Тежестта на миналото

Сериалът „Star Trek: Picard” е поредното модерно разширение на познатата Стар Трек вселена. След „Стар Трек: Дискавъри”, чийто първи сезон ми допадна, но втори се оказа пълно разочарование (за мен) очаквах продукцията, посветена на добрия капитан Пикард, със смесени чувства. От една страна, рекламите на сериала обещаваха той да е нещо носталгично и приятно (всъщност, тези реклами показваха доста малко – основно лозето на Пикард), от друга – всички знаем, че много съвременни американски сериали са изпълнени с определен тип пропаганда, която не е за всеки (със сигурност не е за мен). Освен това съществува модерна, но тревожна тенденция да се зачеркват каноните и да се правят драстични промени във вече познати франчайзи (примери: „Междузвездни войни”, „Доктор Кой”, някои от последните супергеройски филми). Няма нищо лошо в модерните неща, но от една страна се прави продължение или римейк точно заради съществуващата фен база и известното име, от друга – създателите на това ново „нещо” просто се опитват да кешират славата му, без да им пука за традициите на съответния франчайз, като същевременно обиждат старите фенове (понякога ги обиждат индиректно чрез ниското качество на крайния продукт, понякога го правят в прав текст в интервюта, но това е друга тема).

Оказа се, обаче, че проблемът на „Star Trek: Picard” не е в пропагандата – тя присъства, но по-скоро по задължение; личи си, че режисьорът я е вкарал тук-там само защото така са му наредили. Но това, че този сериал е различен от „Стар Трек: Дискавъри”, не го прави по-добър, а само различно лош.

Не се знае какви точно са рейтингите на сериала, въпреки че е подновен.

Някак си той успя да ядоса както либералните, така и консервативните зрители. Първите – защото не е достатъчно „модерен” – основните теми са традиционни – за човечността, уважението към бежанците (които, уви, вече не са актуални), запазването на принципите, а не за СИЛНИТЕ ЖЕНИ (с големи букви – това е крещящо послание, което става все по-неадекватно представено, колкото повече се натрапва). Консервативните зрители пък не харесаха сериала, защото бил предателство спрямо принципите на Стар Трек вселената, тъй като е доста по-мрачен и представя Звездния флот и Федерацията в лоша светлина.

Причините, поради които аз не харесах този сериал, са малко по-различни и доста обширни. Въпреки че съм гледала много Стар Трек сериали и дори харесвам Пикард повече от Кърк, не мога да кажа, че съм истински фен – не помня всичко, което се е случило и със сигурност не всичко ми е било еднакво интересно. Принципите на Федерацията не винаги ми изглеждат смислени и прекрасни и не се съмнявам, че и тя, като всяка друга политическа структура има своите лоши страни. Освен това, както споменах, либералната пропаганда в сериала беше сравнително слаба и като вкарана насила, затова ми беше лесно просто да не й обръщам внимание (сигурно режисьорите получават лист, на който пише какво задължително трябва да вкарат в проектите си, ако искат те да бъдат придвижени напред?). Да, в сериала има доста жени, но нито една от тях не е запомняща се, или доминираща (ако намерението на режисьора е било такова, значи се е провалил), или пък с голямо значение за сюжета. Обичаната от феновете на Стар Трек 7 от 9 се появи за кратко, дори извърши някои уж интересни и шокиращи неща (ще се въздържам от спойлери), но участието й се усеща по-скоро като камео, вкарано само за да се привлекат старите фенове.

Преди да продължа да изброявам всичко, което според мен не сработи, ще обобщя малкото неща, които всъщност ми харесаха.

А именно, на първо място – хареса ми началото.  Без да издавам много – първите няколко серии, в които се разкрива основната интрига на сезона, за мен бяха забавни и интересни, най-вече защото са като завръщане в един познат свят с познати герои, всичко изглежда красиво и носталгично. Допадна ми също, че основата на сюжета е свързана с един от любимите ми персонажи – андроидът Дейта, който може би си е създал дъщеря (малък спойлер).

Пикард среща тази „дъщеря” и решава да й помогне, но се оказва, че са намесени сили, с които пенсионираният адмирал не може да се пребори. Въпреки определени трагични събития, той вярва, че ситуацията може да се поправи и събира нов екипаж, с който поема на опасна мисия. Адмиралът вече не може да разчита на подкрепата на Звездния флот, затова му се налага да импровизира при избора на кораб и съмишленици.

Като пренебрегнем някои неприятни детайли – например това, че авторитетът на Пикард е смален до нула и разни военни бабички си позволяват да го нагрубяват, както и някои не особено оригинални решения („бодигардът” на Пикард е елфоподобен ромуланец на име Елнор, който е майстор на източните бойни изкуства), първите епизоди са дори обещаващи. Интригата около ромуланските бежанци и забраната на синтетичните форми на живот изглежда доста по-сложна и интересна, отколкото ще се окаже в хода на сезона.

За съжаление, в един момент интродукцията приключва, събитията започват да се развиват прекалено бързо и прекалено повърхностно и цялото очарование на първите епизоди изчезва безвъзвратно.

Към относително добрите моменти от сезона може да се причисли и това, че има цял епизод, посветен на Уилям Райкър и Диана Трой, които от години са семейство. Епизодът е малко скучен и може да се определи като пълнеж, но поне зрителите имат възможност да видят как прекарват времето си още двама от старите и обичани персонажи, след като вече не са на служба.

Горе-долу с  това се изчерпват позитивите на сезона. Връщам се към негативите, като започвам със сюжета, без да издавам значими спойлери.

