Тайните на Дюкяна на забравените карти

Продължението на историята за Юлисес Мур се реализира успешно във втората книга – Дюкянът на забравените карти. Спомняте ли си къде оставихме нашите приятели – Рик, Джулия и Джейсън? След като успяха да съберат четирите мистериозни ключа, с които да отворят една странна врата в имението, в което живеят, групичката продължи по дирите, оставени от г-н Мур. След множеството следи, на което попаднаха, децата се добраха до един кораб, който ги отнесе в… Египет. Именно там откриваме компанията, жадна за приключения и готова за втора част от поредицата.

Приятно бях изненадан от факта, че Дюкянът на забравените карти бе с доста по-вълнуващ сюжет от предходната книга. Всичко бе изпипано както в един първокласен трилър, изпълнен с множество загадки и мистерии. Често се случва, особено при поредиците, авторите да започнат историята си сравнително добре, тя да бъде увлекателна, но след това да не успеят да доразвият онова, което се заложили в сюжета. Засега обаче историята за Юлисес Мур върви в добра посока.

Другият плюс, който (както и при първата книга) бих искал да отчета, е нейният дизайн. Детските и юношески книги следва да бъдат естетически оформени, а не само подготвени за печат с някакви (безразборни) илюстрации. И този път изданието залага на стойностни рисунки, множество скици на героите и внимание към детайлите.

Сюжетът е повече от динамичен (редица автори има какво да научат от историята за Юлисес). Рик, Джулия и Джейсън се намират в Египет. Тяхната следваща задача е намирането на поредното парче от загадката на г-н Мур – картата на Четирите жезъла. Скрита далеч отвъд пределите на тяхното настояще, мистериозният артефакт се спотайва в град Пунт или Страната на боговете. Още по-вълнуващо е, че Пунт е изцяло фантастично място, нещо като изгубен древен град в Африка, който и до днес не е открит (нека вметнем, че страните от Африка, особено Египет, винаги са били асоцирани с нещо магично и тайнствено).

Освен че е приятно четиво, поредицата за Юлисес Мур със сигурност ще разпали въображението на подрастващите, които се интересуват от история на Египет. Въпреки че това е художествена литература за деца и юноши, от романа може да се научи много, макар и под една леко игрова форма (например: какво представляват пирамидите отвътре, кои думи са били непознати за тогавашното население и т.н.). Затова книгата би могла да бъде отправна точка за всички желаещи да опознаят тази интересна култура.

А за да бъде историята на героите много по-напрегната, Джулия, след малък инцидент, се връща преждевременно в Килмор Коув. Странният и потаен градинар Нестор (чийто образ бе дори леко плашещ в предния роман) сега проговаря и ще сподели някои от тайните на семейство Мур. Най-интересната такава е, че семейство Мур многократно е посещавало Египет, а при един от круизите си взимат и… Обливия Нютън. Надявам се, че не сте я забравили. Обливия бе онази мистериозна дама, която обикаляше сред децата в своята кола. В тази част образът й е доразвит (както и този на Нестор) и тя се явява сериозен враг на Рик, Джулия и Джейсън (или само на Джейсън и Рик, които са в Египет).

Задачата, както споменах, е намирането на една мистериозна карта, в зала, носеща името Мястото, което реално не съществува. Парадоксът е явен – как ще се търси нещо важно там, където не може да има нищо? Кой ще се окаже по-бърз и по-хитър: Обливия или Джейсън и Рик в откриването на картата. Ситуациите в историята са изпълнени с напрежение – героите попадат на подготовка за церемония на Тутанкамон, озовават се на място, пълно със змии, и се сприятеляват със странния собственик на Дюкяна на забравените карти. Последният е посветил живота си на задачата да издири това място, което не съществува и е твърдо убеден, че намеренията на децата са обречени на провал. В основата на сюжета стои разкриването на една майсторска загадка, закодирана в древна любовна песен. Ще успеят ли Рий и Джейсън да се справят със задачата или Обливия ще ги изпревари?

И докато те се намират в Египет, то и в Килмоур Коув се навъртат неканени посетители, които са опасни. Джулия и Нестор не се намират в безопасност, тъй като отвън обикаля шофьорът на Обливия. Той не е никак приятелски настроен към обитателите на имението. Изниква и темата за тайните на семейство Мур, както и въпросът за предзначението на следващата карта. Дали тя ще е финал към загадката или просто следващ етап по пътя към разрешаването й, това ще разберем в третата част (може би?).

При положение, че трябва да бъда педантичен в прочита си, то остават няколко въпросителни: по какъв начин децата разбират египетски, че да могат да се оправят в напълно непозната страна? В сериала Doctor Who този проблем е разрешен чрез функцията на кораба Тардис, който превежда непонятните езици, а във Farscape тази задача се изпълнява от микроби-преводачи. Уточняването на въпроса отнема точно няколко секунди и не пречи на развитието на сюжета (дори допринася) – затова и щеше да е добре да има някакво обяснение и в поредицата за Юлисес Мур.

Но да не бъдем толкова взискателни към книга за подрастващи. Всичко останало е на ниво и тази малка забележка не уврежда цялостното впечатление от прочита. Да се надяваме, че и следващата част от историята за Юлисес ще бъде също толкова интригуваща, а защо не и повече!

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5.50
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4+
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.30)