В примката на апокалипсиса
Ревю на сериала „12 маймуни” (всички сезони).
Наскоро беше излъчен финалният епизод на сериала „12 маймуни” – сериал, който определено не е сред най-популярните съвременни фантастики, но затова пък е една от най-добрите. Може би последното твърдение звучи преувеличено – признавам, че има немалко съвременни фантастични сериали, които са по-високо в личната ми класация, но ако нишата се стесни и ако трябва да избера най-добър съвременен сериал за пътуване във времето, то едно от първите имена, които се появяват в ума ми определено е „12 маймуни”.
А причините за това са много – на първо място сред тях е заплетеният сюжет, който вероятно отблъсква някои зрители и носи отговорност за невисоките рейтинги. Историята, която първоначално следва едноименния филм от 96-та година, но бързо поема в собствена посока, е изключително свързана – тоест, почти няма епизоди, които да се нарекат пълнеж. Това означава, че сериалът не може да се гледа просто между другото и случайният зрител, който не е гледал от началото, най-вероятно би се почувствал изгубен. За разлика от други текущи (или спрени наскоро) сериали, които включват като основен елемент пътуването във времето, „12 маймуни” разглежда самото пътуване като нещо сериозно, което често има фатални последствия, и то не само в рамките на един епизод, а за дълги периоди от време (за сезони напред). Редом с този по-сериозен и мрачен подход към фантастичните елементи, сериалът е изпъстрен и с някои по-забавни моменти, типични за този под-жанр – приключения в различни епохи (за които героите винаги са облечени подходящо, въпреки, че живеят в мизерна постапокалиптична реалност), среща с по-младо/по-старо аз на определени персонажи, парадокси и мистерии, чийто отговор е скрит някъде във времето.
Втората основна причина е тази, която първоначално ме привлече към сериала – а именно – приликата на първи сезон с филма на Тери Гилиъм. Очевидно – след като харесвам оригинала, проявих интерес към римейка. Истината е, че носталгията напоследък е плашещо модерна и преработването на стари идеи се превърна в досаден тренд. Всеки от нас си задава въпроса – защо не нещо ново? И това е един много смислен въпрос, който все някога ще натежи и ще отприщи бента на оригиналните, неекранизирани до сега творчески идеи. Но, докато това се случи, няма нищо лошо в това да оценим по достойнство сполучливите съвременни версии на стари филми и сериали, и съответно да заклеймим несполучливите. „12 маймуни” определено е от първите. Филмът, в който участват (в твърде необичайно амплоа) Брус Уилис и Брат Пит, е филм-загадка, в който е показана една изключително смущаваща версия на бъдещето, съчетана с човешка драма и обречена любов. Макар да наподобява този филм само в първия си сезон, едноименният сериал съдържа почти същите основни елементи, при това като че ли без да го е целял нарочно.
Митологията на сериала също е сред положителните му страни; тя е едновременно новаторска и позната. Идеята, че съществуват хора, които са свързани със самата материя на времето (наречени Праймъри или иначе казано – Прости числа), както и организацията, чиято основна цел е да спре завинаги естествения ход на времето чрез гигантски парадокс, е достатъчно оригинална, за да отличи сериала от подобните на него. В същото време митологията, която постепенно се усложнява, вкарва доста познати елементи, които придават фентъзи нюанс на сюжета. Да, все още става дума за машини, зли учени (а не магьосници) и отчаяни персонажи, чийто живот е преминал в постапокалиптична среда, но самата структура на сериала наподобява по-скоро митично приключение, отколкото фантастичен сюжет.
Всичко е свързано, героят (Джеймс Коул) често е в безизходица, но винаги намира изход с помощта на верните си съратници, тайнствена личност (Свидетелят) стои в центъра на историята, а много мистерии трябва да намерят своя отговор, за да може безумният план на зловещата, подобна на култ организация, да бъде осуетен. Краят и началото трябва да се срещнат, както подобава на история, която сама по себе си е гигантски парадокс , а последствията от това са потенциално фатални – за персонажите,както и за света, в който живеят…
Сериалът придобива все повече индивидуалност с напредването на сезоните – откъсва се от първоизточника и заживява собствен живот, но без да губи фокус. Тъкмо обратното – след относително ясния първи сезон, историята и персонажите преживяват нещо като криза на идентичността във втори, който има някои много силни епизоди, но като цяло е странен и объркващ. Както споменах – това е вярно както за самия сюжет, така и за действащите лица – Джеймс Коул вече не е толкова хладнокръвен и отдаден на мисията си, Касандра Райли престава да бъде безпомощната, често дразнеща жена, с която се запознахме в началото, а Дженифър Гойнс вече не е опасна откачалка, а по-скоро леко налудничава, но креативна и полезна героиня. Доста по-изненадваща промяна претърпяват някои от страничните персонажи – особено най-добрият приятел на Коул – Рамзи и опасният дегенерат Дийкън, както и злодеите от Армията на 12-те маймуни, сред които изпъква тайнствената Оливия.
