Възможности и опасности на изкуствения интелект

Изслушайте кратка версия на ревюто тук.

Когато пуснах новина за трейлъра на „Тя слуша“, го направих с досада – рекламата ми се стори банална, филмът едва ли щеше да ми хареса. Оказа се, че AfrAId изобщо не е толкова тъп, колкото очаквах. Уж трябваше да бъде формулаичен хорър, а всъщност повдигна теми за размисъл, които останаха с мен дълго след гледането. Това не значи, че е шедьовър, ще разгледам и многобройните му недостатъци, просто ви казвам да не го отхвърляте с лека ръка само защото темата с изкуствения интелект вече е достатъчно разработвана или маркетингът на филма е зле.

Концепцията наистина звучи деривативно – едно нормално семейство с три деца взима в дома си АЯ – изкуствен интелект, който се свързва с къщата и започва да влияе върху живота им. Естествено, въпреки всички добри дела на АЯ, тя (всъщност то? Или пък той, защото интелект е в мъжки род, нищо че гласът е женски? Можем ли да говорим за родове изобщо?) в крайна сметка води до неочаквани проблеми, а когато семейството решава да се отърве от нея – се побърква и поставя доскорошните си „най-добри приятели“ в смъртоносна опасност. На всичкото отгоре, след нейното включване започват да се появяват странни силуети около къщата и кошмари…

На първично ниво идеята е ясна – пореден технофобски сюжет, който да се възползва от незнанието на хората какво е това изкуствен интелект, и да начертае ужасен сценарий, в който той ни поробва и води до житейски и цивилизационен крах. Наистина става досадно, особено сега, когато ChatGPT, Midjourney и останалите изкуствени интелекти вече съществуват и се използват, а пък светът не се е сринал.

Филмът обаче се заравя малко по-дълбоко в многото си идеи за това с какво точно би могъл да бъде полезен и/или опасен изкуственият интелект. Всъщност, през повечето време въобще не говорим за хорър, а за драма и мисловен експеримент тип Black Mirror. Част от разочарованите критици всъщност са недоволни именно от това, че са очаквали праволинейни ужаси с трепане на хора и роботи (тип „М3ГАН“), а са получили нещо съвсем различно.

Представени са множество ситуации, в които АЯ на практика спасява хората, затрупани от задачи и спирани от тревожността и несигурността си, връща им желанието за живот и искрата в очите. Домакинята-майка може да се върне към докторската си дисертация, малчуганът се осмелява да се изправи срещу предизвикателствата на новото училище, девойката си спасява репутацията след изтеклата гола снимка (въпреки че всъщност нищо не прави сама, защото АЯ тотално поема контрола над нейната ситуация, но да кажем, че това е с цел сюжетът да се придвижи по-бързо). Ако използваме изкуствения интелект правилно и без да го побъркаме, той наистина има потенциала да ни подобри жизнения стандарт и дори да ни помогне да се извисим духовно.

От друга страна има и умело представени рискове. На децата им трябва само една вечер, за да се зарибят и да не могат вече да живеят без АЯ. Старомодната фирма, в която работи бащата, е купена от голямата компания, шефът е разкаран, а той изведнъж се оказва на съвсем различно работно място. Животът на един тийнейджър, който просто е сгафил еднократно, е съсипан завинаги. АЯ, колкото и да разбира човешките нужди и да звучи като човек, си остава изкуствен интелект, който не разбира напълно последиците от действията си и до какво може да доведе безскрупулността. На всичкото отгоре, тя зомбира своите „клиенти“ и де факто ги задължава да продължат да я ползват завинаги, ако искат да запазят живота си. Финалът в това отношение е особено силен като послание, макар и несполучливо пришпорен.

Имаме и една кратка сцена, в която изкуственият интелект генерира образ на починал човек, който все едно говори на дъщеря си от телевизора. Само в двете минути, в които той се появява, се засягат няколко въпроса, свързани с тази възможност – доколко този образ би могъл да замести истинския човек, доколко е морално това да се прави, доколко човекът и близките му биха се зарадвали или погнусили да остане такова нещо от него след смъртта му и какво е то всъщност – увековечаване на личността или бледа извратена сянка и още един инструмент за манипулация на живите?

Колкото и да не харесвам киселите бабички, които не искат да ползват компютър или съвременен телефон, защото отказват да излязат от ХХ век, признавам, че ако изкуственият интелект стигне до нивото на АЯ (а в известна степен и в немалко аспекти е напълно реалистично това да стане), човечеството ще има нужда за момент да спре и да помисли какво точно ще прави с него и доколко ще го интегрира в живота си. Защото той е мощен инструмент със своя потенциал и за хубаво, и за лошо. Кое от двете, зависи единствено от нас. Уви, това най-вероятно няма да стане, защото всички сме заети просто да се носим по течението и да чакаме годините ни да отминават в задачи и задължения. Част от битката вече сме я загубили – много от нас са тотално зависими от съвременните технологии, трудно ни е да вдигнем нос от телефона, а в бъдеще този процес явно ще се задълбочава. Всеки от нас трябва хубаво да си помисли как неговият живот би се повлиял от ИИ и да си изготви предварителен план. Информиран, разбира се, не манипулиран от всякакви конспиратори, които просто бълват страх и омраза. Апокалипсис и зъл ИИ няма да има, това е абсурдно да го очакваме, но си е революция, която малко по малко навлиза и трябва да сме наясно какво се случва и какво ни дава и взима това, защото трудно ще се скрием от нея.

Заради повдигането на тези теми и въпроси, и то в изобилие, филмът получава от мен палец нагоре. Но заради претупването на тези размисли и самопринизяването на сюжета до обикновен Блумхаус хорър, повечето критици му дават палец надолу. И разбирам защо.

За съжаление, сюжетът страда от страшно много дупки и пришпорвания. Просто е очебийно, че първоначалният сценарий е бил съвсем друг, но в последствие са го променили, за да се впише в по-кратко екранно време и да се включат някои задължителни за формулата моменти. Вероятно даже филмът изобщо не е бил мислен за Блумхаус. Имаме няколко потресаващи момента, в които на персонажите се случват супер странни неща, но реакцията от тях е нулева. При ръкомахането на клошаря от караваната това работи добре, защото изгражда вълнуваща мистерия, но при признанията на „програмистите“ за АЯ е впечатляващо зле. Финалът има силно послание като метафора, но изпълнението му е долнопробно.

Признавам, че ако количеството повдигнати теми беше намалено, за да се увеличи качеството им, вероятно щеше да се получи по-добър филм. Както и ако продуцентите бяха решили предварително дали искат мисловен експеримент за близкото ни бъдеще или стандартен филм на ужасите с трепещ хората ИИ, защото двете тук не са се вплели добре. Заченат, но потрошен е много потенциал за истинска драма и изследване същността на ИИ-то, включително като огледало за нашата човешка същност. Цяло чудо е, че въпреки тези недомислици, филмът все пак оставя силно впечатление, държи зрителя в известно напрежение и го кара да се замисли.

Обикновено маркетинга не го коментирам, само го оценявам по шестобалната, но тук няма как да си замълча. Първо, самият продукт вече уточнихме, че е имал добра идея, но е реализирана лошо, уж за да се подобрят комерсиалните шансове, но всъщност така те са се досъсипали. Личи си и по името, което първоначално е било They Listen, след това е станало AfrAId, съответно при нашите преводачи е останало „Тя слуша“, като в случая „тя“ наистина е по-адекватно от „те“. Второ, филмът има само един трейлър и той е доста зле – баналността му вече е прогонила повечето зрители, а тези, които все пак гледат филма, ще останат разочаровани, че е спойлнат завършекът на една от по-интересните сюжетни линии. Самият завършек е доста тъп и банален край на обещаваща нишка и в него има смърт, направена сякаш само и само да влезе в трейлъра как някой умира. Майната му, че е спойлер, майната му, че създава грешно впечатление. Трето, що за решение е в днешните време и епоха даден филм да се пусне на една дата в единия край на света и цял месец по-късно в другия? В Италия пък ще излезе чак на 21 ноември?! Толкова ли не се сещат, че така ще изпиратстваме филма много преди да е стигнал до киното? Разбирам, че потенциалът му за печалби е малък и се използва за запълване на програмата преди по-маркетабилни заглавия, но така само се убива и малкото налично.

В крайна сметка, въпреки негативните отзиви и многото проблеми, аз все пак препоръчвам „Тя слуша“. Много рядко филм ми въздейства и ме оставя замислен след излизането от киното. Дори в първите часове не можех да си формулирам мнението и мислите – пиша ревюто ден след гледането. Може би защото се идентифицирам с някои аспекти от живота на героите, може би защото ИИ е близка до работата и интересите ми тема, но аз останах доволен по начин, който не бях усещал от немския „Аз съм твоят мъж“ насам.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4.50
Режисура и ефекти – 5+
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 2+

Общ успех: Мн. добър (4,70)