Фондацията на Азимов тръгва по различен път

Роланд Емерих с нови планове за екранизацията на „Фондация“.

За никого не е тайна, че Роланд Емерих се опитва да екранизира класиката на Айзък Азимов „Фондация“ вече доста дълго време. Познатият със заглавия, които са повече за окото отколкото за ума, като „2012“, „Денят на  независимостта“, „След утрешния ден“ спечели правата за легендарната поредица на Азимов преди повече от четири години, но оттогава не сме чули почти нищо за проекта, освен, че Емерих има проблеми с измислянето на сценарий, който да е адекватен за големия екран.

Все пак и на нас ни е интересно как задълбочена социална сага за план за извеждане на човешката империя от продължителен период на тъмнина ще се впише в час и половина пуцаница – отличителния стил на Емерих. Много от феновете бяха меко казано ужасени, като чуха кой ще е отговорен за екранизирането на една от библиите на фантастиката, но все пак трябва да се признае, че човекът доста време си е блъскал главата и явно за четири години е успял да стигне до заключението, че „Фондация“ се различава от „2012“.

В скорошно интервю Емерих е признал, че няма да видим „Фондация“ на голям екран:

Опитваме се да я направим като голям мини сериал, но дори и тогава ще трябва да променим историята и да я пренесем във време, когато галактиката се е разпаднала – тогава ще имаме сериал с всичките тези герои. Можем да направим това и да видим какво ще стане. Опитахме се да я превърнем във филм, честно, защото е една от любимите ми книги. Просто я обичам.

Не се разбира защо историята трябва да се променя (освен може би за да има повече бой отколкото говорене), но може би формата сериал повече подхожда на „Фондация“. Вече имаме доказателство че телевизионните продукции в много отношения дори надминават филмовите. „Игра на Тронове“ и „Бялата Кралица“ пък показаха, че и дори поредици книги могат да бъдат екранизирани с голям успех на малкия екран, като епизодичният формат само спомага за по-задълбочено и близо до истината пресъздаване на тяхната история.

Как мислите, кой е по-добрия формат за „Фондация“? Или е най-добре сагата да бъде оставена на мира, за да не се получи някое недоразумение, което само да навреди на името й?

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

boilad

Последователността е „роботите“, „империята“, „фондацията“. Макар към края на живота си Азимов да се опитва да ги обедини в логическа цялост голяма част от тях са си отделни произведения и дори в някои свои аспекти противоречат на общата концепция, но причината за това е, че идеята за свързването им в едно цяло се появява много след написването им. Лично аз ги възприемам като самостоятелни творби, с изключение на първата трилогия за Фондацията.

Петя Ивайлова
petia84

Все още не съм чела точно тези, но мисля, че трите книги за Галактическата империя би трябвало да са преди Фондацията. („Камъче в небето“, „Звезди като прах“,“Космически течения“)

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Имам един такъв въпрос: Започнах наскоро да чета Азимов. По-точно изданията на Бард. Знам, че първи е цикълът „Роботите“ (нали?). Прочетох „Стоманените пещери“, „Голото слънце“ и „Роботите на зората“ сега следва „Аз, роботът“. След цикълът „Роботите“ следва цикълът „Фондацията“(нали?). Има ли някакви други разкази и/или романи между двата цикъла? Някъде прочетох, че цикълът „Роботите“ би трябвало да има и трети том (бард са издали два тома, всеки с по две книги. Във том II след „Аз, роботът“ има и „Из „Още за роботите““, което се състои в два разказа или общо 40 страници). Може ли да ме опътите във всевъзможните произведения на чичо Айзък, защото много ми харесва и не искам да пропусна нещо. От видяното в интернет разбрах само, че е много объркана работата…

Петя Ивайлова
petia84

ами въпрос на вкус е – в началото тонът на книгата е съвсем различен и самият писател си признава, че по онова време изобщо не си е помислял да намесва темата за роботите – планът на сюжета е бил съвсем друг. А и поне за мен, някъде от Мулето нататък става все по-безинтересно. Романите за Тривайз и за младия Селдън ми изглеждат безлични.

lokster

Не бих нарекъл „Фондацията“ „блудкава“ – нито към края, нито където и да е. Особено ако си чел и останалите произведения на Азимов, които се развиват в същата вселена и имат преки и косвени връзки със събитията от поредицата за Фондацията…
Единствено последните 1-2 книжки, които не са писани от Азимов не са точно в духа на „Фондацията“ (едната беше на Грег Беър, който по принцип харесвам)
Просто заедно с поредицата за Дюн, това са най-мащабните произведения в научната фантастика.
Иначе, да – според мен форматът (мини) сериал според мен е добър (стига да е направен като хората).
Общо взето последните години гледам все повече и повече качествени сериали, с които малко холивудски филми могат да се сравняват…
Не съм сигурен обаче за Роланд Емерих…

Петя Ивайлова
petia84

прочетох всички – в началото е гениално, после става блудкаво (нали я е довършил след 40 години – нещо такова имаше). форматът сериал според мен е по-подходящ, даже ще е много оригинално, ако изобщо забравят финала на Азимов и последната (или последните две-три) книги, и да допишат сюжета според оригиналната идея на автора.

Петър Атанасов

Един от големите ми грехове е този, че не съм чел Фондацията. Затова и не бих отказал едно сериалче по нея 🙂 Пък после, така или иначе, рано или късно, все ще дойде моментът, в който да се захвана с поредицата.