В търсене на Спасителя

Романът „Убиецът и пророкът” е по-подходящ за любителите на криминалния жанр, отколкото за почитателите на фентъзито. Действието в творбата на Гийом Прево се развива по времето, когато бъдещият Месия Иисус е малко момче. Философът Филон Александрийски, който е вярващ евреин, все още младеж, посещава за първи път свещеният град Йерусалим и Божия Храм, за който неговият брат наскоро е направил огромно дарение. Наближава Пасха и младият мъж очаква престоят му в града да бъде едно духовно преживяване и да премине спокойно, доколкото е възможно (въпреки напрежението, което съществува между юдеите и техните окупатори римляните). За негово разочарование, още първите му часове, прекарани зад стените на града, го сблъскват с юдейските бунтовници, арогантните римляни, чиято цел е да ги заловят, както и с кървавото убийство на възрастният Йефтай – видна политическа фигура, един от най-изтъкнатите представители на партията на фарисеите.

Смъртта на Йефтай е загадка поради много причини – по всичко личи, че той е познавал убиеца си и най-вероятно сам го е пуснал в дома си, освен това убийството е извършено по специфичен начин, който буди недоумението на разследващите – трупът е наръган многократно след като жертвата е издъхнала, а в устата на стареца е намерено листче с част от пророчество на староеврейски. Филон е заинтригуван отчасти защото римляните го подозират, отчасти защото иска да направи услуга на своя домакин Езекия (също политик и познат на Йефтай). Той е допълнително мотивиран от симпатията си към Вирсавия – красивата, но саката дъщеря на покойника. Така философът повежда собствено разследване, което го сблъсква с нещо повече от обикновен убиец – а именно – с луд, който използва текста на древно пророчество като предписание, което придава смисъл на злодеянията му. Йефтай е само първата от жертвите, а последната е не кой да е, а предреченият в пророчеството Месия. Филон и красивата и умна Вирсавия не само трябва да разобличат убиеца, а да го спрат преди да е довършил пъкленото си дело. Задачата им се усложнява от това, че текстът на пророчеството е непълен, а Спасителят на човешкия род все още не се е разкрил пред света и никой не знае кой е Той (и дали изобщо времето му е дошло, или само убиецът вярва, че е така).

Гийом Прево успява да изгради достатъчно автентична библейска атмосфера, която служи за колоритен фон на разследването. Трудно ми е да преценя дали писателят е предал правдиво историческата епоха и бита на йерусалимците, но като неексперт мога само да похваля това, че обстановката е изградена майсторски – изпълнена е с детайли, които не се натрапват и не отвличат вниманието от сюжета. Стилът на писане е лек и лесен за четене. Единственото, което може да се разглежда като недостатък във връзка с него, е че авторът поднася обратите в творбата някак между другото – тоест до толкова лековато, че е възможно читателят да ги пропусне и чак след това да осъзнае, че току що се е случило нещо съществено за историята. Самите обрати са няколко и са до голяма степен непредсказуеми, което винаги е предимство за един криминален роман. Личността на убиеца също е изненада, а това си има както своите добри, така и лоши страни; възможно е някои читатели да се почувстват леко измамени.

Не може да се каже, че персонажите са особено сложни или многопластови. Както отбелязах, фокусът на творбата е в разследването, а не в героите.
Филон Александрийски е еврейски философ, известен с това, че е бил почитател на гръцката култура – нещо нетипично за вярващите евреи от неговото време. В романа той е млад и решителен мъж. Неговата любов към философията е изтъкната в една-две сцени от сюжета, но по нищо не го отличава от всеки друг стандартен протагонист (добронамерен, смел, умен, способен да преодолее всяко обстоятелство, което се изпречи на пътя му).

Останалите герои, също като него, следват схема, типична за криминалните истории, в която персонажите са инструменти на сюжета, а не пълнокръвни личности. Красивата Вирсавия е потенциална любима на основния персонаж, която му помага в разследването и е едновременно съобразителна и силна духом и изключително уязвима (най-вече защото не може да ходи и трябва някой непрекъснато да я носи).

Робът Манду (този, който обикновено я носи), политикът Езекия, първосвещеникът Гад, бунтовникът Йуда Галилейски и останалите, с които Филон се сблъсква, докато разплита загадката, присъстват най-вече за да дразнят любопитството на читателя и да го накарат да си зададе въпроса до колко подозрителен е всеки един от тях. Тяхната роля е да поддържат напрежението в хода на сюжета и те се справят добре с нея – в един или друг момент от повествованието всеки един от тези персонажи изглежда въвлечен в двойна игра и може да се запитате дали точно той не е извършителят, или най-малкото – дали не е негов съучастник?

В последната трета от книгата, Гийом Прево ни сблъсква с един неочакван персонаж (поне за мен тъй като мислех, че ролята Му ще си остане задкулисна – т.е. ням двигател на сюжета) – самият Иисус, който все още е наивно, макар и забележително дванадесетгодишно момче. Прево очевидно не е искал да рискува с образа на Спасителя, затова го е представил по възможно най-традиционния начин – а именно светлокос, светлоок и изключително добър. С неговото присъствие е свързан и единственият свръхестестествен момент в творбата (едно чудотворно изцеление), който също като останалите обрати е лишен от тържественост, и ако сте разсеяни, може да пропуснете да го забележите.
„Убиецът и пророкът” е лесна за четене, приятна книга, в която няма тежки емоционални моменти или отблъскващи сцени на насилие (като изключим убийствата, но те не би трябвало да впечатлят съвременният читател, който е обръгнал на много по-голяма бруталност благодарение на повечето съвременни книги, филми и сериали). Тъй като романът е общо взето леко четиво, той (очаквано) не съдържа някакви значими теми за размисъл, освен може би една, която вероятно не е влизала в сметките на автора. А именно пророчеството, което убиецът се стреми да сбъдне дума по дума би могло да се разтълкува и в по-общ смисъл и въпреки героичните усилия на Филон и Вирсавия, то в крайна сметка СЕ осъществява. Както всички знаем, Спасителят е пожертван на по-късен етап от живота си и действително е предаден от собствения си народ… Нямам намерение да предлагам някакво собствено тълкувание на текста на пророкът Михей, а и в крайна сметка, ролята на пророчеството в случая е само да отприщи лудостта на убиеца, а не да провокира философски размисли у читателите.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Добър (4.40)