Симпатични безопасни лели-вещици

Този петък по кината излиза едно продължение, чакано 28 години. Е, „чакано“ е силно казано, защото никой не е тръпнал особено за него, но то все пак е тук като представител на вълната със съживяване на стари хитове, родила „Дяволът носи Прада 2“, „По-шантав петък“, „Бийтълджус Бийтълджус“ и много други. Някой път вълната носи сполучливи продължения, друг път не.

Е, „Приложна магия 2“ е от сполучливите. Той носи атмосферата на романтичните комедии от 90-те години, а с това и едно определено усещане за уют и спокойствие. Ясно е, че никой няма да умре, преди да му е дошло времето, ясно е, че накрая всички ще плеснат с ръце и ще се прегърнат щастливи, защото това е семеен женски филм, който иска да ви накара да се усмихнете и да се чувствате добре, съответно няма да ви товари с твърде драматични обрати и няма да рискува с пиперливи шеги, които може да обидят някого.

Всъщност, през повечето време комедията даже не работи – шегите са по-беззъби от 80+-годишните лели Франи и Джет. Историята е предвидима и поразпиляна, а някои обрати нямат много смисъл и логика. Но тези недостатъци сме свикнали да ги преглъщаме, защото на всички ни се е случвало да загледаме някоя бозичка по Холмарк по време на семейната сбирка. И те изцяло и осезаемо си присъстват и в оригиналния филм от 1998 година, така че, ако сте негови фенове, нямате право на особени претенции сега. Важното е, че успешно е възпроизведена отдавна работещата формула, която да ви накара да се почувствате като у дома си, в свои води (дори когато става дума за вещици и магии в чужда държава), да се отпуснете и да се насладите.

Едно от ключовите условия за това е, разбира се, химията между главните героини да работи. А тя определено им се получава. Сандра Бълок и Никол Кидман много добре знаят, че не правят ролите на живота си, но се забавляват, минават лежерно по материала и изнасят филма с природните си чар и красота. Впрочем, като за 60-годишни, двете изглеждат превъзходно. Не знам кой и как ги е оперирал и гримирал, за да ги направи по-красиви от повечето 40-годишни, но му казвам голямо браво. Ако не знаех, щях да си помисля, че между двата филма са минали максимум 10 години, а не почти 30.

Завръщат се с прилично количество екранно време и двете лели – Стокард Чанинг и Даян Уийст. Даже при тях, малко изненадващо, отиват най-емоционалните моменти. Мейзи Уилиямс (Аря Старк) играе едната дъщеря на Сандра Бълок, но не си дава много зор, а и ролята ѝ не изисква много. Актрисата леко е понапълняла, но не пречи за този образ. Джоуи Кинг се старае малко повече, тъй като именно нейната сюжетна линия е основният двигател за всички останали, а и тя е малко по-непозната като име, но едва ли ще ви направи твърде силно впечатление. Трябва да отбележим и Лий Пейс, чиято роля е предимно да бъде мистериозният захаросан непознат, който да вкара малко романтика в живота на Сандра Бълок – няма нищо общо с Императора от „Фондация“. Като казвам, че всичко в този филм носи топлина, уют, спокойствие и познатост, визирам и актьорската игра. Минусът на тези приятни чувства е, че нищо не впечатлява и нищо няма да ви остане дълго време в спомените.

Все пак, емоционалният заряд е висок. Не толкова защото имаме някакво напрежение или особени драматични обрати, по-скоро заради гореспоменатите приятни чувства и минаването през някои повратни жизнени моменти, които всеки от нас преодолява рано или късно. Откъм аспекта „предаване на щафетата на следващото поколение“, Practical Magic 2 се справя превъзходно и Холивуд трябва да се поучи. С най-голямо удоволствие бих изгледал още един филм след още 2-3 десетилетия, в който Бълок и Кидман да са вече баби, а Уилямс и Кинг да стават на лели.

За теми за размисъл по-добре да не повдигаме въпроса, тъй като колкото повече се замисляте върху сюжета и мотивацията на героите, толкова повече противоречия ще откривате. Естествено, основното послание е да обичаме себе си, да обичаме семейството си и да се радваме на моментите с близките, докато ги имаме. То успешно е предадено. Няма нужда да анализираме как сестрите и лелите Оуенс третират семейното проклятие, защо не предупреждават младите да не се влюбват и т.н. Още в предния филм лелите окуражават Сандра Бълок да тръгне по мъже, което води до смъртта на двама доста читави такива заради нейния моментен кеф. Хубаво, нека живеем, а и смъртта си е част от живота, ама чак такава безотговорност е малко… неподходяща за семеен филм, възпитаващ грижа и позитивизъм. Впрочем, интересно е и разделението между секса и любовта като тема на иначе семейния филм. Определено недейте да се замисляте и за хронологията – кой на колко е години и колко десетилетия след първия филм се развива този. Това са излишни подробности, с които само ще се затормозите. А още по-малко пък сравнявайте с книгите на Алис Хофман, от които и двата филма черпят бегло вдъхновение.

Сигурен съм, че „Приложна магия 2“ няма да стане хит, даже има риск и да не си избие бюджета (предишният едвам-едвам го е направил). Забелязвам също, че критиците не го харесват много-много (въпреки че е обективно по-добър от първия, но то и той не е имал високи оценки). Обаче аз се радвам, че го изгледах. Да, не ми отива като мъж да ходя на женски филми (и се оказа, че бях единственият такъв в залата), но понякога човек, независимо от пола и джендъра, има нужда от тези топлина и уют на познатите сюжети и романтики с щипка магия в тях. Един безобиден филм без брутализми и бомбастични ефекти, който просто да те целуне по челото, да те погъделичка и да ти каже, че всичко ще е наред.

Моята оценка:

История – 4,50
Герои – 4,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3,50

Общ успех: Мн. добър (4,50)