Високобюджетен филм за дечицата

Знаете ли кой точно е първоизточникът на „Лешникотрошачката“? Ако мислите, че е в балета по музика на Пьотр Илич Чайковски – грешите – той просто прави историята популярна (а музикалната тема е позната на всички и до днес). Ако знаете, че Александър Дюма има такава книга – браво, но пак грешите – тя е интерпретация на оригинала. Новелата „Лешникотрошачката и мишият крал“ е написана от Ернст Теодор Амадеус Хофман (познат като Е. Т. А. Хофман) през далечната 1816 г. В нея младата Мари Щалбаум има любима коледна играчка – лешникотрошачка. Тя оживява и й помага да победи злия крал на мишките, след което я отвежда във вълшебно кралство, населено от кукли. Въпреки че има купища екранизации, противно на очакванията, Дисни се захваща с историята за първи път. И вместо да я адаптира директно, прави нещо като нейно продължение с дъщерята на Мари – Клара.

Още от трейлъра беше ясно, че ще видим красива съвременна приказка в установения от Тим Бъртън стил на „Алиса в Страната на чудесата“. Въпреки че режисьорът е неизвестен (знае се кой е, но никой не го познава), рекламните клипчета показаха достатъчно кадри, за да нямаме никакви съмнения във визуалните качества на филма. Нещо повече, участието на звезди като Кийра Найтли, Морган Фрийман, Хелън Мирън и Ричард Е. Грант е гаранция за поне малко качество, а младата Макензи Фой от „Здрач“ видимо влиза отлично в ролята на типичната Дисни принцеса с приятна външност, добри намерения и големи изразителни очи. Ефектите, красотите и актьорите са сред безспорните качества на филма и те би трябвало да са достатъчни, за да привлекат Дисни феновете през наближаващата зима в кината.

Уви, някои от тях ще останат разочаровани от други елементи. На първо място, в последните години Дисни тренира публиката си да очаква песни и танци от всяко тяхно фентъзи в приказен стил. „Красавицата и Звяра“ и „Книга за джунглата“ си бяха направо високобюджетни мюзикъли. Още повече, след като филмът е вдъхновен основно от балета на Чайковски, няма как да не си помислим, че ще има поне един музикален номер. Е, такъв няма. Има една балетна сцена, която обаче стои като лепната, твърде бавна и излишна. И, разбира се, вариации на музиката на Чайковски като саундтрак. Затова, ако се мятате на всичко, брандирано със замъка на Дисни, само защото очаквате да е мюзикъл – спрете се и помислете.

Много от критиците са разочаровани от историята и персонажите във филма, но според мен това отново се дължи на несправедливо високи очаквания. Те може би са си мислели, че ще гледат нещо подходящо за всички възрасти, а „Лешникотрошачката и четирите кралства“ всъщност е направен единствено и само за деца. Затова неравностите в темпото на лесния за проследяване сюжет не са притеснителни. Затова героите са по-недоразвити, но пък много цветни и визуално запомнящи се. Особено много се откроява Кралят на мишките, наречен още Мишонка. Той няма реплики, не знаем нищо за историята или мотивацията му, но е сладък, симпатичен и забавен.

Като всеки филм за деца, и този си има и дублирана версия. Именно тя беше показана на медийната прожекция и трябва да призная, че съм доволен от нея. Озвучителите са се справили много добре, а дубльорите не звучат изкуствено и дървено, както децата на 80-те сме свикнали. Най-трудна е ролята на Фея Драже, но българската актриса зад нейния глас се справя блестящо.

Посланията на филма не са особено дълбоки, но може да се извлече нещо интересно за тях. Добре е да не приемаш всичко, което хората ти казват, за чиста монета, както и да не губиш вяра в собствените си способности. От друга страна, политическата обстановка в момента може би не е най-подходящата за представяне на централния приказен замък, обединяващ четирите кралства, като копие на Кремъл, но какво пък – нека и руснаците се порадват на уважение от Дисни. Критиците на политкоректността могат да се подразнят, че всички главни герои във филма са жени, повечето мъже са слаби или покосени от лична драма, а Лешникотрошачът е второстепенен и недоразвит образ. Това обаче не е дразнещо или натрапено, просто може да помогне за допълнително прецизиране на целевата публика – филмът е не просто за деца, но най-вече за момиченца.

Разбира се, ако сте вече пораснали, не означава, че филмът е забранен за вас. Ако се освободите от очакванията и оставите само детето в себе си, има шанс „Лешникотрошачката и четирите кралства“ да ви хареса. Визуалните му предимства превъзхождат недостатъците на сценария. Просто не очаквайте кой знае какви дълбочина или емоционален заряд, ако сте на повече от 8 години.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Много добър (4.93)