Война, промяна и надежда

Ревю на първи сезон на „Стар Трек : Дискавъри”

„Стар Трек : Дискавъри”, чийто първи сезон беше излъчен в края на 2017 и началото на 2018 г., се превърна в един от най-обсъжданите и критикувани сериали за предходната година. Дали поредното разклонение отговори на очакванията на зрителите, дали заслужи тяхното доверие, или напротив –  с право отнесе гневните критики, примесени с откровен хейт? На тези въпроси е трудно да се отговори обективно, тъй като всеки зрител възприема нещата по свой начин и както феновете, така и хейтърите имат право на мнение, както и възможността да го изразят свободно в необятните виртуални полета. За мен „Стар Трек : Дискавъри” беше един от най-добрите сериали на 2017 г., но в никакъв случай не смятам, че първият сезон е лишен от недостатъци и нямам намерение да си спестя критиките по отношение на тях.

Наистина е трудно да напиша ревю на сезона, без да включа спойлери, свързани с обратите в сюжета. Причината за това е, че тъкмо тези обрати са най-интересното в историята, именно те са нещото, което си струва да се обсъди подробно и което би могло да спечели или да отблъсне зрителите. Ще се опитам да не издавам ключови моменти и същевременно да обясня възможно най-добре кои според мен бяха най-силните и съответно най-слабите страни на сериала.

Този път няма да включа спойлери дори в снимките към ревюто 😉

На първо място – и това не е спойлер, тъй като се предполага, че всеки от зрителите го знае, стои въпросът кога се развиват събитията в „Стар Трек: Дискавъри”. Накратко – действието се развива стотина години след събитията от „Стар Трек: Ентърпрайз”, стотина години преди „Стар Трек: Следващата генерация” и около десет години преди оригиналният сериал „Стар Трек” (т.е. този, в който Уилям Шатнър е капитан Кърк). Сюжетната линия не е алтернативна или паралелна, колкото и да им се иска на някои от феновете. Разбира се, ако сериалът продължи десет-двайсет сезона и сценаристите се оплескат, винаги може да решат, че действието се развива в някоя незнайна алтернативна вселена… Но засега няма такива изгледи и се надявам, че това няма да се случи…

Капитан Джиорджио

Накратко и без да навлизам в подробности: началото на сезона ни представя младата и пламенна Майкъл Бърнам, която е отгледана от вулканци, тъй като истинското й семейство е било избито при нападение на клингони.  Интересен факт – името „Майкъл” е измислено от Браян Фулър, който обича да дава мъжки имена на героините в своите сериали. Въпреки че той се оттегля от проекта още преди да е започнал, името остава. Майкъл е обещаващ кадет и верен последовател на своя капитан – Филипа Джиорджио, която е мъдра, добра и уравновесена – самото олицетворение на идеалите, изповядвани от Федерацията (Обединена Федерация от планети).  Светът на Майкъл е разтърсен от ужасни събития – най-омразните й същества – клингоните, се появяват отново изневиделица. В опит да ги отблъсне, тя предизвиква военен конфликт, който скоро се разпалва до невиждани размери. Младата героиня преживява тежки и мрачни времена, тъй като (не без основание) се чувства виновна за катастрофата. Скоро тя получава шанс да изкупи вината си и се озовава на борда на най-модерния кораб на Федерацията – Дискавъри, който се намира под командването на мистериозния капитан Лорка.

…и капитан Лорка.

Епизодите на първи сезон са свързани (с едно-две изключения) и представят една хомогенна, завършена арка. Що се отнася до мен – това е изключително положителна черта на сериала, но от друга страна е нетипично за франчайза, което предизвика недоволството на по-консервативните зрители. Друга често срещана критика е свързана с клингоните, които са представени не просто като войнска раса, а като безмилостни зверове. Тъй като събитията се развиват в много по-мрачно време (в сравнение с това, което сме гледали в другите „Стар Трекове”), поведението на клингоните е разбираемо. Те все още не са приобщени към Федерацията и се подчиняват на собствен кодекс на честта (или по-скоро на необуздан завоевателски инстинкт). А що се отнася до външния им вид, който е доста по-зловещ от това, с което сме свикнали – вярно е, че той не отговаря на канона, но според създателите на сериала, това е начинът по който са щели да изглеждат клингоните, ако гримьорското изкуство е било по-напреднало по времето, когато излизат първите епизоди на „Стар Трек”. Дали това твърдение е истина, няма как да разберем, но поне за мен, звучи правдоподобно.

