Може ли робот да бъде твоят човек?

Ich bin dein Mensch беше част от програмата на тазгодишния фестивал Синелибри. Гледах го преди повече от месец, но не успях да се насиля да му напиша ревю веднага след това. Филмът ми повлия много повече, отколкото очаквах и, за да напиша нещо достатъчно обективно и издържано, трябваше да мине време, да ми отлежи. Но дори и над 30 дни по-късно, пак не съм сигурен, че ще успея да изразя всичко, което филмът ме накара да осъзная и почувствам, да ви обясня защо трябва да го гледате и защо той е много повече от това, което изглежда. Даже най-вероятно няма да успея, а и подозирам, че не е необходимо да развивам философски трактати, кинематографски анализи и интерпретативни съчинения, защото всеки зрител може да усети филма по свой собствен начин и да си направи свои собствени изводи за повдигнатите теми. Но фактът, че пишейки този увод, се чувствам като недопрочел произведението ученик преди изпит по литература, говори ясно за това колко изпипан, провокативен и пълен с послания е филмът.

„Аз съм твоят мъж“ (неправилен превод, трябва да бъде „Аз съм твоят човек“, а из интернет ще го срещнете и като „Аз съм създаден за теб“ или с английското му заглавие – I’m Your Man) обра редица награди по света и дори е германското предложение за Оскар. Предвид въздействието и дълбочината му, тези признания са напълно заслужени.

„Аз съм твоят мъж“ ни запознава с Алма – напълно обикновена берлинчанка от близкото бъдеще. Тя работи в музей и проучва древни артефакти, което й помага да не мисли за огромните празнини в живота си. Съгласила се е да участва в проучване на нов продукт – хуманоидни роботи, които са сглобени и програмирани по индивидуалните предпочитания и нужди на клиента. За нея е създаден Том. Тя трябва да прекара три седмици с него и да оцени дали е възможно робот да замести истински мъж и да я накара да се влюби.

Така описан, сюжетът може би не звучи особено вълнуващо – идеята със сигурност не е нова и потенциалът (или липсата на такъв) за любов между човек и робот вече е бил тема на много филми и сериали. Ich bin dein Mensch обаче успява да надскочи и надгради предшествениците си с по-нестандартната си и зряла гледна точка, както и по-задълбоченото си изследване на въпроса от човешката страна. Ако вие сами се запитате – възможно ли е да се влюбя в робот, ако той е направен перфектен за мен, вероятно ще стигнете до някакъв отговор. Гледайки филма обаче, ще се разколебаете и ще си смените мнението няколко пъти. Ще се чудите как точно се случва любовта и възможна ли е перфектната връзка. Ако да и ние можем да бъдем в такава, как ще ни промени тя? Дали няма да ни превърне в егоистични кучки? А ако не е възможна, как трябва да се променим ние самите, за да се доближим максимално до нея?

Още по-хубавото на филма е, че всъщност любовта не е единствената тема. Забравете тъпотиите на Дисни, че любовта е всичко, тя кара света да се върти, три дни яли, пили и се веселили, а после живели щастливо до края на дните си и прочие дебилизми от приказките. Като хора, ние сме сложни същества и имаме най-различни мисли, нужди и вълнения в главата си. Любовта може да е важна част от битието ни, но далеч не е единствената и няма как да я оставим да обсеби всичко – не сме способни, дори и да искаме. Можем и без нея, макар и така да сме по-бедни. Ако пък я имаме, тя няма магически да излекува травмите ни или да ни върне в щастливите спомени и безвъзвратно изгубените години, просто ще помогне да преживяваме малко по-добре. Също така, любовта не е само за нас – тя е и за партньора ни. Ако ние не го чувстваме като наш равен, ако не искаме да му даваме, а само да получаваме, то това не е любов, а употреба. Ако го чувстваме като нещо повече от нас, на което вечно трябва да служим и да се грижим да е доволен, то това не е обичане, а боготворене. Всъщност, твърде често в отношенията си с другите ние не ги възприемаме като равни на нас личности, а като средство за постигане на някаква наша цел. Третираме ги само с една идея по-добре отколкото Алма третира Том. Както и те нас…

Ето как от чисто научнофантастична концепция се повдигат купища напълно земни и човешки въпроси, над които всеки така или иначе си разсъждава. И „Аз съм твоят мъж“ дава допълнително храна за тези размисли, много отвъд сюжета и шегите си. Аз лично осъзнах някои неприятни неща за себе си и поведението ми в предишните връзки покрай историята на Алма и Том. И се сдухах, защото стигнах до песимистични изводи както за любовта по принцип, така и за моите лични бъдещи перспективи в частност. В отзивите на други зрители пък виждам и обратното – Ich bin dein Mensch им е дал повод за оптимизъм, изпълнил ги е с топли чувства и надежда за по-добро бъдеще, в което технологиите ще ни помогнат да станем по-добри хора (вместо да ни правят по-егоистични и неспособни да общуваме, както май става сега). Явно това е от редките творби, в които, докато разсъждаваш, анализираш всъщност себе си и виждаш това, което твоята лична призма ти позволява. Спирам с тази тема, защото ако продължа да размишлявам над нея, ще разкрия твърде много спойлери, а и ще разкрия собствената си некомпетентност като критик и философ.

