Добър режисьор, лош филм

Няма съмнение, че Джеймс Уан ще остави след себе си завинаги следа в киното като една от най-значимите фигури в хорър жанра на нашето поколение. Успехите му като режисьор и продуцент са неоспорими. Той е човекът, сътворил едни от най-оригиналните и впечатляващи филми на ужасите за последните двадесет години. Хоръри, които и до ден днешен продължават да жънат успехи, както и продължение след продължение. Човекът има талант зад камерата и никой не може да му го отрече.

Името му тоталното избухва още с първия му филм SAW още през далечната 2004-та година, с който, макар и още млад и зелен, изумява света. Първият от многото в поредицата „Убийствен пъзел“ е с нисък бюджет от малко над един милион, но успява да натрупа масивен успех сред феновете на жанра и успява да избие парите си почти стократно, като създава цял франчайз, който не спира да пръква продължения и до днес. Недълго след това удря десятката и с други два филма, превръщайки ги в успешни франчайзи – The Conjuring и Insidious естествено нямат нужда от представяне.

Кариерата му пое доста рязък завой, след като седна на режисьорския стол на „Бързи и яростни 7“ и „Аквамен“… абе с две думи порасна му работата. Точно затова останах изключително изненадан, когато разбрах, че Уан е режисьор на „Злокобен“. Той обикновено създава успешен франчайз от някоя добра идея и след това прехвърля щафетата на някой друг, оставайки само продуцент. Това се случи с „Убийствен пъзел“, случи се със „Заклинанието“, случи се с „Коварен капан“… най-вероятно ще се случи и със „Злокобен“. Не знам… времето ще покаже.

Който следи филмовата и продуцентската кариера на Уан не може да не е забелязал разликите в качеството на хорърите, режисирани, и хорърите, продуцирани от него. От една страна имаме филми, които винаги ще се помнят като трите гореспоменати… от друга имаме посредствените „Анабел“ и „Плачещата жена“, отвратително вдлъбнатата „Монахиня“, и всеки един от SAW филмите след третия, които просто нямат с какво да оправдаят съществуването си… Съвсем спокойно мога да ги определя като by the numbers popcorn horror flick филми, които по никакъв начин не се стараят да изтъкнат с нещо добро.

И точно тук идва ред на Злокобен. Всичко от трейлъра ти казва, че продуцент е Уан, но режисьор е някой безизвестен играч. Точно затова най-много се изненадах като видях, че точно той е зад камера. Филмът отвсякъде изглежда като нещо, което той би продуцирал, но за което в никакъв случай не би рискувал дотолкова, че да си вкара до такава степен главата в торбата.

Проблемите във Злокобен започват още в първите минути, даже още с надписите. Саундтракът звучи като композиран за някой приключенски екшън от 80-те, а не за хорър филм. Дори мелодиите на новата Лара Крофт с онова малкото сладкишче Викандер звучат по-страховито. Дори комиксовият „Венъм“ с Харди има саундтрак, от който всеки път настръхвам… проблемите с музиката тук изпъкват и са консистентни почти през цялото време, но далеч не са единствените.

Обожавам, когато историята има естествен прогрес и действието се влива плавно от сцена в сцена. Тук още в първата сцена, запознаваща ни с главния персонаж, всичко е изключително пресилено и нещата се случват ужасно прибързано. Анабел Уилис е талантлива актриса и дава много на ролята, но за съжаление героинята ѝ като че ли прави всичко възможно да бъде убита час по-скоро. Всички персонажи взимат малоумни решения, които повече от очаквано изиграват главна роля в тяхната гибел. Да не споменавам, че клишетата са на всеки ъгъл – чуваш странен шум в мрака и първата ти реакция е да се насочиш натам, без, разбира се, да включиш каквото и да е осветление. Електроуреди се включват сами, врати се отварят пред теб без да има никой друг в помещението, а ти стоиш объркан и не реагираш по никакъв начин на случващото се… БЯГАЙ БЕ ГЛУПАК!!!

Ох… такива глупости има в „Злокобен“, че не знам дори откъде да започна, през какво да мина и с кое да завърша… но най-странното е, че филмът не е пълен провал. А още по-странното е, че най-малоумната част от него се оказва и най-забавна. ВНИМАНИЕ, оттук нататък следват спойлери. Злодеят, който не е дух или призрак, а всъщност май е човек (май), но има свръхестествени способности като свръхсила, свръхбързина… и свръхгрозна физиономия. Като бонус може да контролира… или да влияе на електричеството… и аз много не разбрах честно казано, пък и филмът не си направи много труд да обясни…

Но както и да е. Мисълта ми беше, че Malignant не е пълен фейл. Последните двадесет-тридесет минути наистина спасяват положението. Да, тоя пич (убиеца-мутант-призрак (абе май не е призрак) със свръхчовешките способности) някак влиза във фаза Нео от „Матрицата“ и започва един див паркур по стени и офис бюра. Успоредно с това започва лудо клане (макар и примесено с абсурдни елементи), а разкървавени тела се постилат като килим на пода. Става наистина яко и наелектризиращо, така че финалът определено ме изкефи на макс!

„Злокобен“ определено не е сред най-добрите филми на Уан, но като знам какви глупости съм гледал… става да убиеш време късно вечер, но само ако е пред телевизора, а не да даваш пари за кино, щото просто не го заслужава. Но е доста по-добър от чисто изнервящия The Nun, в който нямаше дори една хубава сцена. Тук поне краят е епичен (леко глуповат, но все пак епичен).

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 2
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 1
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 2

Обща оценка: Среден (3.20)