ostrieto na tishal rr

Силите, които променят Света

Ревю на „Острието на Тишал” с леки спойлери – книга втора от поредицата „Отвъдие” на Матю Удринг Стоувър и изд. „Колибри“

23399665„Острието на Тишал” връща читателите в антиутопичната реалност на Земята от бъдещето, почти седем години след събитията от финала на „Героите умират”. Там „щастливо” живее Хари Майкълсън – бивш актьор, настоящ Администратор и ръководител на Студията в Сан Франсиско. След финалната битка в „Героите умират” Хари/Каин е осакатен и парализиран от кръста надолу, но затова пък е повишен в каста, живее с любимата жена – Шана/Палас Рил и дъщеря им Фейт.

Биологичният баща на Фейт всъщност е Ламорак – посредствен актьор и доста неприятен и глупав човек, когото Каин обезглавява по време на споменатата епична битка. Това не пречи на Хари да обича момиченцето и да гледа на него като на свое – дори напротив, тъй като той е притеснен от мисълта, че ако има биологични деца, те биха могли да наследят болестта на баща му (Дънкан Майкълсън страда от тежко психическо заболяване). Хари има всичко, което би могъл да поиска (освен здрав гръбначен стълб), но е сломен и нещастен – от една страна страда от пост-травматичен стрес и често сънува как отвратителният Бърн убива близките му, а от друга – мечтае да си възвърне силите и отново да бъде непобедимият Каин.

Може би от носталгия, а може би и поради много по-дълбоки причини, Хари Майкълсън често прекарва времето си с Тан’ ел Кот – бившия му враг, бог и император Ма ел Кот, който понастоящем живее в Екзозеума на Студията. В момент на откровен разговор Тан’ ел Кот задава на Хари ключов въпрос – а именно, какво всъщност иска. Хари отговаря, че иска да се срещне очи в очи с Онзи, който е отговорен за всички гадости в живота му. Бившият император (който, макар и безсилен на Земята, все още е един от най-почитаните богове в Отвъдие), споделя желанието му и вероятно заради това, че Боговете изпълняват желанията на тези, които искат да накажат (перифраза на цитат от книгата), Хари скоро се изпречва на пътя на ужасяващо създание – Слепият бог.

Матю Удринг Стоувър
Матю Удринг Стоувър

Стилът на „Острието на Тишал” е много интересен, изпипан и оригинален – на места вероятно прекалено сложен за много почитатели на фентъзито. За съжаление редакторът/коректорът на книгата не се е справил достатъчно добре и почти на всяка страница има допуснати грешки, което може да подразни някои читатели… За разлика от „Героите умират” (където имахме два контрастни свята), в „Острието на Тишал” фентъзито и фантастиката са съвсем разбъркани и реалностите на Земята и Отвъдие преливат една в друга. Философията, заложена в творбата, е стойностна и очевидно отразява вижданията на автора по някои екзистенциални въпроси. Тази философия не е представена в отделни сцени, а е в самата основа на сюжета и може да бъде открита във всеки един момент.

В ревюто на първата част от поредицата споменах, че сцените на насилие са трудно поносими – трябва да призная, че в това отношение „Острието ..” надминава предшественика си и отвратителните сцени контрастират грозно с изпипания стил на Матю Удринг Стоувър и философските въпроси, заложени в книгата. Разбирам, че тези сцени имат своя задача и не са безцелни (освен това едва ли са включени от автора за да доставят удоволствие на някой читател), но въпреки това за мен те остават съществен недостатък на романа.

