Страшно ли беше на Странносбор?

Авторският колектив на Scifi.bg включва най-различни персони, покемони и въобще създания. Та не беше изненадващо, че един от представителите на това семейство се престраши да посети първото издание на фенския фестивал Странносбор, събиращо творци и почитатели на фантастичното изкуство и ролевите игри.

Благодарение на това си решение, моя милост, Джелил Мехмед Джелил, ще Ви споделя впечатленията си от събитието и ще отговори на въпроса страшно ли беше. Затегнете колани и се наследете на това фантастично преживяване през различни светове, хора и интереси. През девет земи в десета и през тъмни древни времена към светли бъдещи дни.

Имало едно време време един фестивал наречен През 9 земи. Един ден суровата зима чукнала на врата и на този фестивал, състоящ се между пролетта и лятото, му е станало изключител скучно и мъчно да кротува и тъгува през това студено време на годината.

Усетил страшна и бурна самота, знаел, че и много други като него живеещи в далечни светове наречени „градове“ изпитват същото. И в този ден През 9 земи, решил да потегли към 10-та, нова земя в ново време. Така се е родил Странносбор в най-живия от всички градове – София, – и точно между есента и зимата – месец октомври.

Ето това е Странносбор накратко. А на дълго, за да разберем какво представлява той, ще е нужно да Ви прекарам през част от програмата и преживяването на фестивала.

Програмата на фестивала започна с откриването и без да губи никакво ценно време даде глас на младите автори Катрин Ди, Вида Делчева и Анна Палазова. Те запознаха посетителите с първите си произведения и разказаха за трудностите, с които са се сблъскали при написването им.

Акцентът падна върху бета читателите и първият сблъсък със страшната редакторска ножица. Бяха зададени доста въпроси и отговорите на младите автори бяха изчерпателни. През това време феновете на ЛАРП-а имаха възможността да се включат в дискусията на Иван Димитров на долния етаж.

За следващия етап на програмата избрах да се включа в лекцията на друг млад автор – Любомир Кючуков – реализирал своята трилогия „Съдбата на Светлородните“ в двадесетте си години. Той разказа за вдъхновението и дисциплината при писане, като не спести нищо относно процеса си. Също така сподели и повече за влиянието на юридическото образование върху произведенията му. На въпроса дали някой ден ще видим юридическо фентъзи от него, Любомир Кючуков отвърна с усмивка.

Друга интересна дискусия от програмата на фестивала беше тази на Анна Палазова за вуду магия и религия. Тя ни убеди, че страхът от вудуто се базира по-скоро на невежеството по тази тема. Авторката направи множество аналогии между вудуто и широко разпространените религии по нашите земи, с което ги събра под общ знаменател. Примери няма да давам, защото искам да Ви стане любопитно и сами да потърсите информация за това, вместо да останете с лъжливата представа за вуду от касовите холивудски продукции. Точно това беше и едно от основните послания на г-жа Палазова.

Но докато ние си говорехме за вуду, някакви други хора правеха какви ли не магии и се бореха с изчадия от ада и рая, тъй като освен дискусиите от програмата, фестивалът предостави покрив и на бордови, ролеви и настолни игри от началото до края си.

Направи ми впечатление, че имаше голям интерес към тях не само от българските им почитатели, а и такъв от чужденци. Английска реч се чуваше през цялото време, което ми даде сигнал за потенциала на Странносбор да привлече както още чужденци – почитатели на настолните игри, така и чужди читатели и писатели. За самите игри няма да коментирам подробно, защото съм невеж в тях и предпочитам да блесна със знанията си, а не с липсата на такива.

Но държа да отбележа, че сред участниците срещнах и независими издания в щанда на клуб „Аркадий и Борис Стругацки“. Точно там заварих и наскоро самоиздалия се Димитър Митев, чийто фантастичен роман на име „Бъдеще невъзможно“ грабна вниманието ми. Благодарение на сладкодумието и житейските въпроси на писателя, заложих именно на него. Не пропуснах възможността да взема и автографа му.

Нямаше как да изтърва и дискусията за хоръра, фантастиката и детската литература с автори, съчетаващи ги успешно. В нея Милен Хальов, Марин Трошанов и Благой Иванов преминаха през най-различни теми и въпроси.

Със структурираните си мисли и двойното си представяне в дискусията както като автор, така и като модератор Милен Хальов остави чудесно впечатление дори у тези, които не го считаха за сериозен писател, тъй като е познат с по-скоро с детската си литература. Ето още една причина да посещавате фестивали и да се запознавате с действителните лица зад книгите. Очакваме от Милен да пише малко и за възрастни, защото да твори само за деца не е честно и граничи с криминално. Марин Трошанов от своя страна отново изпъкна с чувството си за хумор и безценните си съвети. Благой Иванов сподели доста пикантни истории от редакторската си дейност и обратната връзка от читатели. За съжаление, забравих да попитам дали и кога да очакваме от него нов роман – стига с тези сборници.

След това, водени от Мария Митева, преминахме „По пътя на героя през вековете“, където се развихри бурна дискуя какво е да си герой, преувеличавани или подценявани са героите, както и кои са ни любимите такива.

И тъкмо когато някои от нас си казаха, че денят приключи, от екипа на Странносбор ни изненадаха с куиз, който не фигурираше в програмата, но беше идеален за закриване на деня. Там се разделихме на или обединихме в (зависи от гледната точка) групи и се изложихме с изложените знания.

Казвам изложихме се, защото питанките, включващи въпроси както от настолни и видео игри, така и от жанровите филми, книги, комикси и сериали, бяха изключително трудни. Дори сегментът за поп-култура не беше толкова поп, на колкото се надявахме. Очевидно този, който е съставил въпросите, е имал сърце от камък и никакво чувство за милост. Най-успешните отбори бяха щедро наградени с най-различни книги.

Вторият ден от фестивала мина на високи обороти. Интересът не беше паднал, а се беше увеличил. Настроението беше приповдигнато от самото начало. Освен нарасналия брой играчи на настолни игри, ми направиха впечатление и разнообразните дейности и щандове наоколо. Ларпъри и косплей артисти се набиваха на очи. Разиграващата се пред очите ми фехтовка също успя да пробуди интереса ми.

Не по-малко ценни бяха усмихнатите хора, които срещнах зад щандовете с книги. Сред тях бяха както такива от издателства като Vision Books и Ерове, така и членове на пазарджишкия клуб по фантастика „Аркадий и Борис Стругацки“. Благодарение на тях посетителите имаха възможността да си набавят на място творби на автори-участници в програмата и да грабнат автографите им преди да са изчезнали в забвение пред белите страници на новите си ръкописи. Налични в щанда на клуба бяха и стари книги на класически фантасти, подходящи за тези, които искат да си задълбочат познанията, наваксвайки с крайъгълните камъни на фантастиката.

Интересно за наблюдение беше и приятелското отношение между щандовете, което допринесе допълнително на духа на фестивала. Независимо от това кой точно каква жанрова литература харесва, всички бяха сплотени и широко отворени към нови произведения. Включително и такива с графично съдържание.

Именно това и много други неща се обсъдиха в дискусията „Автор-редакция-публика“, в която участваха небезизвестните Емил Минчев и Даниел Атанасов (Satanasov), като първият сподели опита си с редакцията, като начин за комуникация с публиката, а вторият добави цвят на дискусията с опита си и като художник.

Те дадоха директни примери от творбите си, което добави кръв и плът на една дискусия, която преспокойно можеше да се превърне в сурова в чужди ръце. Цензурата от издателства и редактори и автоцензурата, която авторите си прилагат сами на себе си, бяха разнищени докрай. Последваха и много на брой въпроси от публиката, като всеки един от тях допринесе за опознаването на подхода на работа и на двамата автори.

С риск обзорът ми да наклони към ревю за миг, държа да отбележа, че въпреки богатата си програма, фестивалът имаше и достатъчно дълги паузи, за да се зареждаме с енергия. Тези паузи се оказаха и изключително полезни, за да можем да обърнем внимание на неща, които ако сме не сме внимателни, можем лесно да пропуснем.

Освен щандовете с книги, комикси и игри, наоколо беше пълно и с дребни артикули и тениски. Въпреки че не бяха толкова впечатляващи, колкото самите облекла и аксесоари на ларпърите, определено добавиха позитивен заряд към атмосферата на фестивала. Кутията, оставена от Страшен разказ в две изречения, също допринесе на настроението като развихри фантазиите на посетилетите и ги подтикна да съчинят страшни разкази в две изречения на тема „светлина“.

В рамките на програмата на Странносбор всеки один от нас също имаше възможността да надникне за кратко в бъдещето. Така разбрахме какво предстои догодина. А именно новото издание на фестивала „През 9 земи“ с подзаглавие „По древни пътеки“, което ще се състои в периода 01-04 май 2026 г. в традиционната си локация близо до Стара Загора. До него ще може да се ходи само с градски транспорт, чийто номер започва с цифра „9“, като за това също се твърди, че е съвпадение, но, както казах по-рано, ние не вярваме на такива.

На финалната права на фестивала пък ни очакваше една фантастична дискусия с творческия екип на възкръсналото легендарно списание „Дъга“. То беше представлявано от художниците Даниел Атанасов, Дияна Нанева, Джулиано Димитров и управителят и редактор на списанието Андрей Андров. Дискусията, модерирана от последния, протече абсолютно разкошно. Художниците бяха притиснати в ъгъла от въпросите му и им се наложи да споделят с читателите практиките си от кухнята. Сравнението, което Дияна Нанева направи, за работата между художник и писател, че е като женитба, в която младоженците се карат, сдобряват, пак се обичат и се разделят, само за да се съберат отново, предизвика бурна реакция.

Отличителните разлики между художниците като личности, артисти и занаятчии оставиха отпечатък върху протеклата се дискусия, с което показаха с какъв богат екип разполага списанието. Вярвам, че най-доброто за тях все още предстои, и стискам палци усилията им да пожънат небивал успех – дано новата ера на „Дъга“ да надскочи тези на предишните две.

Със забележката, че не можах да видя абсолютно всичко и че най-вероятно и вие няма как да видите всичко, защото не можете да бъдете на две места едновременно, мога да кажа, че от видяното на Странносбор, останах с приятни впечатления. Беше ли на моменти зловещо? Беше. Имаше ли ужаси? Имаше. А беше ли ужасно? Не беше. Напротив, беше чудесно.

Възможността да се срещна с други ненормални хора като мен и да говорим на общ език беше безценна и изключително полезна за развиването на тази култура по нашите земи. А новите запознанства и приятелства добавиха на фестивала дори нещо по-ценно от самите изкуства.

Пожелавам както на себе си, така и на вас да виждаме повече и по-често такива фестивали, защото в тяхното посещаване няма нищо страшно. Надявам се след тази опознавателна статия да видите, че тези събития не са ритуали, организирани от сектанти, а чудесни сбирки, които са отворени към нова кръв, пардон, нови посетители и нови запознанства за създаването на една по-добра общност.

Доказателство за това са и впечатленията ми от последните моменти, прекарани на фестивалното място. Докато изчаквах компанийката ни от неуморни ентусиасти да се събере за по питие след събитието, забелязвах групички с по двама-трима души тук и там. И с когото и да се заприказвах от тях, все ми беше казвано, че всеки момент ще си тръгнат, ала дълго време този момент така и не настъпваше. Тези групички от хора, без значение дали са автори или фенове, си бяха прекарали чудесно и просто не им се прибираше. Не им се искаше приказното събитие да приключи и да се върнат в битието си, което за мен беше недвусмислен показател за това, че имаме нужда от такива поводи за срещи. Защото тези срещи са чудесни. А Страннобор винаги ще бъде повече чудесен и прекрасен, отколкото страшен.