Майкъл е на преден план.

Историята, представена в първи сезон, е мрачна, но не прекалено – не може да се сравнява с други съвременни сериали, при които това е самоцел. Сюжетът от самото начало е изпълнен с мистерии и въпроси, които провокираха зрителите да създават теории. За да опазят мистерията, създателите на сериала прибягнаха до средства, каквито не са били използвани от години – а именно – скриха името на актьора, превъплътил се в един от основните (клингонски) персонажи и накараха друг актьор в главна роля да лъже за някои доста важни неща свързани с героя му, както и за начина, по който възприема събитията (тъй като двете неща са свързани по определен начин). Тази странна, но забавна стратегия се оказа сполучлива в това да създаде тайнствена и интригуваща аура около сериала.

Един от малкото несвързани с главната история епизоди, е посветен на Хари Мъд.

Вярно е, че когато нещо се обсъжда от стотици заинтересовани и любопитни зрители в Интернет, все се намират няколко, които да хванат вярната нишка и да отгатнат тайните, ревниво пазени от сценаристите. Но именно тази възможност, предоставена от сайтовете за социално споделяне – да се създават и споделят теории и евентуално някои от тях да се окажат верни, е част от удоволствието да се гледа текущ сериал, както и едно от доказателствата, че този сериал е харесван и успешен. И така – някои зрители успяха да отгатнат изненадите, заложени в сюжета, но не защото тези изненади са били предсказуеми или зле представени, а защото се вгледаха твърде внимателно в детайлите и уликите, подхвърлени тук-там из епизодите. Именно обратите и старанието, положено от екипа те да останат в тайна са едни от най-силните страни на „Стар Трек: Дискавъри”, които донякъде (но не напълно) компенсират недостатъците му.

Забележете злополучния трибъл вляво.

Освен в това да създадат мистерия, сценаристите очевидно са се постарали да свържат сюжета с останалите сериали от семейството, като включат в него някои познати за феновете елементи. Сред тях има както нищожни дреболии като известните трибъли (дребни пухести животни, за които феновете на „Стар Трек” знаят това-онова), така и съществени неща като Огледалната вселена (най-общо казано – паралелна вселена, в която всеки си има зъл „близнак”)… Появява се и по-млада версия на един познат персонаж – по-млада версия на мошеника Хари Мъд, който е емблематичен образ от оригиналния „Стар Трек”. Самата Майкъл е свързана по изненадващ начин с познатите и обичани персонажи, тъй като се оказва осиновена дъщеря на Зарек и доведена сестра не на кого да е, а на Спок. Това е може би малко… прекалено амбициозно, но от друга страна означава, че в бъдещите сезони на сериала може би ще видим известния й „брат”, както и други познати лица… Тъй като вече видяхме по-нова и не особено интригуваща версия на тези персонажи във филмите на Джей Джей Ейбрамс, не виждам нищо лошо в това те да бъдат представени в още един вариант – този път в рамките на ТВ-сериал.

Зарек и Сару – този сериал, подобно на останалите от семейството ни среща както с познати, така и с нови извънземни раси.

След като описах тези черти на сериала, които възприемам като позитивни, е време да премина към критиката. А тя се корени в едно нещо, наречено пропаганда, което е вплетено на много нива и по различни начини в сюжета – всъщност толкова разнообразни, че има вероятност да забравя да спомена някой от тях… Но, все пак, целта ми не е да изоблича всички пропагандни елементи, затова нека просто да приемем, че са много и понякога, за съжаление, се натрапват изключително силно. Това е най–явно, когато някой от персонажите започне да изнася реч – определено е дразнещо, но се случва общо три или четири пъти за целия сюжет и съзнателните зрители могат просто да изберат да не обръщат внимание на това, което ги дразни.

Дори сред клингоните, жените изпъкват с интелект и решителност.

За съжаление, някои от тези елементи вредят – например, колкото и да не искам да споменавам спойлери, не мога да не отбележа очевидното – а именно най-„добрите”, силни, онеправдани и достойни персонажи в „Стар Трек: Дискавъри” са от женски пол. Жените са тези, които имат най-голяма роля в ключовите моменти и това се отнася както за главните героини, така и за второстепенните – били те хора или клингони. Мъжете – дори тези, които имат голямо екранно присъствие, или са жертви и страдат – съответно имат нужда от спасяване, или са лоши. Знам, че този подход е модерен в Щатите и би трябвало да допринася за изграждането на самочувствие и увереност у представителките на женския пол, но профеминистката пропаганда е толкова явна, че – поне в моите очи, е пресилена и комична. Всъщност, единствените мъже, които не са засенчени от женските персонажи (но също влизат в ролята на жертви), са представителите на първата официална гей двойка в „Стар Трек” (ако не броим Хикару Сулу от филмовата вселена – а аз предпочитам да не го правя).

Всеки си има тъмна страна…

Странно е, но напук на намеренията на създателите на сериала именно персонажите, изиграни от мъже, се оказаха едни от най-запомнящите се и се превърнаха в любимци на повечето зрители. Може би това се дължи донякъде на актьорите, които се превъплъщават в тези образи – Джейсън Айзъкс (Габриел Лорка), Шазад Латиф („Аш Тайлър“), Дъг Джоунс (Сару) и Антъни Рап (Пол Стаметс) се представиха изключително добре в ролите си. Макар че Мишел Йео (Филипа Джиорджио) не им отстъпва, не може да се каже същото за актрисата в ролята на главната героиня – Сонека Мартин-Грийн, която е по-скоро безлична и засега не успяld да спечели симпатиите ми.

Споменатата гей двойка може би дразни по-консервативните зрители, но в действителност взаимоотношенията между двамата персонажи са представени въздействащо и красиво – много по-правдоподобно в сравнение с другите влюбени двойки в сюжета. След като ги зачекнах – има още няколко влюбени (или по-скоро има един доста труден за възприемане многоъгълник), но отношенията между тях са по-скоро студени и стерилни, а в един отделен случай – изключително неправдоподобни. Не е ясно дали вината за това е на сценаристите, или на актьорите, или пък на липсата на химия, но най-вероятно причините са комплексни.

Не всички ще оцелеят до края…

Финалните епизоди са интересни и изпълнени с екшън и обрати – от тази гледна точка те задоволяват очакванията на зрителите и не разочароват. От друга страна – те съдържат няколко трудни за изтърпяване назидателни речи. Избор на зрителите е дали да допуснат да бъдат подразнени, или просто да ги подминат. Моралът в тези финални епизоди е типичен за вселената на Стар Трек  – разумът и човечността тържествуват над разрухата и жаждата за мъст, а желанието за мир и разбирателство озарява и най-тъмните моменти от историята.

Тъй като „Стар Трек: Дискавъри” е сериал, който американските зрители имат възможност да гледат само чрез платени онлайн платформи, не се знае какъв е истинският му рейтинг. Според създателите на сериала, първият сезон жъне забележителен успех – доказателство за това е поръчката на втори сезон, който ще бъде излъчен след повече от година (най-вероятно в началото на 2020).

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,60)

22 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Така е – информацията за това кога ще е следващият сезон е малко неясна – видях в официален източник, че ще е чак 2020, но на други места пише 2019. И без това ще излиза много нова информация, клипове и трейлъри – до есента ще разберем със сигурност 🙂

На мен сериалът ми хареса като цяло.
Въпреки, че се надявам да видя и от „обичайно“ изглеждащите клингони.
Бях чел някъде, че тъй като имало много родове клингони, то и затова тези изглеждали така – с различни кораби и т.н. Сериите от огледалнана вселена ги изгледах едвам – не си падам по огледалните вселени и в другите серии. Харесаха ми само в Ентърпрайз от 2001. Като стана дума щеше да е готино да покажат нещо от Ентърпрайз. Много бих искал да видя Типол.
Като любими персонажи ми станаха Тили и Паул Стемънтс.