Споменавайки недостатъците, няма как да не обърна внимание на още един, който е заложен в структурата на сюжета, и който – признавам, ме озадачи доста. А именно – още в самото начало на книгата е описан нов и интригуващ персонаж – Крис Хансен – студент-актьор, който мечтае да бъде елф. Той е един от съвсем малкото приятели на Хари и по време на първото си обучение на терен в Отвъдие решава да се престори на мъртъв и не се завръща на Земята. Това, което не можах да разбера, е как така Крис изобщо може да остане в Отвъдие – тъй като, ако си спомням правилно от първата книга, хората от Земята не могат да остават неограничено време в другия свят и ако прекалят, Отвъдие ги „изплюва” обратно в нежизнеспособна форма… Всъщност именно това налагаше бързото спасяване на Палас Рил в „Героите умират”, то е и причината плененият Тан’ел Кот да не може да прекарва дълго време извън Екзозеума. Не мисля, че тази „грешка” се дължи на слабата памет на автора, по-скоро Стоувър съзнателно е променил един от фундаментите на създадената от него вселена, за да може да изгради сюжет, който отговаря на идеите му. При всички положения, несъответствието е там не само във връзка с бягството на Крис – а е заложено и в самата основа на творбата, тъй като се оказва, че елфите в Отвъдие още в древни времена са допуснали хората да дойдат в техния свят от друга реалност – а именно от Земята. Не бих казала обаче, че то по някакъв начин снижава нивото на книгата, затова не съм сигурна до колко може да се нарече недостатък.

Що се отнася до героите – „Острието на Тишал” успява да развие познатите персонажи, както и да представи няколко не по-малко значими и интересни нови такива. Някои от тях, като споменатия Крис (с елфическо име Делиан) и младия монах Рейт, са толкова важни за повествованието, колкото и самият Каин.

Да се надяваме, че скоро ще видим и другите книги от поредицата на българския пазар.
Да се надяваме, че скоро ще видим и другите книги от поредицата на българския пазар.

Хари Майкълсън е нещастен след „щастливия край”, който постига в последната си битка в Отвъдие и за това има много причини, най-малката от които е физическото му състояние. Светът, в който Хари/Каин живее и е отраснал, е най-меко казано покварен. От постъпките му често личи, че той не е обикновен главорез, а човек (макар и брутален, с вродено чувство за справедливост), който се наслаждава от възможността да влезе в пряк сблъсък и да унищожи саморъчно враговете си. Той не може да прави това докато е на Земята, тъй като заради порочната кастова система и всевластната Социална полиция, Майкълсън е принуден да свежда глава пред хора, които са много под нивото му. Наистина се надявах във втората част от поредицата да бъде обърнато внимание именно на този проблем и Каин да впрегне таланта си на разрушител, за да срине устоите на земното общество, но (за мое съжаление) сюжетът не тръгва в тази посока.

Оказва се, че Борда на Директорите вече не се интересува толкова от шоубизнес и има нова цел – пълното завладяване на Отвъдие и използването му като източник на ресурси. За да улесни завладяването на Отвъдие, Бордът освобождава смъртоносен вирус, който първоначално покосява елфите, но освен тях застрашава всичко живо на планетата. Именно този вирус е причината за израждането на земното общество, довело до създаването на кастите и институцията наречена Социална полиция.

Хората от Земята са имунизирани, затова „елфът” Делиан е защитен от болестта и се опитва да разобличи делата на Борда пред зрителите. Единственият му зрител, обаче се оказва Хари Майкълсън, който естествено решава да се намеси. Хари изпраща съпругата си Шана/Палас Рил, тъй като след събитията от финала тя е богиня по съвместителство на една от големите реки в Отвъдие. Чрез божествените си сили и човешките си познания, Палас би могла да сътвори лек за вируса и да спаси заразените.

Междувременно, Тан’ ел Кот също иска да се върне в старата си столица Анхана и отново да бъде Бог. Заслепен от желанието си, той предава плановете на Хари и Шана на Борда на директорите. Бордът използва някои наставления, които Тан’ ел Кот неволно им дава, за да създаде отвратителен аватар на Слепият бог, който се вселява в един от старите врагове на Хари – Артуро Колбърг.

Слепият бог не е точно бог, а по-скоро название, с което елфите обобщават склонността на хората да извършват и да толерират най-отвратителни постъпки, без реално да осъзнават вината си за тях. Той е едновременно Съзнанието на тълпата и склонността на обикновени безлични хора да си затварят очите или да бъдат съпричастни към жестокости, само защото някой някъде им е наредил да ги извършат. Колбърг на практика престава да съществува (т.е. вече не е противното човече от предходната книга) и се превръща в олицетворение на това отвратително Създание, което има навика едновременно да изяжда и изнасилва жертвите си. Сцените с негово участие са гнусни и не ги препоръчвам… За да го победи, Хари трябва да „умре” и да се прероди, да осъзнае кой е в действителност – Хари и Каин, героят с черната аура, Острието на Тишал – богът на смъртта, който носи разруха, но и дава шанс за промяна към по-добро.