Начинът, по който е сглобена историята: злодеите, предателите и обратите, драмата на главната героиня, която е андроид, но не го знае, драмата на самия Пикард, който се чувства едновременно отговорен и предаден от света – всичко това е като конструирано с идеята да се създаде продукт, а не е сюжет, създаден от някой, който обича работата си и влага страст в нея. Всъщност съм сигурна, че всеки опитен зрител, който познава Стар Трек вселената, може да напише не по-лош сценарий при зададени опорни точки, стига да е грамотен, дори да няма никакъв интерес към писането на фантастични истории.

Баналността на сюжета се пренася и при персонажите.

Няма нито един от новите герои, за когото да може да се каже, че е многопластов или интересен.

Елнор, който си спечели прякора Елронд сред американската фенбаза, е симпатичен, но безполезен – има малка роля и присъствие, дори е странно, че Пикард толкова настояваше да го включи в мисията си, а след това сякаш забрави за него. Неговият образ е толкова очевидно изплагиатстван, че това е въпрос, който не си струва да се коментира тук.

Капитан Риос е изигран от готиния Сантяго Кабрера и има множество забавни холограми, но не съм убедена, че само заради това заслужава да го причисля към позитивите на сезона; за съжаление той е също толкова повърхностен, безинтересен и често наивен, колкото останалите персонажи. Най-лошото при него е романтичната връзка с доктор Агнес Джурати (изиграна от Алисън Пил, която участва и в наскоро приключилия „Девс”). Връзката между тях е… трудно е да се намерят подходящи думи… може би „възникнала от нищото”, „напълно лишена от химия”, „недостоверна” донякъде дават представа за какво става дума…

„Силните” (не съвсем) жени са представени от:

Доктор Джурати, която току що споменах; тя е без съмнение най-неприятният персонаж в сериала. Само неадекватната връзка с Риос би била достатъчна, за да я направи дразнеща, но освен това Агнес е безлична, страхлива, с отблъскващо поведение. В един момент тя почти се превръща в злодей, но всичко е наред, защото уж „нещо” друго контролирало мислите и действията й. Работата е там, че тази ситуация (която съдържа спойлер) не е представена достатъчно достоверно и решението на всички да й простят, изглежда абсурдно. Не съм сигурна дали идеята да се създаде двойка от неприятната Джурати и симпатичния Риос е свързана по някакъв начин с феминизма или либерализма, не виждам абсолютно никакъв смисъл от тяхната връзка, затова предполагам, че е някакъв вид либерална пропаганда, която не разбирам?… )

Няма да пиша за всяка от оставащите героини поотделно – няма нужда да отделям цял абзац на алкохоличката Рафи или карикатурната злодейка Нариса (изиграна от Пейтън Лист, която феновете на фантастиката са виждали в много сериали) – нито един от персонажите не е многопластова личност, никой не блести с ум или каквито и да е специални умения, освен Елнор, който е добър в бойните изкуства почти колкото летящите бойци от „Тигър и Дракон”…

Все пак, ще отделя малко внимание на главната героиня – „девойката в беда” Соджи, която уж е невинно и високоинтелигентно създание, но това не й пречи да се впусне в интимна връзка с непознат (буквално непознат – дори не му знае името, не си спомням Дейта да се е държал така), а когато е изправена пред трудност, изведнъж започва да се държи като сърдита тийнейджърка… Може би съм несправедлива към връзката й с ромуланеца Нарек – може би това е любов от пръв поглед, която не съм разбрала? Тази връзка (която също съдържа спойлер и няма да коментирам подробно) успява да бъде дори по-отблъскваща и лишена от химия от тази между Риос и Джурати. Интересно дали сценаристите са взимали пример от колегите си от „Стар трек: Дискавъри”, тъй като всички хетеросексуални връзки в него бяха също толкова неадекватни и антиромантични…

Самият капитан Пикард е в центъра на всичко, което би било добре, ако Патрик Стюарт, който е на 79 години, не изглежда и не се държи все едно е поне с 10 години по-възрастен. Жестоко е да го мисля и вероятно е неуважително да го пиша, но това е истината и тя се забелязва много ярко. Нещо подобно може да се каже за Брент Спайнър, който изглежда много странно преобразен като Дейта…

При всички изброени негативи – слабия сюжет, отблъскващите „романтични” връзки, повърхностните персонажи и тривиалните послания, първи сезон на „Star Trek: Picard” притежава още един недостатък, който успява да засенчи останалите, а именно – финалът. Малко е трудно да коментирам последния епизод, без да разкрия какво се случва, но ще се опитам да го направя. Епизодът се състои от три части – финал на основната история, епилог и втори епилог. Трите части са еднакво слаби. Завършекът на основната история не изненадва с нищо и е като изваден от евтин фантастичен роман, в епилога някой се жертва и е съживен, а във втория епилог някой, за когото знаем, че е мъртъв от много време, се оказва жив („жив”) и след това умира… Отдавна не бях гледала толкова евтина драма и то в сериал с претенции, висок бюджет и звезден каст…

След цялото фиаско всички членове на сплотения екипаж са щастливи и се подготвят за следващото приключение каквото и да е то… Аз обаче възнамерявам да го пропусна.

Моята оценка:

История – 3 (започна добре, но завърши зле – ако беше обратното, оценката щеше да е по-висока)
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3 (бих добавила половин единица заради носталгичните елементи, но евтините трикове на финала и „романтиката” ме възпират)
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 4 (актьорите правят каквото могат с материала, който им е даден)
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (3,90)