Животът на геймъра и геймърката
Ревю на филма „Офлайн: Животът не е бонус-ниво“.
Преди известно време, докато бях в Пловдив, мили другарчета ме заведоха на фестивала Mind the Indie Film Festival. Домакин на събитието беше заведението Basquiat в квартал „Капана“. Представяха всякакви филми – пълнометражни, късометражни, игрални, анимационни и т.н. Филмите имаха субтитри на два езика – английски и български. Имаше както хубави, така и няколко покъртително досадни филма, но смятам че заради хубавите ходенето на фестивала си струваше. Днес ще ви представя откриващия филм – немския „Офлайн: Животът не е бонус-ниво“ (оригинално заглавие Offline: Das Leben ist kein Bonuslevel).
Филмът разказва за едно момиче и едно момче, геймърчета в онлайн мултиплейър игра, чиито акаунти Готракс и Фенрис са хакнати точно преди най-важния турнир за годината – Рагнарок. Двамата се срещат в офиса на съпорта на играта, където след дълго безплодно висене решават да вземат съдбата на героите си в свои ръце. Чрез безумна комбинация успяват да извлекат данни от компютъра на съпорта за мистериозния потребител Локи, който ги е хакнал, и отиват да му набият канчето лично. Естествено, Локи е подготвен за това и ги очаква.
Може да се запознаете с трейлъра на филма на немски:
„Офлайн: Животът не е бонус-ниво“ е свеж филм за новото (и не само) поколение геймърчета, за връзката с реалния свят, взаимоотношенията с неиграещите съученици, роднини и приятели и много други актуални въпроси. Актьорската игра е на много добро ниво, ефектите са страхотни, хуморът също допринася за приятното гледане. За съжаление, доколкото ми е известно, филмът практически не се прожектира в кината. Има два начина да се гледа – Netflix или Youtube с аудио на немски, тъй като друго няма. В първата опция има субтитри на български, но, както винаги, преводът от немски там не е най-добрият, а за втората ще трябва да поровите за субтитри на английски или други езици.
Като оставим настрани техническите въпроси, нека кажем още няколко думи за филма – това, което наистина ми хареса, е, че представя съвременната игрова култура задълбочено и точно, без лигавщини, шашми и сочене с пръсти. Показва емоциите на играчите, страстта им към играта и взаимоотношенията им с останалия свят, в който трябва да ядат, да спят, да ходят на училище, до тоалетна и така нататък. Показва и незаслужения присмех от страна на хората, които не играят игри и чувстват някакво превъзходство над геймърите по неясна причина. От друга страна, показва и това, че негеймърите не винаги пасат трева и номерата в стил „Лежър сют Лари“ им минават само от време на време.
Освен главните герои, има и някои много добре развити второстепенни персонажи – приятелят на Ян (Фенрис) – Денис, който в играта е пиратката Луна, ларпърите в кожени дрехи, дърварят и, разбира се, Локи. От неиграещите освен семейството на Ян можем да видим досадните му „готини“ съученици, доброто ченге и лошото ченге (които са по-скоро двете лоши ченгета) и господин Микадо от съпорта. В момента не мога да посоча други отрицателни черти на лентата, освен лошото разпространение (поради очевидни причини) и това, че е достъпна на много малко езици. Фрустрацията ми се изразява по-скоро в това, че няма повече и по-известни филми от типа на „Офлайн“, а ни хранят с тъпотии като новите „Междузвездни войни“, „Чиракът на магьосника“ и прочее фенфикшъни и изплагиатстван боклук.
Макар историята да не е нещо много особено, ярките персонажи компенсират за нея, както и приятните визуални ефекти, поставени на много подходящи места. Саундтракът също е приятен и ненатрапчив и се комбинира добре с визуалните ефекти. Нямаше нещо, което много да ме изненада, освен може би на места странното немско чувство за хумор, но ми хареса последователността, с която се развиват случките и взаимоотношенията на героите. В заключение ще кажа само, че филмът определено си струва и ако си падате по киното и игрите, мисля че няма да бъдете разочаровани от него.
Така че, хора, геймърчета, призовавам ви, гледайте „Офлайн“, гледайте готини филми, споделяйте ги. Нека намерим заедно нещо смислено за гледане и да покажем, че публиката не пасе всичко, което й пробутват.