Подобно на този от картинката, мечът Косал заема важно място в сюжета на историята.
Подобно на този от картинката, мечът Косал заема важно място в сюжета на творбата.

Тан’ ел Кот, когото, признавам, не харесвах в „Героите умират” отбелязва забележителен прогрес в „Острието на Тишал” и се превръща в наистина съдържателен и сложен персонаж, чиито мотиви често са трудни за разбиране. Макар и в определен момент да пада много ниско, той донякъде успява да изкупи вината си и да затвърди странната си приятелска връзка с Каин.

Делиан (Крис Хансен) е мечтател, който се подлага на поредица от пластични операции, за да изглежда като елф. Крис е изключително чувствителен и склонен към емпатия, която на Земята се изразява в това, че съпреживява страданията на всеки, а в Отвъдие се превръща в истинска дарба, наречена от него прехвърляне. Той мрази реалността на Земята, въпреки че е роден богат. След като осъзнава, че не може да се бори с тази реалност, Крис решава да избяга от нея завинаги. Този персонаж е симпатичен и интересен и понася толкова много премеждия и рани, че в един момент пътуването му заприличва на дълга агония – прелюдия към смъртта. Той е духовен близнак на Каин; макар и много различен по характер, Делиан, също като Каин е сред малцината, за които присъствието на Слепия бог в света е непоносимо. Основният недостатък на Крис/Делиан е нежеланието му да нарани никого – дори когато се налага. Въпреки че е обучен воин и магьосник, Делиан рядко използва дарбите си, и според мен това е една от най-сериозните му грешки.

Рейт е монах и посланник на Манастирите, според когото всяко значимо събитие в Отвъдие е свързано с Каин. Той също притежава специална дарба, която буквално е противоположна на тази на Делиан – вместо да съпреживява страданията на другите, той може да им внушава своята гледна точка и да ги манипулира. Целта на живота на Рейт е да убие Каин, тъй като Каин е убил ментора му (Кийл, третостепенен персонаж от първата книга) и е косвено отговорен за смъртта на родителите му. За да постигне тази цел, Рейт за кратко се превръща в съюзник на Борда, но скоро осъзнава грешката си и преминава през истински душевен катарзис.

Третият нов персонаж, който заслужава специално внимание, е Ейвъри Шанкс – майката на Ламорак и баба на Фейт. Тя, също като Рейт, има основателна причина да мрази Хари Майкълсън – все пак той е убиецът на сина й. Въпреки че първоначално прави впечатление на злобна и неприятна личност, в последствие Ейвъри се оказва на правилната страна и дори става симпатична с поведението си.

Много от старите герои също имат малки роли в сюжета – Дънкан Майкълсън, елфската мадам Киъръндел, Кралят на Кант (прекръстен на Тоа’ в Лич), новият император Тоа Сител се завръщат, за да станат част от водовъртежа на събитията. Макар и променени от времето, повечето от тях са си същите и остават верни на природата си. Най-голямо впечатление прави Марк Вило – патронът на Хари Майкълсън, който му помага още от младежките му години и е допринесъл значително за издигането му.

Философията, заложена в „Острието на Тишал”, е, както споменах, сложна и многопластова. Тя противопоставя Човечеството на Тълпата, бруталността, породена от лично отношение, на безличната жестокост, която обслужва „по-висши” цели. Освен това всеки от основните персонажи е подтикнат да се вгледа в себе си и да открие истинското си лице, да намери истинското си име и да приеме да живее с последствията от своите избори. За някои краят е щастлив, за други трагичен, но общото между всички тях е, че трябва да преминат през най-тъмните кътчета на душата си, преди да решат дали да се разкрият пред света – и ако да, в каква форма.

 

БележникМоята оценка:

История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Отличен (5.70)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата