Светът е грешен и изпълнен с измами

Ревю на „Дилър на реалности” на Николас Димитров и издателство „Колибри“

Романът „Дилър на реалности” представя на читателите един странен, но познат свят, в който реалността и съня се преплитат в неразделно цяло.

Книгата е конструирана по интересен начин – като дневник, част от който принадлежи на главния герой Золтан, а другата половина е написана от неговата любима – Катрин. Двете части не само представят различната гледна точка на персонажите, но и имат осезаемо различен стил и са допълнени от скици, които са дело на персонажите и дават израз на емоционалния им свят (бележка – илюстрациите са на Никита Кравцов и Мария Зволинска). Това внимание към детайла е един от позитивите на романа и заслужава специална похвала.

При така конструирана творба, очаквано най-добре развити са двамата главни герои Золтан и Катрин. Освен с тях, читателят се сблъсква с цял калейдоскоп от персонажи, кой от кой по-екзотични и необичайни. Изобилието от странни и ексцентрични образи е нещо, което по принцип би било прекалено, но в този сюжет е съвсем на място и има своята специфична задача (да подскаже на читателите някои неща свързани с историята и по-точно с нейната развръзка).

Самият сюжет е относително прост – Золтан е сирак от Сингапур; хората, които са го отгледали – неговите (американски) осиновители са загинали в катастрофа. След смъртта им, той се завръща в родния си град и започва да работи като корпоративен шпионин за своя стар познат Харон – тайнствена личност с връзки в подземния свят. Харон му поставя за задача да се внедри в корпорацията „Транс реалити” и да научи повече за дейността й.

Корпорацията се оказва странно място, в което работят много нестандартни личности. Нейният създател Саул Гаади изглежда се кани да промени света с последния си (таен) проект и проявява изключителен интерес към световните религии.

Николас Димитров

Неочаквано за самия себе си, докато работи по задачата, Золтан се заплита все повече в мрежата на Саул и се влюбва в неговата дъщеря – красивата Катрин. Скоро той започва да се променя, като едновременно се подчинява на правилата на заобикалящия го (все по-странен) свят, но и подчинява света на собствените си фантазии.

Атмосферата на творбата се описва най-точно с думата психеделична.

Началото ни представя един Сингапур от близкото бъдеще – истински град на греха, в който (почти) всичко е позволено, а автоцърквите са на всяка крачка. Те представляват нов вид услуга – човек може да се изповяда в техните кабинки (срещу заплащане или безплатно, но след като изгледа куп реклами) и да се „освободи” от греховете си за броени минути. Подобен циничен  поглед върху религията преобладава в целия сюжет и е свързан с една от основните теми, които ще разгледам малко по-надолу в ревюто.

Макар и различен от познатата ни реалност, светът на Золтан е и много познат. С напредването на сюжета все повече персонажи поразително напомнят за известни личности от поп културата и митологията – нещо, което не се дължи само на факта, че авторът е черпил вдъхновение от различни места, а и кара читателите да се замислят (за това кое е истинско и кое – не). Освен персонажите, впечатление правят и определени ситуации, които изглеждат странни, недостатъчно добре обяснени, дори мистични. Това не е грешка, а поредното парченце от пъзела, който се разплита до финала на романа. Като резултат се получава свят, който отразява реалността като криво огледало и прелива от фантастика, през магически реализъм, за да се превърне в истински кошмар.

Образът на Золтан е най-детайлно представеният от всички – младият мъж е също толкова екзотичен и енигматичен като останалите персонажи. Той носи травма от детството си, както и от близкото минало (катастрофата, отнела близките му) и може би заради това, се е превърнал в човек, който не се бои от смъртта и няма какво да губи. Золтан е противоречива личност – от една страна – циничен и двуличен, а от друга – чувствителен и копнеещ за любов и спокойствие. Той открива смисъла на живота си в делото на Саул; това е възможност да промени света, но дали към по-добро?

На неговата любима Катрин е отделено специално място във втората част на романа. Преди това изглежда, че тя подкрепя баща си и компанията, но в действителност се оказва, че Катрин изживява дълбок вътрешен конфликт. Първоначално тя иска да докаже способностите си на своя баща, но без да вярва в идеите му. След като осъзнава, че нейният любим Золтан също е обсебен от тези идеи, Катрин се разочарова все повече от обкръжението си и е ужасена от плановете на корпорацията. За съжаление, тя е прекалено нерешителна и действията й са твърде закъснели, за да постигнат съществена промяна.

Останалите персонажи изпълняват определена роля и не са детайлно развити, но затова пък са много ярки. Това се отнася най-вече за четиримата шефове (и главни акционери) на Транс реалити – Иги Бьолверк, Фо Ци, Августа Юстас и Девандранат Чопра. Те са приели за свои патрони четирите бога Один, Буда (технически не е бог, но все едно), Юстиция (това ще да е някаква римска версия на Темида, непопулярна в нашите географски ширини) и Шива. Четиримата не само приличат на и съзнателно имитират божествата, но и личните им истории напомнят за съответните митове. Например Иги (ако може да му се вярва), сам е извадил едното си око, в замяна на знание – точно като бог Один. При други персонажи, митологичната връзка и съответствието между име/прякор, житейска история и постъпки не е така явна, но все пак е доста очевидна – това се отнася за покровителят и работодател на Золтан, с прякор Харон. Харон, както знаем, е лодкарят, който превозва душите на мъртвите до подземния свят и веднъж, след като изпълни тази роля, той вече не е необходим за развитието на сюжета… Други герои напомнят за определени известни личности, но това е въпрос, на който няма да отделям специално внимание (може пък всички прилики да са случайни?).

Подчертавам отново, че тази екзотичност на персонажите се вписва отлично в сюжета (и идеите) на романа и не е недостатък.

За сметка на това, темите за размисъл, от които имаме в изобилие, са едновременно недостатък и предимство. От една страна е хубаво, че авторът е вложил толкова много идеи и ги е представил по адекватен начин. Читателите имат възможността да ги обмислят и съответно – да ги приемат или отхвърлят за себе си. От друга страна, действията на героите и начинът по който се обосновават, както и реакциите на обществото, в резултат на приложението на тези идеи, са силно нереалистични. И е трудно да се каже дали това е търсено или е силно преувеличено представяне на ситуацията, с цел да се постигне определен (шокиращ) ефект. Ако е второто – целта е постигната, но ако авторът на романа наистина си представя реакциите на обществото по такъв начин, това е по-скоро наивно.

Най-вече имам предвид въпросът за вярата и религията (няма да издавам ключови неща от сюжета) – да си представим, че съществува технология, която убедително отрича всяка една религия – как ще реагират вярващите? Ще се доверят на технологията или на собствените си убеждения, които зреят и дават плод вътре в тях от години? Същността на религията е вярата, а самата дефиниция на „вяра” е да вярваш в нещо, което не виждаш и за което не знаеш дали съществува – във вярата няма логика и знание. Често се вярва в неща, противоположни на ежедневната логика. Истински вярващите (дори интелигентните вярващи, всъщност най-вече те) не биха се повлияли от външен фактор, който се опитва да разклати вярата им, дори да е изключително убедителен. По-скоро ще си помислят, че това е опит на Сатаната (т.е. негов земен представител) да ги изкуши. А онези сред вярващите, които са диви и склонни към агресия, е много по-вероятно да я насочат към въпросния Сатана, отколкото към представителите на своята религия… Това е моето виждане по тази тема, което е малко отклонение от ревюто, но исках да го включа, за да обясня защо според мен, една от основните сюжетни линии е изключително нереалистична (както и съответните идеи, които й служат за основа).

В „Дилър на реалности” са представени и други интересни теми, сред които най-значимо място заема тази за ролята на технологиите в човешкия живот. Дали те го подобряват, или само дават шанс на хората да материализират своите скрити (и често отвратителни) черти? До какво би могло да доведе това – кое е морално и къде е границата, която не бива да се прекрачва? Подобни въпроси възникват при появата на всяка нова технология и имат своята тежест, но трябва да признаем, че досега (въпреки всички предупреждения и предсказания) нито една революционна технология не е успяла да разруши утвърдените обществени конструкции. Когато има сътресения, всеки път нещата успяват да се стабилизират и накрая се оказват горе-долу същите (или иначе казано – различни по форма, но еднакви по същество). Естествено, винаги има шанс да се появи нещо наистина страховито, което да промени завинаги съществуващото статукво…

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Емоционален заряд – 4
Теми за размисъл – 6
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5)

 

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |