Всяка реалност е „Променлива реалност“

Чувството да четеш „Променлива реалност“ е като да си спомниш хилядите пъти, в които си се опитвал да поправиш грешките, които са подхлъзнали живота ти и са променили курса му. Да видиш какво би се случило, ако би постъпил друго яче… Да имаш контрол над всичко и всекиго… Или просто да изживееш един спокоен живот, в който най-голямата ти грешка е поправена. „Променлива реалност“ е животът, който допреди миг е бил дефиницията на всичко за теб, но вече живот-мечта несъществувал никога в действителност.

Точно това е чувството, което изпитват обитателите на света на тази книга, страдащи от СФС (синдром на фалшивите спомени) – мистериозна болест, при която засегнатите са изпълнени със спомени за животи, които никога не са живели. Всеки един от споменатите страдащи един ден се събужда с чувството, че отваря очи в живота на друг. Фактически, живот не много по-различен от своя собствен, но все пак достатъчно различен. В новия си живот страдащите имат същите имена, същите лица, в повечето случаи дори същите приятели и професии, но разликите, колкото и малки да са те, са достатъчно големи, за да ги оставят под натиска на неусмиримата отчужденост, която изпитват. Все пак кой може да преживее това един ден да се събуди до непознат партньор и всички да се държат с него сякаш са заедно от години, а неговият истински любим/любима, с когото/която е бил довчера, не съществува? Или още по-лошо, как можеш да преживееш децата ти, които си отглеждал усърдно цяло десетилетие, чийто мирис е още свеж в ноздрите ти, да не са тук в тази нова реалност, в която си се събудил днес за първи път?

Такъв е казусът, срещу който се изправя Бари Сътън от Полицейското управление на Ню Йорк. Жена на средна възраст болна от СФС не може да приеме новия си живот и е застанала на прага на самоубийството. И Бари трябва да я спре.

„Променлива реалност“ пленява още с първата си глава, след която остават много неотговорени въпроси, но също така и една голяма увереност, че авторът знае какво прави. А след нея Блейк Крауч само надгражда и надгражда. Докато главният герой бяга по стъпките на разбулващата се мистерия, научаваме доста за живота му, съжаленията му, мечтите му. Питаме се какво би се случило, ако бе поел по друг път. Откриваме с него, мечтаем с него и от време на време изпитваме параноя с него, щом нещо се оказва не точно така, както си го спомняме. „Променлива реалност“ поражда доста размишления относно паметта, тежката ни зависимост от нея и крехката връзка между минало и настояще. С ръка на сърцето мога да заявя, че „Променлива реалност“ ме потопи в страната на спомените, както никоя книга досега, и искрено вярвам, че може да направи това с всекиго, тъй като нишката, която докосва (за загубата на любим човек), е нещо, което всеки един от нас е изпитал или рано или късно ще изпита.

В същото време, като всяка себеуважаща се творба, „Променлива реалност“ не пропуска и да дава сигнали за това какво предстои. Между редовете авторът обещава, че нищо не е както изглежда и когато идва ред на отговорите, Блейк Крауч не само отговаря на очакванията, но и ги надскача. Когато научнофантастичният елемент застава на сцената, авторът не само го използва, а го експлоатира до пределите му. Прави такава напрегната смес от спомени, минало, настояще и бъдеще, че те оставя с усещането, че четеш няколко книги наведнъж, но в никакъв случай не някаква каша от вкусове, а идеална смес от хранителни продукти и подправки, достойна да бъде наречена специалитета на шефа. Нещата ескалират внезапно и до неочаквани мащаби, а Блейк Крауч не се притеснява да влезе в дълбоки води, в които да даде нов вид на корпоративните войни и надпреварата за бъдещото.

Така „Променлива реалност“ се нарежда сред редицата произведения с времеви врътки, но не сред тези простичките, в които някой герой се оказва в бъдещето или миналото, а сред тези, при които всичко се преплита толкова много, че губиш представа кое е бъдеще и кое е минало и как въобще е съчинено това нещо толкова кадърно. От една страна прилича на филма „Ефектът на пеперудата“, от друга на „Специален Доклад“, от трета на „Тенет“, а от четвърта на романа „Невъзможност” от Адам Фауър, който за съжаление не е преведен на български език. Но въпреки че може да бъде оприличена на много неща, нито едно от тях не успява да опише напълно творбата на Блейк Крауч и тя успешно заема уникално място в моето съзнание както като книга, така и като история боравеща с времеви завъртулки по свой собствен уникален начин.

„Променлива реалност“ може да бъде разделена условно на три акта, като всеки един от тях по мое скромно мнение борави с обща история и отделна тематика. Ще си позволя да кръстя въпросните актове по следния начин: „Страдания от миналото“, „Борба за бъдещето“ и „Обречеността на безвремието“. Всеки един от тях акцентира върху различен проблем и превръща книгата в толкова богата на идеи, че дори в третия акт, в който по принцип при повечето творби само се разрешават проблеми от предишните два, тук се появяват на всичкото отгоре и нови проблеми, нови идеи и пълна екплоатация на човешкото въображение. Тонът на книгата се променя в търсене на нови хоризонти, като трилърът отстъпва крачка назад и оставя място на силните емоции. Виждали сме и по-впечатляващи отношения между герои в литературата и киното, но въпреки това самата уникалност, придадена от обстоятелствата, и невъзможността на случващото се, успя да задържи интереса ми докрай и не развали цялостта на книгата.

Може би написаното дотук е твърде хвалебствено, твърде черно-бяло, но с право. „Променлива реалност“ не бе поредната книга за мен. Тя бе книгата, която още в процеса на четене се нареди сред десетте най-любими книги, които съм чел. Ако е попаднала в радара Ви, дайте й шанс, има какво да ви предостави, а ако не е попаднала в радара Ви, искрено съжалявам за вас.

Дали ще ви допадне или не, не мога да кажа, но мога спокойно да твърдя, че „Променлива реалност“ е най-добрият романтичен трилър сред всички фантастики, най-добрата романтична фантастика сред всички трилъри и най-добрата фантастична романтика сред всички трилъри. И най-добрият фантастичен трилър сред всички романтики, разбира се.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 6-
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 5.50
Теми за размисъл – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Обща оценка: Отличен (5.93)