Силата да надскочиш себе си

В края на „Феноменът”, авторката Мари Лу постави двамата млади влюбени Дей и Джун пред (на пръв поглед) непреодолимо изпитание. След като спасява новия Електор Андън от планиран от група сенатори атентат и му помага да спечели симпатиите на народа, Дей научава, че страда от нелечимо заболяване на мозъка – резултат от експериментите, които служители на Републиката са правили с него преди години. Той решава да скрие това от Джун, която е една от тримата кандидат-принцепси (принцепс се нарича предводителят на Сената) и да прекара последните си месеци живот с малкия си брат Идън. Въпреки този тъжен обрат, финалът на втория том от поредицата е по-скоро оптимистичен – поне войната с Колониите приключва и младият Андън започва да въвежда обещаващи реформи, за да подобри живота на обикновените хора в своята държава.

„Героят” прави времеви скок от няколко месеца, през които Дей се е подложил на мъчително и безполезно лечение. Джун продължава да се движи из висшите кръгове на обществото и макар че все още е влюбена в Дей, след раздялата си с него не е сигурна, че той споделя чувствата й. Скоро се налага двамата да се срещнат отново, но поводът е неприятен – Републиката е застрашена от нова война. Един от вирусите, използвани като биологично оръжие от бащата на Андън, се е разпространил из териториите на Колониите и Канцлерът на Колониите настоява да получи антидот. В противен случай той е готов да поднови военните действия. Новата война би била пагубна за Републиката, тъй като Колониите вече имат подкрепата на Африка и армията на Андън не би могла да се справи с този могъщ нов противник. Единственият вариант е да се намери лек за вируса.

И тъй като става дума за същия вирус, на който е бил изложен малкият Идън, братът на Дей трябва да съдейства за това (и евентуално да бъде подложен на нови болезнени експерименти). Джун е натоварена със задачата да убеди Дей да се съгласи брат му да бъде изследван. Той, разбира се, не е във възторг от тази новина, но е готов да помогне, без да рискува живота на Идън. Въпреки че е болен и страда, Дей впряга стария си талант да сее хаос, този път за да подкрепи войниците на Републиката. Междувременно, Андън се опитва да спечели подкрепата на Антарктида, а самият Идън решава, че предпочита да се жертва, за да допринесе за спасяването както на родината си, така и на заразените с вируса хора (една от които е старата приятелка на Дей – Тес).

Стилът на авторката бележи неоспорим прогрес, но независимо от това, за мен „Героят” е отстъпление от „Феноменът”. Сюжетът на финалният том от поредицата страда от прекалено много недостатъци и трудно би могъл да се приеме сериозно, дори когато се вземе предвид това, че трилогията е предназначена за тийнейджъри. Цялата история с вируса на Идън изглежда съшита с бели конци – в крайна сметка вирусът (макар да предизвиква слепота) е лечим и самият Идън е доказателство за това. Обясненията, че лекарите са успели да го стабилизират с лекарства, но не знаят точно как, или че вирусът отшумява при децата и засяга само възрастни (Тес е с две-три години по-голяма от Идън) изглеждат скалъпени.

Политическите възгледи на Мари Лу са леко стряскащи, тъй като – ако съдим от развитието на сюжета, според авторката, Републиката не се нуждае от по-генерални реформи, след като на престола вече седи „добър” диктатор. Разбира се, за трилогия като „Легендата” не са от значение политиката и научните факти. По-важни са екшънът и динамиката между героите, но те също издишат в сравнение с първите две части. Общо взето, през цялото време Дей е в депресия (защото умира и защото е изгубил почти цялото си семейство) и е само бледо копие на себе си. Джун, от друга страна, би трябвало да е гениална и съобразителна, но не го показва по никакъв начин. От самото начало си личи, че тя е изключително неподходяща за принцепс и е една от кандидатите, само защото е любимка на Андън. Двамата основни персонажи споделят няколко наситени с емоции, страст и сълзи моменти, но през повечето време са разделени.

Разбира се, романът има и своите добри страни. Интересна и заслужаваща похвала е идеята на авторката да отведе читателите си в Рос сити (столицата на Антарктида), където ежедневието е много различно от това в Републиката и Колониите. Местното население има вградени чипове (а посетителите носят очила с добавена реалност) и животът буквално е игра. Друг положителен елемент са емоционалните моменти – има няколко много силни такива, при това включващи не само Дей и Джун, а и Томас, Тес и омразната командир Джеймисън. Хубаво е, че никой не е забравен – Тес успява да се излекува от ревността си и (естествено) става вярна приятелка на Джун, а Томас се превръща в един от най-трагичните образи в трилогията и в крайна сметка признава, че също е бил влюбен в брата на Джун, Метиъс.

Финалът съдържа някои наистина изненадващи аспекти и макар да страда от определени недостатъци (т.е. включва амнезия и необяснима липса на интерес на един от персонажите към собствените му „изгубени” години), е удовлетворяващ и по своему красив.

Много вероятно е „Героят“ да се хареса повече на читатели, които не се задълбочават прекалено много в сюжета и не си задават въпроси като „Дали Андън наистина е добър, след като заплашва с екзекуция всеки, който му се противопоставя?”, или „Какъв точно беше смисълът от плана за фалшива капитулация на Дей?”, или „Ако Дей е Легендата, а Джун е Феноменът, кой точно е Героят – може да е Идън, но въпреки неговата жертвоготовност, ролята му е доста малка, така че??”… Но като цяло „Героят“ е интересна и развлекателна книга, независимо от слабостите си и е адекватен финал на поредицата.

Моята оценка:

История – 3
Герои – 3
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 3
Старание на автора – 5 Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Добър (3.90)