Сладурски филм за любов, порастване и чудовища

Ревю на филма Love and Monsters, без спойлери, достъпен за гледане по Netflix.

„Любов и чудовища“ беше предвиден за кинохит, но поради пандемията излезе на голям екран само в избрани салони в САЩ в края на миналата година. Много от потенциалните му зрители у нас вече сигурно са си го изтеглили нелегално и са го гледали още през 2020-та, но пък за останалите филмът беше качен в Netflix тази сряда. В главната роля е станалият популярен с „Тийн вълк“ и „Лабиринтът“ Дилън О’Брайън, а таргетираната публика са тийнейджъри и младежи, но всъщност Love and Monsters е доста свежарски и подходящ за всяка възраст.

Трейлърът достатъчно ясно показва за какво става дума – апокалипсис е населил Земята с чудовища (детайлите са маловажни) и последните оцелели хора са се скрили по бункери и пещери. Джоел е травмиран от първото нападение на чудовищата, при което родителите му са загинали пред очите му, и все още не става за защитник на своята колония, макар и да му се иска да възмъжее и да се докаже. Хората там са готини, но все пак животът в бункер омръзва. Междувременно, оказва се че приятелката му от едно време, Ейми, все още е жива и е в друга колония, на 8.5 мили от неговата. Въпреки че да изминеш това разстояние в земя на чудовища се смята за самоубийство, той напуска безопасността на бункера си и се отправя на пътешествието в името на любовта. По пътя среща колоритни персонажи и открива, че е много по-силен и способен, отколкото си е мислел досега.

Като за постапокалиптичен филм, „Любов и чудовища“ е доста оптимистичен и надъхващ. Основното му послание е да се осмеляваме повече да излизаме от черупките си и зоните си на комфорт, да не се плашим от промяната, защото без риск няма награда. Разбира се, тук може да се поспори за това доколко е адекватно в свят, населен с чудовища, избили по-голямата част от човечеството и разрушили цивилизацията ни, да се окуражават деца и баби да излизат сред природата, за да си отвоюват света от непобедими гигантски зверове, но нека все пак запазим позитивизъм. Междувременно са прокарани и други вдъхновяващи теми (които ми е малко трудно да коментирам, без да разкривам обрата накрая) – за вярата в собствените сили, независимостта, свободата, уважението към природата, колкото и опасна или гнусна да е тя понякога, както и че един екип от изключително различни същества (хора, куче, робот, добри чудовища) би могъл да постигне чудеса, ако членовете му работят заедно и се уважават. Впрочем, роботът е доста добър и трогателен персонаж – рядко се среща фантастика с напреднала технология, в която технологията наистина да помага и да върши това, за което е създадена, а не да е източник на и опасности и средство за злоупотреби.

Сюжетът на филма със сигурност не е научно издържан, на моменти дори е нелогичен, но не по дразнещ начин. Героите са доста чаровни като цяло, а сюжетът е достатъчно динамичен и интересен, за да компенсира недостатъците. В края се появяват и злодеи като от комикс, но дори тяхната двуизмерност не дразни, тъй като те служат основно за подпомагане израстването на Джоел и Ейми. Всъщност, именно порастването и поемането на контрол над собствената ти съдба са основната движеща сила във филма, а не любовта в заглавието. Което може да е малко подвеждащо за женичките, надяващи се на Дисни-романс, но пък придава много повече зрялост и мъдрост на сюжета и героите.

Откъм зрелища и ефекти няма какво толкова да се коментира – рядко в последните години излиза филм, в който тези неща да не са на ниво – тук също чудовищата са прилични. Самата продукция не изглежда скъпа (въпреки 30-те милиона бюджет), тъй като залага на атмосфера и чар, а не на големи битки и чудовища. Същото важи и за актьорската игра – лицата на екрана не целят реализъм, а по-скоро създаване на позитивни емоции у зрителя – и им се получава.

Трудно е да се напише дълго ревю за „Любов и чудовища“, защото филмът не се стреми да бъде революционен за жанра грандиозен хит, поставя си съвсем реалистични цели как да въздейства на зрителя и успява да ги изпълни почти на 100%. Отзивите са доста добри (93% одобрение в Rotten Tomatoes), но не и възторжени (7.0 в IMDB), което вероятно е била и целта. Едно приятно приключение, което да ви зареди с положителни емоции, без да ви дразни с нищо. Макар и да нямам много за казване, препоръчвам го горещо и дори има вероятност да го включа в класацията си за топ 5 в края на годината.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Отличен (5,50)

 

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Иван Стамболийски

Да, беше един свеж полъх тази година, но чак отличен не бих му дал 🙂