Всичко за „Чапи“

„Чапи“ е новият филм на режисьора на „Сектор 9“ и „Елизиум“ Нийл Бломкамп, с участието на Шарлто Копли, Дев Пател, Нинджа и Йоланди Фисър, Сигорни Уивър, Хю Джакман и др. В близкото бъдеще престъпността се контролира чрез репресивни патрулиращи механизирани полицейски сили. Но престъпниците откриват начин да се преборят с проблема. В лапите им попада Чапи – повреден полицейски дроид, препрограмиран да бъде първият робот с човешка психика, със способността сам да мисли и чувства. Група от трима гангстери го отглежда като свое дете (с малко помощ от задръстения му създател) и се възползва от силата му. Но, макар и батерията му да е заредена само за 5 дни, Чапи бързо си създава врагове, които няма да се спрат пред нищо, за да се уверят, че интелигентният робот е последният от вида си.

Нийл Бломкамп е режисьор, сценарист и продуцент, като му помагат Саймън Кинбърг за продуцирането и Тери Тачел за сценария. Музиката е на небезизвестния Ханс Цимер, като включва парчета и на групата Die Antwoord, чийто членове са Нинджа и Йоланди Фисър – във филма те играят гангстерски версии на самите себе си.

ЗА ФИЛМА

В своите предишни филми Сектор 9 и Елизиум, режисьорът Нийл Бломкамп представя на зрителите нашия свят по нов начин. В тези продукции той комбинира вълнуващ екшън с един вид социална съвест. В новия си филм ЧАПИ Бломкамп отново предлага своята запазена марка.

Действието във филма се развива в съвсем близко бъдеще, когато светът е пазен от автономни роботизирани полицейски дроиди, наречени Скаути. „Те не могат да бъдат увещавани, не може да се преговаря с тях, човек не може им въздейства по никакъв начин.“ – казва Бломкамп.

Когато целият град е под така наречената „защита“ на полицейските дроиди, се появява изцяло ново творение – Чапи, първият робот, който може да мисли и да има собствени чувства. Но когато полицейският дроид е откраднат, на него са му поставени съвсем други цели.

Има хора като Винсънт Мур (Хю Джакман), които виждат у мислещия робот края на човечеството – защото ако машините вече могат да мислят, остава ли смисъл да съществуват хора? Но пък други, като създателя на Чапи, Деон Уилсън (Дев Пател), гледат на дроида като на жива, напълно човешка форма на живот. За него последната надежда за хората не е човек, а Чапи.

„Идеята бе да вземем нещо което не е живо – като робот, особено пък полицейски робот – и да му дадем пълни човешки характеристики до точката, в която той става много по-емоционален, отколкото са самите хора. – казва Бломкамп. – Това е в основата на иронията на филма – полицейският дроид става съзнателен и започва да показва по-морални, етични и съвестни черти от тези на човешките същества.“

Във филма Бломкамп разказва историята на един млад, впечатлителен ум – роботът Чапи – който попада под най-невероятни влияния. „Чапи бързо е въвлечен в съмнителния и пълен с престъпност подземен свят. Той е „отгледан“ от двама родители – добър и лош“, – казва Бломкамп. Чапи е притиснат между две мощни сили – и когато те се изправят една срещу друга, бъдещето на целия град виси на косъм.

Саймън Кинбърг, който е продуцент на филма заедно с Бломкамп, отбелязва, че ЧАПИ е толкова мощен и въздействащ, най-вече защото Бломкамп е направил това, което умее толкова добре: филмът съчетава голямата идея с изключителен екшън и забавно повествование. „Той направи екшън филм, който в същото време е драматична история и интелектуално проучване за това какво означава да бъдеш човек; какво означава да имаш интелект. Най-важното нещо във филма е, че публиката се влюбва в Чапи – сърцата им се късат, когато е нараняван и се вълнуват, когато е победител. Зрителите окуражават и подкрепят този робот. Филмът предлага много различни неща по начин, който само Нийл може да направи.“

„Филмът повдига въпроса – кога един робот ще се счита за човек?, – смята Шарлто Копли, който играе Чапи. – Когато могат да рисуват или да харесват определен вид музика? За хората вероятно това ще бъде в случаите когато машината има чувства – ако сме привързани към машина в начина, по който се привързваме към хората. Мисля, че това е нещото, което ще накара повечето хора да нарекат една машина „жива“ – ако тя изпитва емоции по същия начин като нас.“

За разлика от начина, по който компютърно генерираните герои обикновено се създават, Копли изпълнява ролята пред камера, като играе всяка сцена с другите герои. Това не само позволява Чапи да се усети като един много истински и автентичен образ, но помага и на другите участници да изразят по-пълно своите герои. В етапа на пост-продукция Бломкамп работи с магьосниците от WETA Workshop, за да сбъдне визията на Чапи. Те са създали робота на база на изпълнението на Копли: начинът, по който Копли изразява емоции и чувства в неговите сцени им дава цялата информация за робота – от начина, по който се движи, или седи, или държи главата си или пък… ушите.

Това е крайно необичайно метод. Във филми с компютърно генерирани образи филмовите творци обикновено избират да заснемат сцената единствено с живите актьори , който изпълняват ролите си срещу една точка. Това никога не се случва при ЧАПИ. „При нас никога няма да има момент, в който да снимам с топка за тенис пред камерата, – казва Кинбърг. – Играта винаги ще бъде реална, истинска и в момента.“

„Изпълнението на Шарлто е нещото, което вдъхва живот у Чапи, – продължава Кинбърг. – То е толкова човешко и тъжно, затрогващо и уязвимо. Можете да почувствате героя чрез езика на тялото му и гласа. Начинът, по който очите на робота се движат, жестовете, ушите – всичко това е продиктувано от изпълнението на Шарлто.“

Кинбърг също казва, че изпълнението на Копли помага на всички участници. „По отношение на другите актьори, когато общувате с истински човек, всичко се чувства по-реално, човешко, земно.“ – обяснява той.

Копли твърди, че в някои отношения ролята на Чапи е като всяка друга. „Нийл каза: „Ти просто си играй ролята и ние после върху теб ще сложим робота.“ – обяснява актьорът. Но и отбелязва, че Чапи не прилича на никой друг герой, който е играл досега. „За мен бе доста интересно от гледна точка на движенията ми. – казва той. – Трябваше да съм много наясно с всеки жест, с всеки маниер. Същността на Чапи е в това как той се движи и как реагира – а не задължително в това, което казва“.

Въпреки че той никога няма да бъде видян във филма, Копли носи костюм на снимачната площадка, за да влезе в образ. „Носех броня на гърдите, за да запазя пропорциите на гърба и гърдите ми същите като Чапи.“ – отбелязва той. Това му позволява да знае в какви пространства може да се побере и как роботът ще седи или стои в определени позиции. По този начин, когато друг герой сграбчва рамото или докосва гърдите на Чапи, ръцете му ще са на правилното място когато Копли е заменен от компютърното изображение в пост продукцията.

И бронята на гърдите не е всичко. „Носех сив костюм с проследяващи маркери за аниматорите. Беше прилепнал по кожата ми, а да си с впити тесни дрехи не ти помага да се чувстваш гангстер, – казва той. Необходимо е нещо, което ще му помогне да се почувства така и Копли добавя шорти и колан. – По време на гангстерските сцени си разхлабвах колана и свалях малко шортите надолу. Това беше моят трик да се трансформирам и много ми помогна за създаването на подходящия вид поведение и движения.“

Копли казва, че нетрадиционният стил на снимане и анимация във филма е от голяма полза. „Аниматори ще ви кажат, че има огромна разлика между това да се нарисува нещо от нулата и да се работи с вече заснет материал, който е изигран от актьор, – казва той. – Много по-лесно за тях да се създаде движещ образ, ако имат за база изпълнението. Очевидно е, че така е много по-добре за другите участници на снимачната площадка, че те могат да си взаимодействат реално с актьора със сив костюм.“

