Теория за полета, или по-скоро за хаоса

Ревю на „Теории за полета“, втора част от трилогията за Метрозоната на Саймън Мордън и изд. „Колибри“.

Teorii-za-poletaМиналата година издателство „Колибри“ ни предложиха „Уравненията на живота“ от Саймън Мордън, първа част от трилогията „Метрозоната“. В нея главният герой Самуил Петрович живее в пост-апокалиптичен свят, в който японските острови са потопени, Санкт Петербург е заличен от лицето на Земята, а Лондон вече се нарича Метрозоната и е затрупан с бежанци и престъпност. Петрович се оказа в центъра на опустошителни събития, благодарение на които изкуствено създаден интелект пое контрол над машините и системите в града, изби маса народ и разруши половината Метрозона.

Няколко месеца по-късно Метрозоната все още функционира, но още по-зле и от преди, а Петрович е женен за Маделин – войнствената монахиня от първата книга. Той най-накрая успява да направи своето суперзначимо научно откритие, благодарение на което постига известност, но няма възможност да й се порадва дълго. Външните, както явно се наричат хората, оставени извън Метрозоната на произвола на съдбата, стават все по-буйни и нападат града. Същевременно американското ЦРУ все още е готово на всякакви средства, за да се докопа до истината за Джихада на машините и допълнително налива масло в огъня. Така сцената вече е готова за нова солидна порция разрушителен холивудски блокбъстър на хартия, който ще изправи Петрович пред най-различни изпитания, болки, осакатявания и деформации. Но ученият отново ще приеме предизвикателствата, за да спаси човечеството и любимата си, ще си жертва здравето и ще оцелее – както той би се изразил, нахуй на всичко.

Ако обичате да четете забавни и ненатоварващи романчета, това би трябвало да ви хареса. И да не сте чели първата книга, не се притеснявайте, не е фатално. Не че героите не са същите и не е полезно да ги познавате по-отрано, просто не е необходимо, за да усетите почти изцяло „Теории на полета“. Ако пък сте я чели, то може би помните, че тя условно може да се раздели на две половини – завръзка и разруха. Тук завръзката е доста кратка, а разрухата заема около 4/5 от обема, така че правете си сметка кое ви е харесало повече. Ако е второто – честито! Няма нужда да четете надолу, направо купувайте – този тип читатели са очаровани.

mordenЛично аз останах малко разочарован, защото ми се щеше Мордън да наблегне повече на другата половина, тази със сюжета, и евентуално да развие нещо оригинално от нея. Но не би. Загатнатите в заглавията, както и в първата наша и всички чужди корици оригиналност и философска нотка останаха силно недоразвити в „Уравненията на живота“, а в „Теории за полета“ просто липсват. Научното откритие на Петрович от началото на романа (беше нещо, свързано с антигравитация, ако правилно съм разбрал) не служи за абсолютно нищо друго, освен да го направи известен, което пък в последствие да се окаже почти безсмислено за 80-те процента от романа, в които той просто оцелява, ръководи тактически спасяването на града и помага на закъсали момиченца. Изкуственият интелект присъства по-осезаемо като герой, има интересни диалози с Петрович, но не представя нищо ново, което да не сме виждали в други романи/филми/сериали с такива елементи. Евентуалният източник на нещо по-забавно и драматично, Маделин и връзката й с Петрович, почти отсъстват от романа – има ги само в началото и края, съответно остават неразвити и неизползвани.

От друга страна, не може да се отрече, че Мордън много се е забавлявал докато е писал романа, а това се прехвърля и върху читателя. Продължавам да си мисля, че той проектира себе си върху Петрович, или поне себе си като такъв, какъвто би искал да бъде. Няма нищо лошо, че не се е отплесвал в научни и философски теми или пък че не е държал на трогателна драма – Мордън просто е искал да създаде нещо леко и приятно, една история за борба и оцеляване, и, ако се съди по положителните реакции на повечето читатели, е успял. Усещането през повечето време е сякаш гледате лятна холивудска продукция, само дето си я представяте наум, което все пак ангажира мозъка ви с една идея повече.

От маркетингова гледна точка трябва отново да похвалим „Колибри“ и Росен Дуков за корицата, както и да признаем, че редакцията е много по-добра, отколкото на първата книга. Знам, че феновете харесват повече чуждите корици, които наистина са нестандартни и интересни, но според мен нашата е много по-подходяща. В крайна сметка, става дума за един обикновен научно фантастичен екшън с черен хумор и псувни на руски, който много лесно би могъл да се филмира (и плакатът на филма вероятно би изглеждал точно така), а не за търсене смисъла на живота и вселената.

 

БележникМоята оценка:

История – 4+
Герои – 4+
Стил на писане – 6-
Eлементи на изненада – 4-
Теми за размисъл – 4-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4=
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Мн. Добър (4.68)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |