Снегоразбивачи

Ревюта и сравнение на филма и сериала Snowpiercer

Реакцията ми след първия епизод на Snowpiercer (2020) беше „пфф“, НО…

Който ме познава, знае, че Snowpiercer (2013) на Бонг Джуун-хоу (да, още се чудя как този човек е успял да създаде нещо толкова завършено) повече от половин десетилетие е сред любимите ми филми. И в случая с любими филми визирам не кой да е филм, който съм харесал, но не му помня името, а филм сред най-любимите ми 20 филма, които ще помня до края на дните си. Не мога да опиша обичта си към този филм, света му, обратите в сценария му, героите му, актьорската му игра, зашеметяващите му визуални качества и финала му, ах, този финал! Аз обичам Snowpiercer. Ама много!

За незапознатите ще кажа две думи за Snowpiercer. Мили и драги приятели, Snowpiercer е пост-акопалиптичен филм, който проследява историята на последните оцели след замръзването на света. Те се намират във влака на Уилфърд, който всяка година прави една обиколка на линията, по която се движи, с помощта на вечния локомотив на създателя му и железните му принципи. Въпросният влак разполага с класова система. На носа му е самият Уилфърд, след него аристокрацията, т. нар. пътници с привилегии, след тях работническата класа и на опашката на влака – диваците, които са се качили навремето без билети. Ако ви е любопитно, гледайте. Аз продължавам напред! Само напред!

Предполагам и сами ще се досетите с какви смесени чувства бях, когато научих, че ще направят сериал по Snowpiercer. От една страна се радвах, че щях да имам възможността да науча повече за този свят, който беше само загатнат във филма, а от друга страна се боях, че могат да направят такова лайно, който да стане за смях пред целия свят и, грабвайки първа позиция при търсенията в Google, да хвърли една огромна и мръсна сянка върху истинския Snowpiercer. Боях се да не стане нещо подобно, както стана с любимия ми Oldboy (2003). Но страх – не страх, времето мина и Snowpiercer (2020) видя бял свят, а аз, който дори не бях чел до този момент баш оригинала на Snowpiercer, френската графична новела Le Transperceneige, реших да го изгледам. Направих го повече от страх, отколкото от любопитство. От страх някой некадърник да не ми развали удоволствието, казвайки ми какво ще се случи в сериала.

За по-добра прегледност, реших да ви представя впечатленията си епизод по епизод. Препоръчително е да прочетете всички, защото са доста различни:

S01E01 – Разочарование. Главният герой от филма, Къртис, е заменен с Андре Лейтън. И Андре не е Къртис. Разполага с негови черти, но не е лидерът, който не иска да бъде лидер. Този е баш лидер. Няма вътрешен конфликт у героя. Започваме с опростяване. Не ми харесва. Образът на министър Мейсън е разделен на две нови героини – Мелани Кавил и Рут Уордъл, но и двете актриси заедно, колкото и да е добра Дженифър Конъли, не разполагат с тази уникална ексцентричност на Тилда Суинтън. Не могат да те накарат да се напикаеш в гащите само с поглед. Още нещо – честито – Snowpiercer е превърнат в детективско криминале! Таковали са му мамата на Snowpiercer (2013), където, каквото и да стане, посоката беше само напред. Само напред, викаше Къртис, каквото и да ни коства, няма спиране, докато не вземем локомотива. Значи през целия сезон ще се въртим напред и назад. Ще губим време до въстанието, а това откривателско чувство, породено от „само напред“, с което разполага оригинала, ще бъде сринато до основи. А какво направиха с Уилфърд… И сега? Тези хора май искат да направят нещо по-така, нещо по-различно. Финалът на епизода направо крещи, забравете за филма, ние правим нещо друго.