„Аниматорите на Чапи са невероятни, – добавя Копли. – Те са успели да уловят и преведат всеки нюанс на представянето ми. Освен това са се справили с предизвикателството да преведат моите мимики върху Чапи, който почти няма лице. Те свършиха невероятна работа. Имам чувството, че те са издигнали на следващо ниво това, което има дадох и заедно създадохме едно уникално същество.“

В ролята на злодея на филма Винсънт Мур е Хю Джакман. Той е инженер, който е много против идеята с изкуствения интелект. Винсънт приема напредъка на Чапи лично. Саймън Кингбърг обяснява: „Винсънт е извратен, милитаристично настроен, агресивен и несигурен учен, който смята, че светът се нуждае от масивни оръжия, – казва Кинбърг. – Той жертва всичко заради програмата. Бивш войник, той често поема безумни, екстремни тактики, за да достигне целите си. Той ще подпали цял град, за да се получи това, което иска.“

„Не мисля, че досега някога съм се забавлявал толкова много, както докато играех образа на Винсънт Мур, – казва Джакман. – Той е австралиец, така че бе хубаво да използвам собствения си акцент. Ключът към разбирането на Винсънт е, че той не може да губи. Дори когато всички шансове са срещу него, дори когато всички признаци сочат в друга посока, той просто се бори още по-усърдно. Той чувства, че това, което прави, е толкова важно, че не може да откъсне поглед от целта или да допусне възможността някой друг да спечели.“

Понеже рядко играе ролята на злодей, Джакман с удоволствие приема поканата да участва във филма като реалистичен злодей със собствена гледна точка. „Най-добрите злодеи не мислят, че са престъпници, – казва той. – Те вадят основателни аргумент на масата и са убедени, че това, което правят, е правилно и необходимо. Това, което превръща такива хора в злодеи, е неспособността им да губят. Когато изгубят и последния си коз, те стават много ядосани, разрушителни и отмъстителни.“

Кинбърг, който е продуцент и на новия филм X-Men, е работил с Джакман общо по четири филма. „Той притежава звезден магнетизъм, – обяснява продуцентът. – Показа го още в първия X-Men филм, виждал съм го на сцената. Тук очевидно все още има това, но сега е съвсем различно, защото играе злодей. Мисля, че Хю е развълнуван да е австралиец – у него има известен австралийски архетип на здравеняк-побойник, а и той определено успява да го пресъздаде. Това е шанс за него да покаже съвсем различна страна от себе си като изпълнител.“

Срещу Винсънт се изправя Деон Уилсън, създателят на Чапи, изигран от Дев Пател. Младият инженер разработва изкуствен интелект и се явява като директна опозиция на Винсънт. „Преди всичко Винсънт мрази изкуствения интелект, – казва Джакман. – и си мисли, че чрез него хората си играят на Бог. Той твърди, че престъпността е непредсказуема, става дума за човешки въпрос, и е от жизненоважно значение всяко оръжие да се контролира от човек.“

Деон представлява новата вълна програмисти, според Бломкамп. „Той има младежката искра, – казва сценаристът, продуцент и режисьор. – Исках той да бъде феномен – студент от Оксфорд с изследвания върху изкуствения интелект, който веднага попада в лапите на компанията и бързо установява, че нейните цели са много различни от неговите собствени.“

„Истинската страст на Деон в създаването на изкуствен интелект – за него това е създаването на следващата стъпка в еволюцията. Но си мисля, че също той просто иска другар, – казва Кинбърг. – Той не общува с твърде много хора, животът му е в главата му и в компютъра. Той обича Чапи – като брат, приятел и ментор“.

Пател казва, че героят му се е променил между момента, когато за пръв път чете сценария и когато заснемат сцените. „Когато за първи път го прочетох на листа хартия, аз напълно се свързах с неговото сърце. Знаех, че е запленен от изкуствения интелект, но бях притеснен, че може да бъде твърде пасивен в някои сцени. След това отидох на площадката и се запознах Шарлто, Нинджа и Йоланди. Тогава последва естествената реакция да се получи по-отбранителен образ с малко повече агресия относно работата си, отколкото първоначално беше заложено в сценария.“