За зрителите е трудно да решат на кого да симпатизират – тези, които до скоро са изглеждали непоправимо зли, понякога са симпатични, а тези, които на пръв поглед са от добрите – изненадващо се озовават в другия лагер… Това положение се стабилизира в трети сезон, който е най-строен като структура и има много по-лесен за проследяване сюжет. Подобно на него – четвъртият сезон очевидно е внимателно планиран, за да може успешно да доведе историята до донякъде логичен и напълно удовлетворителен завършек.
Тери Маталас очевидно е вложил душа и сърце в сериала си и гледа на него като на личен проект, а не като на обикновена работа. От подхода му към кастинга си личи, че той е голям фен на жанровите сериали, а това е само от полза за зрителите (или поне онези от тях, които също са гийкове). Какво имам предвид – един от основните злодеи и водачи на Армията е изигран от не друг, а самият Кристофър Лойд (док Браун от „Завръщане в бъдещето”). В малки роли можем да видим и Майкъл Хогън (Сол Тай от „Бойна звезда Галактика”), Конлет Хил (известен с ролята си на Варис в „Игра на тронове“), Рупърт Грейвс, а за едно „здрасти” се появява и самата Маделин Стоу – оригиналната Касандра Райли от филма на Тери Гилиъм. В малка, но значима роля се появява и Джеймс Калис (Балтар от „Бойна звезда Галактика”). Маталас признава в свои интервюта, че е създал образа на Етан Коул специално за него.
А като стана дума за Етан Коул – има още една особеност на сюжета, на която си струва да се обърне внимание – а именно – възможността да се правят догадки и да се градят фенски теории. Това е нещо, което създателите на сериала са поставили напълно съзнателно и нарочно в историята и което би се харесало на феновете, които одобряват този тип интерактивни елементи в сюжетите (интерактивни, защото явно са създадени, за да бъдат обсъждани онлайн). А именно – от самото начало (още в първи сезон, когато зрителите се срещат със злополучния годеник на Касандра – Арън) възниква въпросът кой е главният злодей – създателят на Армията на 12-те маймуни, който стои зад идеята за Червената гора, където времето замръзва и всички живеят „щастливо” завинаги?
Човекът, наричан от поклонниците си Свидетелят, буквално може да е всеки, след като е въвлечен елементът на пътуване във времето, но естествено, всички правилно предполагат, че той ще се окаже познато лице, някой, когото зрителите вече са виждали – в противен случай историята би загубила от емоционалната си тежест. Би могъл да е Арън, Рамзи, Етан или някой друг…
Също толкова мистериозна е майката на Джеймс Коул, за която се изписаха какви ли не теории – някои абсурдни, а други – не чак толкова… Зрителите (очевидно нарочно) са насърчавани да гадаят, само за да бъдат преметнати от сценаристите и доведени до изненадващо, но и логично разкритие, което уж през цялото време е било пред очите им. Дали тези загадки ви дразнят или ви допадат, зависи изцяло от личните предпочитания и начина по който се гледа сериала. Но този тип сюжетни пъзели категорично затвърждават твърдението, че „12 маймуни” не е сериал, който може да се гледа между другото за отмора.
Похвала заслужава и чувството за хумор, вложено в сюжета. Комичните ситуации често са свързани с леко смахнатата Дженифър, но другите персонажи също попадат в немалко такива.
Що се отнася до основните сюжетни теми – на първо място, разбира се, е въпросът за смисъла на човешкия живот и как трябва да бъде живян той. С какво си струва да бъде изпълнен? Отговорът, както знаем, е субективен (т.е. всеки решава за себе си, стига да не пречи на другите), но позицията на автора е, че най-важните неща, с които си струва да се запълни един живот, са приятелството, семейството, децата, обикновените житейски радости. Любовта, в края на краищата, се оказва по-важна от всичко, а майката и нейната роля в живота на човека, са поставени на пиедестал. Всичко това е смислено и значимо само по себе си, независимо че прекрасните мигове не могат да бъдат задържани и рано или късно отминават. Именно това не разбират злодеите на историята, че да спреш времето, за да застинеш в един идеален миг, е равносилно на вечна смърт и обезсмисля изживяното.
Така и не узнаваме категорично какво точно представлява „раят” на Червената гора – дали попадналите в нея живеят във вечна примка, в която изживяват отново и отново най-хубавите си моменти, или просто замръзват? Но самата идея е ясна – преходността тежи и често наранява човешката душа, но именно тя придава смисъл на хубавите мигове.
Финалът на сериала съдържа и драма, и сбогувания с почти всички значими персонажи, с които зрителите се срещат през сезоните, и епилог, който дава плод за размисъл на по-параноичните фенове (въпреки, че е недвусмислен). Някои неща в самия край на сериала изглеждат нагласени и абсолютно невъзможни, но в крайна сметка, те работят в полза на историята и са за предпочитане пред един евентуален финал с трагичен привкус. Все пак, едно малко чудо никога не вреди 🙂
Моята (сборна за целия сериал) оценка:
История – 5
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4
Общ успех: Отличен (5,50)