S01E02 – Безсмислени обиколки във влака. Извинявам се, но както четох някъде в нета, Давийд Дигс в ролята на Андре Лейтън през цялото време играе като че ли е на леки наркотици. Какви са тези розови ретроспекции и този банален любовен живот. Това Snowpiercer ли е или негова пародия? Единственото хубаво е, че се заформя малко повече класовата система. Има първа класа, втора класа, трета класа, хората поддържащи режима са представени добре. Обаче имам един въпрос. Тези пътници с билети как остават цели седем години в първа и втора класа? Могат да имат пари, но на кого му пука за парите? Как по цял ден ядат и лафят и не носят абсолютно никаква полза за влака? Тъпо!!!

S01E03 – Яко! „Достъпът е сила“ казва заглавието на епизода. И, мамка му, много е вярно. В свят, в който парите нямат смисъл, те нямат и сила. Единственият синоним на силата е достъпът. Този, който може да се придвижи от единия до другия край на влака, е най-силният. Страхотен епизод. Смислен, концентриран. Срам и позор, че в IMDB е този, който е с най-нисък рейтинг. Има идея, добра реализация и изненадващ финал. Да живее „Снежен снаряд (2020)“!

S01E04 – Всички имат тайни. Всеки има какво да губи. Но не всички искат да загубят. Андре стъпва в първа класа. Андре има достъп, Андре е силен. Мистерията е разгадана, даже и двете мистерии са разгадани. Но нито едно добро не остава ненаказано. Още един добър епизод. А Snowpiercer (2020), който едва вървеше в епизоди 1 и 2, почна да бяга.

S01E05 – Има Дженифър Конъли, има сеееекс. Какво повече да искаш? Но има и още повече. Обаче важното е какво няма. Няма правосъдие. И като няма правосъдие има недоволство. И като има недоволство, има пламъче революция във всяко сърце, защото знаеш… днес той е жертва на несправедливостта, а утре може да си ти.

S01E06 – С тия импулсивни избухвания Андре много ме нервира. Наистина. Къде беше Къртис, къде е това детективче. Като се прави на умен е добре, но когато е тъп е мегатъп. Иначе останалото се получава. Недоволните от властта са повече отколкото си мислим. Има потенциална енергия, която чака да бъде освободена. Чака възможност да се надигне. Има и малко секс. Не ме критикувайте сега, това е важно. Дава на хората за какво да се борят. Виждаме недоволство към властта, но също така и как и тя от време на време печели точки с някои свои действия. Тука революцията ще да е по-реална май.

S01E07 – Случва се най-важното до момента. Умира ключов герой. И мамка му, усетих го. Значи са успели да ме накарат да се почувствам близък с тях. Бесен съм. Искам отмъщение. Искам тази мръсна кучка да мре! Разбрахте, че съм във филма вече. Но ако питате, Snowpiercer стана ли един Game of Thrones, отговорът е не. Как малкия Майлс за нула време от любител на математиката стана инженер, не ме питайте. Та аз цял университет изкарах, ама полза никаква. Нищо, може Майлс да се окаже някакъв Айнщайн занапред.

S01E08 – Започва се. Започва се с дълго и добре градената революция. И сериалът наистина постигна целта си. Направи революцията по-реалистична. Този път тя не се прави с четирима-петима. Има паднал авторитет, много недоволни, дузина неутрални и неколцина претендиращи за власт. Революцията тече по няколко направления и с недоволни от най-различни класи. Това, което виждам, ме радва.

S01E09 – Революция!!! И не само с физическа сила! Има план, има печеливши и губещи. Има избор, има жертви. Има революция и всяка революция си има цена!

S01E10 – Всичко по-различно ли е сега или същата игра, само че с нови играчи? Как ще вътворим ред от този хаос? Все сериозни въпроси, които, разбира се, ще останат неотговорени, защото това е сериал, бро, нямаме време за скучни работи. Бих се оплаках за това по принцип, но няма, защото с такъв клифхенгър завършиха сезона, че не знам как ще дочакам следващия. Да живее Уилфърд! Вече със спокойна ръка на сърцето мога да се нарека двоен фен на Snowpiercer!