А какво ще каже Пател за Нинджа и Йоланди? „Аз наистина не ги познавах отпреди, бях чувал някакви приказки за тази луда банда от Южна Африка – Die Antwoord, – спомня си той. – Те са абсолютно очарователни; играят версия на себе си, което е страхотно, защото всичко е самата истина – толкова сурова и органична, колкото е възможно. Те се потапят във филма и създават това диво съпоставяне между истинския и екранния им образ.“

Играейки срещу Копли, Пател става свидетел как той създава изцяло оригинален образ. „Шарлто е нещо като Деон – той е толкова луд и страстен, че можете да се почувствате малко претоварени след среща с него, – казва той. – Въпреки, че е наясно че ще бъде заменен от компютърно генериран персонаж, той бе толкова изразителен. Неговата дикция, интонацията, избора на символи, всичко което прави. Да се играе срещу него е доста лесно. Шарлто е много по-възрастен от мен, но аз играех един вид бащината му фигура, което беше странно. Мисля че на Деон наистина му пука за този робот; той иска да успее, и затова той продължава и влиза в бърлогата на Нинджа и Йоланди.“

Кинбърг казва, че Пател е първият и в крайна сметка единствен избор за ролята. „Реалността на този свят е тук и сега. В момента група деца в гаражите си създават технологията, която ще преобрази нашия свят. Така че когато ние започнахме да говорим за избора на Деон, всички бяхме единодушни, че той трябва да е под 30-годишна възраст – и за Нийл първият избор бе Дев. Дев излъчва интелект, но също е много симпатичен, открит, миловиден и изглежда малко наранен. Публиката се идентифицира с него – той не е изперкал учен, а знае какво е да си самотен, да искаш да имаш приятел, да искаш да бъдеш признат. В крайна сметка говорих с агента на Дев и казах: „Това е обаждане, което много малко агенти ще получат, но той е единственият вариант за ролята, така че трябва да се съгласи.“

Отговорник за полицейските роботизирани програми в компанията Тетра Ваал е главният изпълнителен директор Мишел Брадли, изиграна от Сигорни Уивър. „Всичко, за което нея я е грижа, е сумата, – казва Кинбърг. – На нея не й пука за технологията или дали тя помага или вреди на престъпността; тя просто иска да направи толкова пари, колкото е максимално възможно.“

Как Бломкамп се чувства относно Уивър – една от неговите научнофантастични героини – да играе във филма му? „Аз все още се изненадвам, че мога да накарам хората, изградили до известна степен моите творчески интереси в детството, да работят по филмите, които искам да направя, – казва той. – Така че нейното присъствие на снимачната площадка е доста странно, но и много естествено. С нея много лесно се общува и тя е много талантлива. Не бяха нужни особени усилия, но когато от време на време осъзнавах, че в действителност Рипли е на снимачната площадка, умът ми експлодираше.“

За Уивър уважението е взаимно. „Той е един от тези творци, – казва тя, – които се чувстват удобно с всички технологии – не само класическите технологии от научната фантастика, но и с това, което наистина се случва сега. Той ми изпрати линкове, свързани с роботи, които се правят в момента, и беше просто невероятно. Аз все още си мисля за тези неща като за бъдещето. Той е и изключителен визуалист, но това, което наистина най-много ми хареса в работата с него, е, че едновременно е спокоен и знае какво иска. Това прави лесна работата на актьорите – той ги води в нужната посока“.

Когато Чапи е надарен със съзнание от новата програма на Деон, той попада в ръцете на Нинджа и Йоланди. Във филма те са дребни гангстери, търсещи големия удар, който ще им донесе богатство. В реалния живот двамата са рап-рейв дуото Die Antwoord, и не могат да бъдат сбъркани с никой друг. „Те не се поддават на определение и обяснение, – казва Кинбърг. – Трябва да ги видите, за да ги разберете напълно, защото са напълно уникални. Те са рап група, културен феномен, те са луди изпълнители.“

Във филма те носят собствените си имена, но играят различни герои. „Персонажите на Нинджа и Йоланди са бивши музиканти, които са принудени да се насочат към престъпността, за да оцелеят, – обяснява Кинбърг. – Те не искат да живеят този живот, искат да се измъкнат от Йоханесбург, но нямат голям избор пред себе си.“

