Spider-вселената на Sony е мъртва. Защо?

Досега

Историята на Спайдър-мен в Sony е дълга и изпълнена с върхове и спадове. Сони купиха правата върху марвеловия супергерой, както и всички свързани с него злодеи от комиксите през годините, и продължиха да ги експлоатират, за да не ги загубят – според авторското право в САЩ и сделката им с Марвел, те трябва да произвеждат поне по един филм на 5 години, за да продължат да ги държат, в противен случай, правата ще се върнат при Марвел и настоящия им собственик – Дисни.

Първият им опит за кино трилогия с Тоби Магуайър в главната роля от началото на века беше доста сполучлив, макар и с немалко критики, особено относно третия филм. Вторият – с Анди Гарфийлд – не чак толкова, но все пак произведе два прилични филма. Третата итерация на Човека-паяк беше направена по-интересна – в сътрудничество с Марвел и като част от тяхната вече силно развита вселена на Отмъстителите.

Сони обаче не се отказаха от желанието си да експлоатират франчайза на макс и пробваха да си направят своя собствена киновселена с персонажи от комиксите за Спайдър-мен, предимно злодеи. Известен успех постигнаха с „Венъм“, който изкара цяла трилогия, но удариха на камък с „Морбиус“, „Мадам Уеб“ и най-скорошния си опит – „Крейвън Ловеца“. Споменатите три филма бяха низвергнати от критиците и феновете и не успяха да постигнат успех в бокс-офиса.

Неизбежният резултат от това е, че SSU (Sony’s Spider-Man Universe, но без Спайдър-мен) е официално мъртва. Няма планове за продукция на следващи филми от нея, поне не и самостоятелни такива. Оказва се, че спайдърменовите злодеи, поне под този тип ръководство на Сони, няма как да изнесат свой собствен франчайз на гърба си.

И докато феновете-пуритани на Марвел си отдъхват от привидно скръбната вест, в тази статия ще разгледаме основните причини да се стигне дотук.

1. Финансова загуба

Основната причина е ясна – естествено, това е финансовият резултат от начинанието. От шестте филма с по около 100-110 милиона долара бюджет, единствено трите с Венъм успяват да донесат печалба. „Морбиус“ е с бюджет 75 милиона и е събрал 167 от прожекциите си по кината, което носи някаква печалба, но тя е крайно недостатъчна за продължение, особено предвид хладния прием от критиците, включително и от нас. „Мадам Уеб“ едва си е покрил бюджета, но му трябват поне двойно толкова пари, за да доведе до истинска печалба, а „Крейвън Ловеца“ до момента не е избил и половината от вложението си.

Та, ясно е, че дори филмите да бяха отвратителни, ако носеха печалба – щяха да се правят още от тях. Но те, с изключение на Венъм, не носят. Какви са причините да са толкова лоши, че дори комиксовите фенове да бягат от тях?

2. Неизвестни персонажи

Кой точно е чувал за Мадам Уеб или Крейвън Ловеца? Само най-най-върлите фенове на Спайдър-мен, чели и гледали почти всяка анимация за него. Тогава за какво да ги гледаме? Липсва силен бранд, който да привлече зрители в кината, просто се подхвърля някаква бегла връзка с нещо, което масовият зрител може и да харесва, но не дотам, че да хвърля пари за всяка високобюджетна троха, евентуално свързана с някаква неуточнена негова версия. Разбира се, Марвел доказаха, че не е нужно всеки персонаж да е предварително известен, за да бъде успешен (справка – Пазители на галактиката), но там се постараха да направят хубав филм и да го свържат с общата вселена, с което преодоляха пречката. Тук натрупването на много негативни фактори пречи да се елиминира влиянието на липсата на разпознаваемост. Изключението в списъка от горните 6 филма потвърждава правилото – Венъм е единственият по-популярен персонаж от четирите екранизирани и това му помогна да бъде най-успешният от тях.

3. Профанизиране на персонажите

Основното, за което Сони бяха критикувани още от първия ден, беше пренебрегването на оригиналните замисли за злодейските персонажи и превръщането на емблематичните злодеи в трагични и дори забавни антигерои. Те вече не са зли безмилостни заплахи, а просто малко по-сиви, но иначе стандартни супергерои. По-горе споменахме, че все пак има върли фенове, които ще познават персонажите, и продуцентите могат да разчитат на тях, ако не на масовия зрител, да посетят кината. Но вместо да уважат сигурните си зрители, те ги заплюха с разводнявания и профанизирания на образите. Да, очевидно е, че това е направено с цел да не се отчужди и без друго отчуждения масов зрител, който не разбира много какво точно гледа, но в крайна сметка нито масовият зрител беше привлечен, нито върлият фен – задържан.

4. Липсата на Спайдър-мен

Естествено, изграждането на киновселена около Човека-паяк без наличие на Човек-паяк в нея е доста трудна задача още по първоначална концепция. Не че е невъзможно второстепенни герои да бъдат успешни сами по себе си (справка – Жокера), но в крайна сметка именно титулярният персонаж е този, когото масата фенове харесват и искат да гледат. Злодеите около Спайдър-мен са мислени за врагове на Спайдър-мен, а не за кой знае колко дълбоки персонажи с достатъчно интересни самостоятелни истории, че да се изграждат цели киновселени върху тях. С всеки следващ филм липсата на Човека-паяк тежи все повече.

Нещо повече, освен че принадлежаха на една вселена по име, абсолютно нищо друго не свързваше тези персонажи един с другиго. В MCU се чувстваме длъжни да гледаме филмите дори на героите, които не харесваме чак толкова, защото знаем, че те ще бъдат важни за следващи епизоди от киносериала и може би дори ще се появяват в сборни проекти като „Отмъстителите“. Тук защо точно трябваше да се интересуваме от този или онзи и имало ли е някакви планове те да се събират? Не. Бледи нереализирани намеци в пост-кредит сцени не се броят.

5. Следването на стари и изтъркани формули

Супергеройските филми започнаха да излизат още 80-те и 90-те години на миналия век. Формулата им се утвърди в началото на този век, а през второто десетилетие на сегашния век тотално доминираха кинопейзажа. Доказаха се някои формули и задължителни елементи, а зрителите дълго време нямаха против да се тълпят в кината, независимо че вече е ясно какво ще гледат и какво ще стане във филма. Е да, но вече сме в третото десетилетие на века, киновселената на Марвел промени правилата на жанра, умори хората и дори, въпреки няколкото си опита за иновативност, сама тръгна да залязва, първият опит за киновселена на DC едвам изкрета няколко филма, разчитайки на същите формули и изфиряса, а Сони тръгва с техния опит чак сега. Честно казано, филмите им с тези злодеи изглеждат замръзнали в 2005 година. Банални сюжети, изтъркани шегички, посредствени плоски герои, стандартни режисура и ефекти, никакви изненади. Е, няма как на такова ниво да се кара вечно. Да, винаги ще има хора, които ще ходят на такива филми и с удоволствие ще си изключват мозъците, но големите пари вече не са там.

Бъдещето

С SSU официално е свършено и повече игрални филми със злодеи от вселената на Спайдър-мен не се очакват. Обявените или загатнатите преди време филми Sinister Six, El Muerto, Jackpot, Black Cat и Silver Sable няма да се случат. Вероятно и „Крейвън Ловеца“ нямаше да се случи, ако Сони не бяха побързали да му дадат зелена светлина преди да видят какъв провал ще се окажат „Морбиус“ и „Мадам Уеб“. Работата по него беше започнала много преди това, но по изключително скромния и плах маркетинг беше ясно какви са очакванията на Сони за бокс-офис на последния от списъка и че просто искат да го пуснат, защото вече са го платили и е време да им се маха от главата.

Това обаче не означава, че Сони се отказва от правата върху Човека-паяк и го връща на Марвел, даже напротив. Съвместните проекти между двете компании ще продължат, както и анимационните сериали и разклонения на Спайдър-мен. Догодина очакваме Beyond the Spider-verse, финала на много харесваната трилогия с Майлс Моралес. Работи се по още едно разклонение – Spider-Woman, както и по игрален сериал, вдъхновен от Spider-Man Noir от Спайди-вселената и озвучен от Никълъс Кейдж. Вероятно ще има и още поне един филм с Том Холанд като Спайдър-мен, въпреки че е възможно в него Питър Паркър да предаде щафетата на нова версия на Майлс Моралес. Тази година имахме анимационен сериала – Meet Spidey and His Amazing Friends трети сезон, а още следващия месец по Disney+ започва новата анимация Your Friendly Neighborhood’s Spider-Man, за която снощи пуснаха и пълен трейлър.

С други думи, Сони са решили, че именно причина 4, а не друга, е била основният им проблем и сега свръхкомпенсират. Предстои да видим дали наводняването на пазара с версии на човека-паяк ще донесе успех и дали от това изобилие на вариации няма да излезе поне една свястна или хората съвсем ще се уморят от едно и също.