Та, такава беше моята история със сериала Snowpiercer. Започна с недоволства и завърши с радост. И мисля, че Snowpiercer e най-подцененият сериал, правен някога. Има някакви пропуски, но нещата, които прави добре, са много повече. В 2020 г. сме. Game of Thrones свърши, Westworld се изложи, The Walking Dead не може да свърши (айде пускайте финала на сезона вече!), а качествени сериали като Preacher, Hannibal, Narcos и Sherlock отдавна ги няма. В тези пусти времена Snowpiercer може да бъде онова, от което имате нужда. Дайте му шанс.

Знам, че писах достатъчно много, но моето буйно сърце, влюбено до последното сърцебиене в Snowpiercer, иска да каже още няколко думи. Аз спрях ли се след сериала на Snowpiercer? Разбира се, че не. Гледах филма пак. Имах малко опасения революцията там да ми дойде малко проста, но, за щастие, не беше така. Snowpiercer е супер якият филм! Харесах го толкова много, че го вдигам от моя топ 20 на топ 10. Представя ни един голям свят по толкова пълнокръвен начин, че нямам думи. Всяка нова минута от него е пълна с нова информация, която знаеш, че ще се върже някъде: това, че Уилфърд обича децата, това, че революцията е нереално планирана, това, че Къртис е вожд с две ръце, това, че Намгунг Минсу и дъщеря му са зависими и виждат друг свят извън Snowpiercer. А какво да кажем за гениалната режисура на филма и за изборите, направени в изказа му: онези колебанията на Къртис да отсъпи назад или да продължи напред, онова движение на камерата която превръща двуизмерния свят на влака в триизмерния свят на Намгунг Минсу. Какво да кажем за сцената, в която Къртис пронизва света на Snowpiercer с очите на Уилфърд? А за тази, която разкрива защо Къртис не се вижда като водач? А за метафората за обувките и шапките? Ах, ти, драги читателю, нищо не разбираш от това, което ти казвам, нали? Не виждаш това, което аз виждам, нали? Не го помниш така, както аз го помня, нали? Това, което прави Snowpiercer толкова добър, не са само идеите, заложени в историята и направата му. Чудовищната актьорска игра на майстори като Джон Хърт, Ед Харис, Тилда Суинтън, Канг-хоу Сонг и дори красавецът Крис Еванс като Къртис прави „Снежен снаряд“ още по-фантастичен. Крис Еванс не е прословут с актьорските си умения, но тук прави ролята на живота си. Ненапразно любимата ми сцена във филма сред всички на тези легендарни актьори е тази с баш неговия монолог. Актьорите настрана, едно от нещата, което прави толкова добър Snowpiercer, e атмосферата, мистиката на света. Чувството да гледаш Snowpiercer e като да сънуваш. Това не е филм, това е сън. А онова, което най-обичам в Snowpiercer е плътността му. Която липсва в сериала. Snowpiercer е ужасно плътен филм. Откъм идеи, откъм реализация, откъм темпо. От много малки филми излизам толкова нахранен, толкова доволен. „Това трябва да бъде киното“, си казвам, когато гледам Snowpiercer, „това трябва да бъде киното“!

Аз съм влюбен в Snowpiercer (2013), но това не прави сериала лош. Аз виждам неговите недостатъци. Примерно отделеното екранно време за първата класа. Във филма то е почти нулево. Така можеш да си мислиш, че живеят в уют, но все с нещо заплащат цената му. Може би всички са големи капацитети, нужни за функционирането на влака, управители на отделни вагони, отговарят за хигиената, разпределението на благата, докладват на Уилфърд, а през нощта купонясват. Обаче в сериала не можеш да мислиш за такива работи, защото ги виждаш и денем, и нощем, и пак, и пак. Знаеш, че не правят нищо, и започваш да се питаш как, без да допринасят с нищо, 7 години остават на седмото небе? Или Майлсчо, който за „две седмици“ стана голямата работа! Или как не заколват на място предателката на Джоузи? Освен такива пропуски, получили се поради нарастването на времетраенете или просто невнимание, могат да се забележат и грешки в последователността. Аз забелязах една точно в последния епизод, когато един от героите ни отвори вратата на тавана за да излезе върху влака, а после въпросната беше по чудо затворена. За един фен на Snowpiercer (2013) има много други неща за недоволстване. Както казах, праволинейното преоткриване на света го няма. Мистичният елемент на историята и черният ѝ хумор също не са останали. Някои идеи от филма, които са много на място, въобще не са използвани. Като престрелки от вагон на вагон по време на завой, дефицитът на куршуми и неговото откриване, менторът на главния герой или спирането за отдих в чест на новата година. Мисля, че елементи на митологията като „бунта на седемте“ също не са използвани, същото важи и за метафората с обувките и шапките… за което в началото се ядосвах, но което в последствие уважих.

Уважих Snowpiercer (2020), защото не са използвали най-доброто от филма. Взели са само базовата идея и са направили нещо свое. Така са го направили, че дори резултатът да се получи лош, няма да навреди на Snowpiercer (2013), няма да го спойлне дори. Тук дори знакът в почит на Уилфърд е по-различен. Докато във филма той се прави с палците и показалците на двете ръце, обединени под формата на „W“, в сериала се изписва „W“ по гърдите, по подобие на кръстенето с ръка. В този си вид Snowpiercer (2020) е по-скоро вдъхновен от, отколкото базиран на Snowpiercer (2013). И това ми допада. Създали са си свои собствени хубави неща като „Достъпът е сила“, „Една опашка – един влак“, господин Уилфърд №2 и една чисто нова истинска революция. А това, че сериалът съдържа лесбийки, жена антагонист и черен протагонист, дори щях да забравя да спомена. Т.е. нито за миг не се чувствах сякаш ми се пробутват идеологии на малцинствата. Тяхното наличие беше естествено и не открадна никакъв акцент от историята. Даже ми беше приятно да видя, че са оцелели индивиди от най-различни среди, раси и с най-различни вярвания, а не само група хора от Вирджиния например. Може би критикувах много сериала, но повярвайте ми, добър е. Ще има много моменти, в които ще се унесете в историята му и ще се почувствате, че гледате нещо от A-класа.

Snowpiercer (2020) спечели обичта и уважението ми не с приликите, а с разликите си от предшественика си. Сега съм щастлив, защото имам не един, а два снегоразбивача, които обичам. Единият е ябълка, а другият – круша. И двете са вкусни.

4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

abv

Не става.
Иначе вчерашната добра новина е новия сезон на един от най добрите сериали forever – Декстър. А щом казвам че е от най доброто което съм гледал …

За който там го е изпуснал:
Декстър: Историята на сериен убиец-психопат който ликвидира жертвите си (други серийни убийци),нарязва ги на парчета и ги изхвърля в морето … и в същото време е криминалист в полицията.Един от най гледаните и награждавани сериали.

Знаех си че въпрос на време да подновят тоя шедьовър,и доживях.

Петър Атанасов

Оооо, мен тая част с детективското криминале замалко да ме откаже. Добре, че все пак дадох шанс на сериала. Иначе да, съгласен съм, че главният герой е доста безличен, но то и във филма е такъв. Меланито и двете руси (помощницата и полицайката) ми бяха най-интересни като персонажи.

Nedev88

„Още нещо – честито – Snowpiercer е превърнат в детективско криминале!“ – на мен тази част ми хареса най-много. 😀
Главният герой е много безинтересен, особено от средата до края е и леко дразнещ. Изобщо не бих си помислил, че е(бил) детектив.

Monevwww
Monevwww

Благодаря за ревюто. И аз съм фен на филма и подходих скептично към сериала, но също останах много доволен. А 8-ми епизод е визуално пиршество