Спойлер:

Стана ми малко тъжно когато Паул държеше медала на доктора в последната серия /spoiler

Спойлер:

Тили ме разсмя много в последната серия – като се опитаха да й откраднат куфарчето :))) /spoiler
Филипа Джорджо също ми допадна – огледлната една идея повече особено пак в последната серия :))).
Соника не ми хареса много много – с тоя перчем.
Надявам се на повече връзи втори сезон с др. серии.
Прочетох в статията по горе, че се очакват нови серии 2020. В сайта им си пише за наесен … дано да е така.

Петя Ивайлова

Значи (опитвам пак)

Спойлер:
Прав си за Вок (белият клингон); има още един голям обрат – ще го видиш скоро. Сполучлив е, но на мен не ми хареса, понеже ми изглеждаше малко глупав.
Аз харесвах доктора и ми беше неприятно, че умря по такъв начин. Ще го видим пак, обаче няма да е същото. Няма да се учудя, ако продължи да присъства във втори сезон.
Кили Тили е интересна капитанка, но като казах, че Тили ще стане капитан със сигурност, имах предвид „нашата“. Най-вероятно до края на сериала ще стане капитан на друг кораб, не на Дискавъри.
Петър Атанасов

Пишеш spoiler в квадратни скоби, описваш си спойлера, и накрая го затваряш със /spoiler в квадратни скоби.

Петя Ивайлова

Нещо въобще не мога да накарам таговете да работят правилно…

Миро

С две думи, като цялосериалчето е доста прилично и от към исотрия, ефекти, герои и режисура, това което му понакуцва поне за мен е че е доста политкоректно, наушким илки не малко дразни, но модата е такава какво да се прави. Аз лично с кеф ще си гледам 2 сеозн когато излезе, макар и да не броя дните до тогава….

Петър Атанасов

Дооооооооооооооооообре 🙂 След десети епизод съм доволен и аз. Ще говоря за обратите в спойлер таг, защото дори от съвсем мъглявите подсказки, които пуснахте тук, разкрих големия спойлер около минута преди да стане ясен.

Спойлер:
Чудех се аз абе какво стана с белия клингон, наследника на Текувма, защо така изчезна, а пък помощницата му си функционира. После почнаха драмите на Тайлър, а аз се сетих за Петя, дето каза, че нарочно не са написали името на актьора, дето го играе, и веднага направих връзката. Готин обрат, признавам си. Макар че още не са го казали официално, че е той. Нали е той? Вие веднага ли го разбрахте или в десети епизод още не беше съвсем ясно тоя защо говори клингонски?

Кефи ме и огледалната вселена, както и че Тили се оказа капитанка доста по-скоро от очакваното 😀 😀 😀 Все още изглежда абсурдно, доста е дебела и пъпчасала, но като си промени поведението веднага стана сто пъти по-симпатична. Отива й да е зла кучка, макар и да не е особено реалистично.

Не съм доволен обаче, че убиха доктора. Какъв е смисълът от гей-двойка в сюжета, като единият гей е първият убит. Тези двамата дори нямат и особена химия, така че не е голяма загуба, но все пак е дразнещо. Като се има предвид, че съм ревал на Джак и Янто в Торчууд, тук си е направо пародия и наистина е пример за фалшива политкоректност. Освен ако някоя височайша технология не го спаси, разбира се, което пак ще е дразнещо. И тоя русия като вижда всичко, толкова ли не можа да го предотврати…

От една страна, първите няколко епизода наистина бяха бая скучни. Не съм сигурен дали след втори епизод щях да продължа да го гледам, ако не бях чел толкова похвали и обещания за готини обрати. Но от друга страна, тези епизоди наистина бяха необходими като един по-дълъг увод. И е чудесно, че са си направили труда да ги покажат подробно.

Вероятно ще пиша още като изгледам останалите серии, надявам се да има още нещо готино като изненада.

Колкото до Сару – като му е прецакана расата, да не му дават командирско място… А и пак има начин да бъде героичен и умен, дори и с прецакано потекло. Досега обаче предимно е комплексар.

Петя Ивайлова

И аз мисля, че Тили сто на сто ще стане капитан някога в бъдещето.
Сару не може да покаже потенциала си, защото го потискат – например Майкъл изобщо не му обръща внимание и често прави каквото си иска, въпреки че той е с по-висок ранг от нея. Неговата раса както се спомена, е изключително прецакана (в Огледалната вселена още повече). Предполагам, че това създава огромни комплекси.

Петър Атанасов

Аз още не съм стигнал до огледалните вселени и обратите, та ще отговоря по-късно 🙂 Засега съм на епизода с летящите сини точки, дето подлудиха дразнещото извънземно с ганглиите. Според мен Сури е тайничко замислен като най-крещящия пример за опасностите от политкоректността – всички капитани и първи помощници са гениални, смели, решителни, героични и т.н., а този е марда и въпреки това е първи помощник/зам. капитан, и то на най-важния кораб. Мога да си обясня неподходящото му място в йерархията само с това, че са го бутали нагоре, тъй като е имало квота за извънземните от неговия тип, да не се чувстват дискриминирани.

Тили съм на 99% убеден, че идеята е да стане капитан, най-вероятно в последния епизод (дали за нея или за сериала, все тая) или пък от средата нататък ако случайно проточат сериала. Първо, че във всяка втора серия до момента става дума, че това й е цел, второ, че онзи като излезе от поредното пътуване й каза „капитане“, тоест, видял го е някъде в бъдещето (или пък в паралелна вселена?). Тъй че – писано й е. Затова очаквам постепенно да става все по-нормална и да й предстоят героични актове, показващи скрити гений и жертвоготовност.

Мира

За мен бяха много сполучливи. В повечето време бях тотално изненадана. Това е една от причините да ми хареса толкова сериала.

Петя Ивайлова

Между другото, кажете дали обратите са сполучливи – аз през цялото време следях една много активна група за сериала във Фб и знаех предварително какво ще стане, понеже имаше много точни фенски теории. Въпреки това, самата аз сигурно нямаше да се сетя как ще се обърнат нещата и за мен биха били изненада, ако не бях прочела теориите…

Мира

На мен най-дразнещо лице ми е офицера по сигурността а.к.а тъпия ъгъл от любовния многоъгълник. На кравешка физиономия го докарва много добре. Може да има и нещо общо, че в повечето сцени си партнира с Майкъл, която почти не му отстъпва по хвърляне на белтъци.

Петя Ивайлова

Все още не се знае кой ще е капитан във втори сезон. Сигурно ще е нов човек, а не някой от тези, които познаваме. Убедена съм, че няма да е Кевин Спейси..

cinemascrotum

Хахахха, какво?! Тази шашава джинджърка сериозно ли става капитан? Еха-а, Звездната флота явно има по-занижени критерии за прием на ретарди, даже и от родните ВУЗ-ове. Но то пък един друг шашав джинджър стана капитан на САЩ, така че какво ли се изненадвам…
Като стана дума за Кевин Спейси, кариерата му вече е ликвидирана и човекът би се съгласил дори на второразрядно ТВ шоу, така че ще бъде забавно, ако го поканят за главния злодей на втория сезон. Така поне актьорската игра на някои от каста ще стане много по-реалистична, пък да не говорим за триъгълника. 😀

Петя Ивайлова

Всъщност, има хипотеза, според която Тили е аутистка – и това се възприема като нещо желано и положително от американската публика, въпреки, че най-вероятно намерението на режисьора изобщо не е било такова. За пропагандата написах, че не бива да й се отдава значение – нататък става по-очевидна и глупава, към края ме издразни, но все пак сезонът ми беше интересен.
Истината е, че и аз донякъде симпатизирам на клингоните – надявам се да са завладели Огледалната вселена в отсъствието на…спойлер.
Антъни Рап не ми пречи изобщо – на негова страна съм във връзка със скандала с Кевин Спейси – ако беше един случай от преди десетки години, може би нямаше да мисля така, но Спейси е извратен и случаите са много – както стана ясно, има и скорошни. За героя – връзката между Стаметс и Кълбър е единствената, която изглежда истинска. Любовният триъгълник на Майкъл е трагикомичен, а да не говорим за връзката й от другата страна…

Петър Атанасов

Аз съм още на осма серия и донякъде съм съгласен със скротума. Рижавата наистина е дразнеща (предполагам е нарочно, за да се подчертае израстването й по-късно, все пак ще става капитанка), а Сонека Мартин-Грийн може би нямаше да изглежда толкова нескопосана ако не играеше главна героиня. Засега не ми се вижда прекалено натрапващо се политкоректен, но ми пречи, че е скучноват. Първите две серии едвам ги изтраях, бяха като телевизионен театър, после наистина леко вдигна нивото. Чакам да стигна до някой голям обрат, за да разбера на какво толкова се възхищавате 🙂

Признавам си обаче, че се изкефих на капитан Лорка. Веднага ми стана ясно какви ги върши с адмиралката и се радвам, че сериалът си позволява такива мрачни за франчайза сюжети.

cinemascrotum

В сериала има достатъчно „хумор“! Вече съм до шестия епизод, но вече ми се драйфа от неловкия „хумор“ на рижавата шматка Тули, която не може да победи във войната със собственото си акне, но активно участва във война с клингони, като дарява ценната си нощна лига на главната героиня „Майкъл“. Искате още смях – всяка сцена с корабния гейлорд е пропита от дразнещи нива на сарказъм, може би като защитен механизъм на актьора да репресира спомените от ласките на Кевин Спейси. То само като видиш театралните гримаси на Майкъл-ката и ти става смешно, камо ли да има нужда от повече хумор. Всъщност, най-забавното в цялото шоу е агресивно нагнетената му, но видимо изкривена, политическа и социална коректност, която ме накара да симпатизирам на клингоните, нищо че и те са онеправдани негри. /Klingon Lives Matters/ Най-любопитното е, че гордият сирийски бежанец е гепнат от същия британски комедиен сериал, откъдето и Disney гепиха Дейзи Ридли за „Star Wars“. 🙂

Петя Ивайлова

Може би войната е имала различни фази.

Мисля си, че речта и заплахата на ЛРелл накрая едва ли ще са достатъчни за окончателен мир.

Мира

И на мене малко не ми се връзва времевата линия.

Спойлер:
Нали в TOS Ентърпрайз и Кърк довеждат до края на първата клигонска война, а тука го направи Дискавъри като барабар с тва се срещна с Ентърпрайз с капитан Пайк, който е преди Кърк.
Петя Ивайлова

Епизодът с Хари Мъд трябваше да е хумористичен, но на мен не ми хареса особено. Доста забавен (макар и нереалистичен) беше финалът, защото ако човек знае в каква зла лелка ще се превърне Стела Мъд, сценката с нея е освежаваща (може да погледнете някои клипчета в Ю Туб – пише се Stella Mudd).

Спойлер: Спок би трябвало да е пред завършване. Накрая говориха с Пайк, предишният капитан на Ентърпрайз.

e01

@Monevwww имаше хумор, не беше щипка, а малка щипчица, но все пак имаше 🙂

Аз също съм очарован от Дискавъри, доста по-различен и вълнуващ от предишните, определено не беше скучен.

Обаче @Петя, като четох ревюто ти сега, съвсем се обърках

Накратко – действието се развива стотина години след събитията от „Стар Трек: Ентърпрайз”, стотина години преди „Стар Трек: Следващата генерация” и около десет години преди оригиналният сериал „Стар Трек” (т.е. този, в който Уилям Шатнър е капитан Кърк).

Спойлер:
Ако не се лъжа с един от епизодите споменаха, че Майкъл е доведена сестра на Спок, а на края Дискавъри се срещна с Ентърпрайз, и въпреки предишния скок от 6 месеца напред, пак не ми се връзват сметките

Иначе на клингоните, единствено не им възприемам двойните ноздри и големите нокти.

Благодаря за ревюто. Абсолютно съгласен с нещата в него – най-вече с мега дразнещата игра на главната героиня. Първите епизоди не бяха нещо особено, но към края вдигнаха нивото. Само ще добавя, че това, което ми липсва в Дискавъри е щипка хумор…не знам, защо но съм свикнал във фантастичните сериали да има малко остроумен хумор, а тук…нищо!