The Outer Worlds е недостоен наследник на Fallout: New Vegas

Миналата година излезе играта The Outer Worlds, към която всички имаха големи очаквания, защото:

• е направена от същото студио, което произведе Fallout: New Vegas – може би най-обичаната част от поредицата Fallout, и се води негов духовен наследник;
• изглежда яка, забавна и луда на трейлъра;
• знаеше се, че ще се развива в космоса и на чужди планети.

Всичко това, разбира се, е вярно. Освен очевидното влияние на Fallout: New Vegas, се усещат и доста примеси от Mass Effect – друга феноменална поредица игри, и от Firefly – култов сериал, космически уестърн. И въпреки големите предпоставки за успех, играта далеч не е такъв шедьовър, какъвто би могла да бъде.

https://www.youtube.com/watch?v=JyvhGGIGuQc

Историята на играта се развива в бъдещето на алтернативна на нашата вселена, в която корпорациите получават много повече мощ от държавите. Човечеството е започнало да колонизира космоса и корабите Хоуп и Граундбрейкър са изпратени към слънчевата система Халсион. Уви, само единият стига до дестинацията си, а другият е изгубен. 10 години по-късно лудият учен Финиъс Уелъс намира Хоуп и успява да събуди един от пасажерите му – главния герой, в чиято роля ще се превъплътите като играч. Именно тук започва историята, която включва изучаване на новата слънчева система и решаването на нейното бъдеще. Вие избирате какъв да бъде персонажът ви, като можете да сте герой и пазител на онеправданите, или пък психопат, който изтребва всичко, де що види, и после ограбва труповете (и всичко между двете крайности).

Играта не представлява един огромен отворен свят, а няколко малки такива – на различните планети и космически кораби из Халсион. Вие самият също ще се сдобиете с космически кораб, чрез който ще можете да се транспортирате из различните точки на системата. За съжаление, те не са кой знае колко много, ни то пък са кой знае колко разнообразни или оригинални като визия. Не че са малко или твърде еднакви, но в сравнение с други игри от жанра не впечатляват. Нито можете да се нарадвате на огромен отворен свят, както е при голямото вдъхновение Fallout: New Vegas, нито има достатъчно локации с мисии, из които да прескачате, както е при голямото вдъхновение Mass Effect.

Героят бързо се сдобива и с няколко верни спътника, които му стават екипаж на кораба, а той – техен капитан. По всяко време, когато излизате на някоя планета или космическа станция, можете да взимате до двама от тях със себе си. Те си имат и странични мисии, които можете да изпълните заедно с тях, за да развиете историята им и да стигнете до по-добър край с тях. Под край разбирайте само картинка с разказан финал на тяхната история, а не нещо с реално влияние върху играта. Companion quest-овете далеч не са задължителни, а много от тях не са и особено интересни. Най-скандалният е на инженерката Парвати, която има трудности с общуването, но пък е хлътнала по инженерката на космическата станция Джунлей. Вие трябва да ги запознаете и после да обиколите цялата система, за да намерите сапун, рокля и ястие за първата романтична среща на дамите. Съдбата на системата и корпорациите виси на косъм, но вашият приоритет е да обикаляте из пустошта и да задоволявате капризите на случайно срещната задръстенячка, ангажирайки междувременно цял космически кораб. Вие самият обаче не можете да се сваляте с никого от героите. Придружителите са интересни по-скоро откъм геймплей, защото всеки си има отчетливо различен стил на бой и трябва да видите кой ви подхожда най-много. Те не могат да умират перманентно (освен при най-високата трудност), но пък можете да ги изгоните или да ги разсърдите достатъчно, за да ви напуснат сами.

Fallout и Mass Effect дават много свобода на играча, имат огромно разнообразие от мисии, но като цяло са сравнително кохерентни откъм обща сюжетна рамка. Имат ясни начало, среда и край – както като цяло, така и в повечето странични мисии. Тук нещата са по-разхвърляни и несвързани, а краят идва малко внезапно. Имате и в The Outer Worlds различни фракции, към които можете да се присъедините, но последствията от един такъв избор не са особено осезаеми и като цяло мащабите на иначе епичната концепция се губят. Отново, не става дума за нещо, което да направи играта провал, просто вече сме минали през доста по-добри примери. Стратегията да се копира най-доброто не е лоша, но е препоръчително да се прави качествено.

