Внимавайте с кого се закачате

От кой тип бяхте вие в училище? От срамежливите и потиснатите? От хулиганите и насилниците? От тези, които стоят отстрани? От тези, които помагат на нуждаещите се? Истината е, че от които и да сте, краят няма да е добър за никого ако не внимавате и нещата отидат твърде далеч.

Точно това се случва в „Кери“. Вероятно знаете за какво става дума – филмът е по роман на Стивън Кинг, а вече е правен и преди. Кери е срамежливо и странно момиче, което е израснало с лудата си майка. Тя трябва постоянно да се моли на Бог за опрощение на греховете и да не излиза никъде, освен на училище, за да не вбеси жената, която я е родила. В школото пък никой не я харесва или дори забелязва, докато не получава първата си менструация в училищната обща баня. Майка й не я е предупредила за това, а съученичките й използват повода, за да й се подиграят жестоко. Но с първата менструация се появяват и първите телекинетични способности на Кери – способности, които щом тя отключи напълно ще използва, за да изпотрепе всички, които са я наранявали. Какъв по-подходящ момент за кърваво отмъщение от бала за края на годината, когато кучката на випуска й погажда прекалено гнусен номер.

Истината е, че филмът не е кой знае колко богат на събития или на ужаси (с изключение на последната част, когато на Кери й прещраква и тя пуска звяра в себе си). Силата на сюжета е в психологията му и в начина, по който всичко се нарежда и натрупва, за да отключи гнева в главната героиня за последните сцени. Филмът ни показва, че, за да има ужаси на екрана, невинаги е необходимо да се снимат орди от чудовища. Понякога децата, съучениците, родителите могат да бъдат много по страшни и депресиращи от най-голямото зло на света. И когато натискът им върху едно по-крехко момиче със суперсили се окаже твърде голям, резултатът ще е масова смърт и разруха.

Звездата на Carrie определено е Джулиан Мур, която изиграва майката на главната героиня. Тя се справя блестящо с ролята си на побъркана религиозна фанатичка и буквално открадва всяка сцена, в която се намира. За съжаление, не може да се каже същото за Клои Грейс Мориц, която се превъплъщава в главната героиня. 16-годишната девойка на моменти преиграва и се престарава – не чак толкова много, че да дразни, но достатъчно, за да е видимо, че ако на нейно място имаше по-добра актриса, филмът щеше да бъде много по-сполучлив.

Режисьорката пък обратно – сякаш малко е попретупала работата си. Нерядко виждаме сцени, в които при смяната на камерата/снимачния ъгъл, лицевите изражения на актьорите са различни. При следващата смяна – израженията са отново такива, каквито са били при първата камера. Това се получава когато една и съща сцена се снима в няколко дубъла и режисьорът лепи кадри от различните дубли, без да се увери, че преходът е незабележим за зрителя.

Иначе, като изключим тези недоглеждания, Кимбърли Пиърс се е справила с режисурата. Последните сцени (тези с кръвта, огъня и разрухата) са добре направени и радват окото (или поне тази злорада част от вас, която през целия филм чака виновните да си получат заслуженото) – жалко, че историята вече е толкова позната на всички, а и трейлърите не се стараха да скрият особено много. Ако събитията на бала можеха да бъдат изненада за зрителя, този момент от филма щеше да е много по-силен.

Друга позитивна черта на филма е емоционалният му заряд и размисъла, в който те вкарва. Дава се достатъчно време на всички герои и не са пропуснати важни моменти от книгата, дори на някои е обърнато специално внимание. Е, други хрумки на сценариста не са чак толкова добри, но можем да ги пренебрегнем. Всичко това обаче ни кара наистина да се замислим. Забелязваме ли изобщо децата с откачени родители и правим ли нещо, за да им помогнем, или просто ги пренебрегваме? Прекаляваме ли с бъзиците над по-слабите? Защо сме толкова жестоки и защо е толкова важно за нас да се доказваме като по-силни от другия – каква цена сме готови да платим за това? Заслужиха ли си всички това, което получиха, или е твърде строго наказанието им? Въпроси, на които всеки ще има различен отговор, но е много вероятно да си зададе след този филм.

Ако ревюто ви е харесало и искате да гледате Carrie или поне да прочетете книгата, все още имате време да си спечелите тази възможност безплатно, чрез нашата игра – Спечели с Кери!

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5-
Eлементи на изненада – х
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Мн. добър (5.17)