Към самия сюжет имам известни критики. Въпреки че той е много изпипан и всяка сцена, всеки детайл служи на някакво внушение и има смисъл, определени моменти идват леко захаросано – например тичането боси в тревата. Въпросът има ли чувства роботът или само следва програмата си, е разгледан малко непълно – не е голям проблем, тъй като Алма е главната героиня а Том е само средството да опознае повече себе си, но все пак можеше или малко повече (да стане ясно дали Том заслужава да бъде третиран като човек или все пак си е само робот, съответно дали да му съчувстваме или това би било все едно да ни е жал за пералнята, че е постоянно експлоатирана и пренебрегвана) или напротив – доста по-малко (изобщо да не се повдига тази тема, за да не остава дразнещото усещане от липсата на отговор). Не ми стана ясно даже гордее ли се филмът с научнофантастичния си елемент, иска ли да бъде гледан като сериозна научна фантастика, да повдига въпроси за бъдещето и за света с такава технология, или използва концепцията си само и единствено като инструмент да си прокарва стандартните за арт-киното прийоми. Самата Алма се превзема малко повече от необходимото и се мисли за малко по-уникална, отколкото е. Тя не е човек, когото можеш лесно да обичаш и сама си пречи на щастието. Това е абсолютно нарочно – отново проводник на поуки и повод за още размисъл, но все пак е леко дразнещо, когато нямаш главен герой, на когото да симпатизираш. И е смущаващо, когато хем не се идентифицираш с него, хем виждаш свои недостатъци в образа и му се дразниш заради тях. Всъщност, не съм сигурен дали това е критика точно към филма…

Откъм актьорска игра всичко е чудесно и Дан Стивънс прави превъзходна роля. Актьорът е британец и немският му е чужд език (знае още и френски), но въпреки това се справя отлично. Определено ми се издигна много в очите. Изиграва правилно както драматичните, така и хумористичните моменти. Ползата от него е и маркетингова – признавам, че покрай него изобщо разбрах за този филм (аз го харесвам от „Легион“ насам, а след това злодейската му роля във филма за Евровизия ми затвърди симпатиите), така че лицето и името му са силен магнит за международно признание на немски филм. В Германия пък той е изкусителният чужденец, правещ образа на робота още по-привлекателен за местните госпожи. Марен Егерт е германка и идеално пасва на ролята – невзрачна женица, бореща се за сравнително нормален живот въпреки натрупаните през годините мъки и отминалите младини. Вероятно никога няма да я чуя повече, но все пак комплименти и за нея. Впечатлява и още по-неизвестната Сандра Хюлер в ролята на консултантката – в началото е сравнително незабележима, но после, когато Алма започва да се чуди дали и тя не е робот, си проличава колко добре биха си паснали поведението и излъчването й и в двата случая.

Определено „Аз съм твоят мъж“ не става за широко киноразпространение и си е типично фестивален филм – и откъм сценарий, и откъм режисура, и откъм маркетингов потенциал. Не го препоръчвам на хора под 20 години – имате нужда от известно количество житейски опит, за да го усетите както трябва. Ако не сте преживели няколко неуспешни любови и няколко удара от живота в извънлюбовни аспекти, вероятно изобщо няма да разберете какво толкова се превъзнасям и размишлявам от това, че някаква лелка си лафи с робот. Сигурно на мнозина ще бъде направо скучен заради липсата на екшън, а резкият финал откровено ще ги издразни. Трябва обаче да го похваля, че като за фестивален филм е направен видимо с много старание, както и че успешно устоява на изкушенията да губи време с празни петминутни сцени на облаци, пейзажи, животни или хора, зяпащи многозначително в далечината, каквито обикновено ме отвращават от жанра. Вярно, че в трейлъра са набутани немалко такива кадри (даже май всичките от филма), но не се лъжете от тях. Както екшъните наблъскват всичките си специални ефекти в трейлърите, за да привлекат кефещите се на грандиозни битки и разрушения, така и тук са наблъскани всички иначе досадни арт-елементи, та да се заинтригуват бабичките и загърнатите с шалчета псевдоинтелектуалци, които на това му викат „дълбокомислено съзерцание“ и които, ако ги нямаше тези сцени, биха пропуснали филма, защото като чуят „фантастика“ си мислят за „измишльотини“ и бягат с 300. Но истината е, че Ich bin dein Mensch е подходящ и за нормални хора, сюжетът е кохерентен и сравнително стегнат, дълбочината на повдигнатите теми не е за сметка на темпото и само с това превъзхожда много от филмите в инди-нишата. Със сигурност от всички арт-фантастики, които някога съм гледал, тази се нарежда сред най-добрите. Вероятно дори ще дам точки на „Аз съм твоят човек“ в годишната филмова класация.

Ще ми се да можех да напиша това ревю по-рано, за да накарам някого да отиде на кино, та със закупуването на билет да награди както създателите на филма, така и екипа на „Синелибри“, докарал го на родна почва. Но уви, оказа се твърде тежък, за да го осмисля и опиша навреме. Все пак препоръката ми си остава. Гледайте тази меланхолична комедия с философски примеси и дано ви въздейства колкото на мен.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 10
Емоционален заряд – 7
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Отличен (5,55)