За двамата начинаещи актьори, които играят героите под свое име, не е изненадващо да споделят важните прилики във външния си вид – но Кинбърг отбелязва, че има ключови различия. Относно героите той казва: „Нинджа има много силно, агресивно настроение, докато у Йоланди има сладост, но и двамата са кофти хора, които се чувстват добре дори и в най-опасните места в Йоханесбург. В реалния живот Нинджа и Йоланди са си извоювали място за себе си на света – докато във филма са жертви. Те по-малко осъзнават последствията на действията си и по-малко контролират съдбата си.“

Нинджа казва, че той и Йоланди са поискали да бъдат част от филма заради шанса да работят с Нийл Бломкамп. „Нийл е нашият най-любим режисьор на света, – казва Нинджа. – Така че, когато ни помоли да участваме в ЧАПИ, за нас беше пълна лудница. А когато ни помоли да се снимаме като себе си, вече си стана една сбъдната мечта.“

Бломкамп насърчава звездите да внесат в образите много черти от себе си. Те не само изберат оръжията, но и цветовете им. „Ние казахме: „Можете ли да изрисувате нашите пушки ярко розови и ярко жълти? Може ли да оцветите и куршумите в бонбонени цветове също?“

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

За този филм Бломкамп се завръща в родния си град Йоханесбург, в който беше заснет и пробивът му на голям екран Сектор 9. „Първоначално не исках да заснемам филма там, заради Сектор 9. – казва той. – Разгледахме локации в Америка, но там не почувствах обстановката достатъчно уникална за мен. Темите на филма се връзват с Йоханесбург по съвсем реален начин.“

Шарлто Копли казва, че всеки аспект на филма се влияе от неговото място за снимки. „Като творец и артист Нийл рисува визиите си въз основа на възпитанието и преживяванията му. Това е, което правим в този филм – и със сигурност това, което правя с този герой. Аз показвам хора от общността. Има един милион неща във филма, които са вдъхновени от Йоханесбург; градът е важна част от филма.“

Джеймс Битонти, първият асистент-режисьор на филма и съпродуцент, казва: „Филмът е написан за Йоханесбург, защото това е един свят, който Нийл наистина познава. Когато започнахме да проучваме местата, видяхме някои локации, за които той говори – рова, мостовете – и ние наистина имаме същото усещане за града. Това успя да направи сценария още по-открояващ се. “

Джулс Кук, художникът на продукцията на филма, е отговорен за изгледа на филма, работи със сценографа Даниел Бирт. „Голяма част от този филм беше отдаване на дължимото на места в Йоханесбург, някои от които бяха много трудно да открием -, казва Кук. – И много от тях се оказаха по-добри от комплект декори, които бихме могли да построим.“

Например бърлогата на Нинджа и Йоланди. „Първоначално търсехме къща, и после огледахме няколко по-малки места. Нийл се влюби в мястото, което те биха могли да живеят, да си вършат работата и да се крият ако се наложи. А аз съм голям фен на изоставените пространства, – казва Кук. – Предизвикателството бе да се направи всичко, че да проработи като скривалище, но все пак да се усеща, че е техен дом. Тук Нинджа се намеси и успя да помогне – поставиха свои собствени произведения на изкуството и стила на бърлогата им прие стила на техните музикални клипове. Така те сами внесоха своя дух в дома си.“

За декорирането на бърлогата, Бърт казва, че черпи вдъхновение от комбинацията на Нинджа и Йоланди в реалния живот, и на техните персонажи във филма. „Направих много проучвания по техните музикални видеоклипове – всичко, което може да се намери в мрежата, – казва Бърт. – И след това се опитах да наставя върху тях моята гледна точка и да ги направя различни за филма, по-подходящи към сценария от всичко, което са правили преди. Гледаш ги на екрана и си мислиш: „Какво се случва с тези хора? Какво е това място?“ Ако все още не знаеш кои са Нинджа и Йоланди преди да гледаш филма, по обзавеждането може много бързо да влезеш в час.“

За стаята на Чапи в бърлогата, Бърт казва, че е смесица от външните му въздействия. „Чапи се учи от Деон, който пък се учи от Нинджа и Йоланди, – отбелязва той. – Така че подходът към обзавеждането на стаята му е да се използва това, което Чапи е научил. Той репликира леглото на Йоланди, но в свой стил с това, което той може да се намери. Картината на малко семейство, която е направил с тебешир на стената, пък е реплика на това, което Нинджа е направил по неговите стени.“

За много места екипът на продукцията се основава на личните знания за града на Бломкамп. „Тъй като ние търсехме място за локация за бърлогата на Хипо, Нийл спомена дома си, и когато го огледахме, видяхме, че точно това търсим.“- припомня си Кук.

Друга такава локация е преследването по магистралата и престрелката. Оказва се, че преди много години Бломкамп и Копли са мечтали да снимат преследване с коли по магистралата – и с ЧАПИ тази мечта се сбъдва. „Ако се придържате към нещо достатъчно дълго, то започва да ви отвръща и да работи, – казва Бломкамп. – Когато израствах тук, мисълта да затворим националната магистрала, така че да може да се заснеме филмова сцена с обир, изглеждаше невъзможна идея. Снимките по тази конкретна магистрала ме прави да се чувствам уникален,това е едно невероятно усещане.“

ЗА КАСКАДИТЕ

За екшън сцените Бломкамп тясно си сътрудничи с координатора на каскадите Грант Хюли, който е работил на подобна длъжност в Сектор 9. „Нийл идва със своите концепции за битки и екшън сцени и ни позволява да се заемем с нея, – казва Хули. – Той иска да ги побутнем, доколкото е възможно.“

Хюли казва, че реалистичният фон на Бломкамп за екшън сцените е от огромно значение за визията на филма – и не защото режисьорът в последствие ще разчита на визуалните ефекти, а защото знае какво можете да получи и какво е по-добре да се заснеме с камера. Той иска максималното от изпълнителите и актьорите.

Защото филмът съдържа толкова много екшън – хеликоптери, обръщане на коли, да не говорим за актьори в костюми, които ще бъдат заменени с компютърно генерирани герои – екипът на каскадьорите е накарал художествения отдел да изгради мини-комплекти за мащабиране, които да помогнат да планират сложните последователности на сцените.

Част от работата на Хюли бе да бъде дубльор на Копли – т.е., дубльор на актьор, който ще бъде заменен от компютърно генериран образ в крайния филм. „Човек би си помислил, че това може да ги направи всеки, но не е така. Визуалните ефекти са ключови за Шарлто и движенията му – те изразяват героят. Нашият дубльор, Йън Сток, трябваше да се опита да имитира движенията на Шарлто. Ние трябва да почувства именно героят на Шарлто.“

Всъщност намирането на каскадьор удвоява всички герои и се превръща в предизвикателство. Каскадьорските двойки трябва да са приблизително със същия размер като актьорите – и имат прическа и татуировки, които съвпадат. „Екстремните прическите за това шоу – на Нинджа, Йоланди, Янки, Хипо – бяха предизвикателство. – посочва той. – Плюс татуировките. Аз дори не знам колко татуировки има Нинджа, дори не знам как се броят. И всяка сутрин нашият дубльор трябваше да има всички тези татуировки по себе си.“

Заснемането на началната сцена на филма си остава може би най-голямото предизвикателство. „Имахме три хеликоптера, с дроиди и човешка полицията в два от тях. Друг хеликоптер трябваше за камерата. Работехме с намалена скорост, имахме една тръбна рампа за един от автомобилите, много стрелба, велоспипедно шоу – и трябваше да внесем актьорите вътре. И Брандън Орет, който е в ролята на Хипо, не носи риза, така че трябваше да намерим начини да скрием подложките, които го държат в безопасност, когато той трябва да скочи през прозореца. И Нинджа и Йоланди се включват – момчетата от ефектите са заредили оръдията. Имаше адски много кадри за заснемане, но всичко се нареди добре.“

Chappie определено е повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Филмът пристига на 6 март 2015.