Ако сте играли Fallout, то The Outer Worlds ще ви се стори адски позната. Има страшно много общи елементи и механики. Вместо vats-система имате time dilation, при който времето се забавя за няколко секунди. Оръжията, броните, инвентарът работят по почти идентичен начин, развитието на вашия герой, способностите и статистиките му са малко по-различни, но видимо вдъхновени и подчинени на подобна логика. В началото ще ви е трудно да се оправяте с парите и ще събирате всеки боклук по пътя с цел продажба, а от средата нататък вече ще плувате в муниции и битове (валутата на Халсион), които никога няма да изразходите. Механиката с космическия кораб е взета от Mass Effect, но пък няма някоя голяма база тип Цитаделата, където да получавате повечето мисии. Атмосферата, хапливите диалози и свещеникът са взети пък от Firefly. Всъщност, именно диалоговите опции са това, в което The Outer Worlds може да се каже, че има предимство пред другите две игри. Имате възможност да избирате между повече различни отговори, като повечето от тях са наистина остроумни. Ако пък намалите интелигентността си, имате възможност да играете като идиот и да задавате тъпи въпроси, с което да дразните околните.

Може би ви е малко странно, че ревюто на The Outer Worlds постоянно я сравнява с други игри, но няма как – тя е твърде вдъхновена от тях, а и разчитаща на техните фенове откъм маркетинг, за да се съди самостоятелно. Все пак Obsidian нямат нещо друго, което да е тотален хит. И точно тук е тъжното – че ако не знаехме за нейните духовни родители, играта щеше да е прилична, но пък без тях тя нямаше изобщо да съществува. Началото й изглежда заредено с потенциал да бъде точно толкова велика, колкото тях, но с напредването на времето става ясно, че това е само мираж и маркетингова заблуда, а сценаристите всъщност не са много сигурни какво точно искат да постигнат, освен прилика с Fallout.

Като за игра, чийто сюжет обхваща цяла слънчева система, The Outer Worlds можеше да бъде много по-богата на сюжет и да ви среща с много по-колоритни места и персонажи. Няма извънземни, няма и усещане, че цялата вселена зависи от вашия избор. Системата уж трябва да е сравнително гъсто населена, но това не си личи по нищо, а столицата на богаташите от корпорациите, за която чакате половин игра, е разочароваща. Странно е, че до Борда на корпорациите, за който се говори навсякъде и където са големите злодеи, така и не стигате. Шефовете си остават в сянка, а вие боравите само с техни протежета и нисши служители. Впрочем, ако вашият работодател ви мачка и депресира, то тази игра или ще ви накара да си прережете вените от отчаяние, или поне ще ви покаже, че би могло да бъде и по-зле. Повечето персонажи в Халсион са почти роби на корпорациите и са съгласни да бъдат третирани като добитък, защото просто така работи светът там.

Графиката е като сюжета – в началото ще ви накефят ярките цветове и красивите пейзажи, с времето обаче има риск да ви дотегнат и да ви се сторят твърде анимационни и нереалистични. Моделите за къщи и постройки се повтарят твърде много, а копирането на едни и същи животни по различни планети си е направо мързеливо.

Въпреки че изписах доста негативни неща, не искам да оставям впечатление, че The Outer Worlds не си струва. Напротив, доста е прилична и, ако нямате какво друго да правите, заслужава да я пробвате. За съжаление обаче, тя така и не надминава своите вдъхновения и в никакъв случай не бих я препоръчал пред тях. Някои геймъри в YouTube смятат, че The Outer Worlds е по-добра от Fallout 4, но аз категорично не съм съгласен с такова гръмко и абсурдно твърдение. Ако не сте изиграли целите поредици Fallout и Mass Effect – задължително първо минете през тях. Те са еталонът. Едва след тях, ако сте жадни за още, но не намирате нищо друго, едва тогава можете да минете към The Outer Worlds, която бегло ще ви напомни за тях, но едва ли ще ви впечатли сама по себе си.

Моята оценка:
История и герои – 5-
Геймплей – 5.50
Графика и режисура – 5+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак и озвучаване – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (4,90)