Тревата иска своите жертви

Ревю на филма In the Tall Grass, достъпен за гледане в Netflix.

Тази година е доста суха откъм хубави филми и всеки приличен такъв се третира като празнично събитие. Затова и тазседмичното ревю е посветено на „Във високата трева“ – една адаптация по Стивън Кинг и Джо Хил, която е далеч от перфектна, но все пак съдържа достатъчно интересни елементи, за да заслужи вашето време. В някои отношения дори надгражда оригинала.

В разцвета на хоръра от последните години стана доста трудно да се измисли сравнително свежа и работеща концепция, която да не е достатъчно експлоатирана във вече правени продукции. Същевременно, за хубавия хорър трябва да се вземе нещо сравнително обичайно и да се обърне в ужасяващо, което също е страшно трудно. За щастие, Стивън Кинг и синът му, Джо Хил, са достатъчно ентусиазирани, за да го постигнат. Те публикуват своята новела „Във високата трева“ в списание в две части през 2012 г. Именно тя вдъхновява настоящата адаптация.

От една страна, In the Tall Grass можеше да спечели от по-кратко времетраене. Около половината от филма представлява хора, тичащи из тревата, викащи се, но неспособни да се намерят. В другата половина вече са се намерили, но пак бродят из тревата. Това бързо омръзва. От друга страна, сценарият надгражда оригинала с допълнителни история и герои, които успешно правят сюжета и преживяването по-интересни. Едно от най-добрите решения пък е това да се започне със страшната трева още от самото начало, вместо да се губи време в излишни уводи, където зрителят да опознава героите. Достатъчно време ще има да ги опознае докато се гонят из храсталака. Оригиналната новела може да бъде обвинена в този грях, защото двамата главни герои са излишно дълго и подробно представени от момент, много преди да стигнат до полето. А филмът започва буквално с влизането им в него.

Ако чуете детенце да ви вика за помощ в тревата, НЕ ХОДЕТЕ!

Няма да разкривам подробности от историята, защото основното й предимство е мистерията – каква е тази трева, какво се случва в нея и защо всичко е толкова шантаво. Всъщност, на много от въпросите даже не е отговорено, но е показано достатъчно, за да разберете горе-долу ставащото. Единственото, което се изисква от вас, е да изтърпите сцените, където разни хора обикалят из полето и викат Беки или Беки обикаля и вика останалите. Името на главната героиня сигурно е произнесено над сто пъти за час и 40 минути.

Във филма могат да се потърсят и малко по-дълбоки теми, извън хоръра, мистерията и борбата за оцеляване. Има религиозни препратки, а основната тема е изкуплението. Ако вече сте гледали филма и не сте го разбрали, помислете именно от тази гледна точка – какво се случва с всекиго от героите в неговата лична сюжетна линия, как го променя преживяването и защо. Може би ще стигнете до някакъв правилен извод за същината и функцията на онова в средата на полето. Хубаво е обаче да не се престаравате по мисленето върху пътуването във времето и кой герой кога къде и защо се намира, тъй като там понякога няма верен отговор.

На техническо ниво филмът е добре направен за бюджета, който е имал. Звуковото оформление отлично натрупва напрежението, режисьорът се старае да разнообразява достатъчно тревата откъм ъгли и движения, за да не изглеждат актьорите все едно са на театрална сцена с едни и същи декори. И докато сценарият определено има потенциал, душа и идеи, непростимият му грях е, че оставя твърде много време за безцелно скитане из треволяка и викане на Беки, която пък, честно казано, не предизвиква кой знае какви симпатии или емоционален заряд, та да бъде център на сюжета. Хорър-елементите не са прекалено много или свързани с кървища и черва, по-скоро ужасът идва от напрежението и незнанието как да се интерпретира случващото се на екрана.

Ако няма църква някъде в историята, не е на Стивън Кинг.

Мнозина не харесват филма, вероятно защото не са го гледали достатъчно внимателно – хем става леко отегчителен в повтаряемите сцени („Бекииии! Къде си, Бекиииии!“), хем има сравнително сложен и заплетен сюжет, който не е детайлно обяснен накрая (новелата върви много по-праволинейно и ясно). Може би зрителите като цяло са свикнали всичко да им се поднесе на тепсия, а ако филмът включва елементи като пътуване във времето, огъване на пространството и мистериозна сила, манипулираща героите, то е силно препоръчително да има повече отговори накрая. За мен обаче основното е достатъчно добре показано, а зрителят трябва да има акъл и желание да го използва, за да навърже сам останалите елементи.

In the tall Grass несъмнено има своите грехове, но си струва да бъде изгледан, особено ако съвсем нямате нищо друго в списъка. Едва ли ще му дам точки в моята класация за най-доброто в края на годината, но кой знае – може и да не попадна на нищо друго, което поне малко да ме впечатли в положителен план.

 

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (4,98)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Историята беше за 45 минутен епизод на хорър сериал. Филмът е излишно разтеглен, темпово нераномерен и от там се губи необходимото за жанра постоянно покачващо се напрежение и действие.