Аз съм тийнейджър номер 4

Или номер един милион, зависи дали не броим отзад напред. Ревю на романа от Питакъс Лор „Аз съм номер 4“

Корицата на романа в САЩ

Вероятно сте чули нещичко за филма, който излезе наскоро „Аз съм номер 4“. Същият е правен по роман, който в България издава „Колибри“.

Не съм гледал филма, но мога да предположа, че не е много по-различен от книгата. Личи си, че тя е писана с ясната идея да бъде екранизирана. Не блести с особени оригинални хрумвания, набляга на тийнейджърските вълнения на героите, модерни напоследък, и не изобилства от събития.

„Аз съм номер 4“ разказва за тийнейджър от планетата Лориен, който се крие на Земята с неговия ментор от злите Могадорианци, опустошили планетата му. Той и другите деветима като него са последните оцелели от Лориен с потенциала да развиват своите завети – суперсили, с които един ден да си го върнат на Могадорианците. За съжаление, невредимостта, която ние класирахме като най-полезна от всички възможни уникални свръхестествени способности, не е сред възможните завети, но за сметка на това класираните на трето и пето място невидимост и способност да контролираш природните стихии, са включени в арсенала на част от героите. Лориенските тийнейджъри с потенциал за супергерои са защитени от специално заклинание срещу Могадорианците. Те могат да бъдат убивани един по един и само в строго определен ред. Разказвачът на тази история е Номер 4, а в момента на разказа тримата преди него са вече мъртви. За да затрудни Могадорианците в задачата им да го открият, неговият ментор се преструва на баща му и двамата често сменят местожителството си, което много затормозява нашия герои.

При поредното местене двамата бегълци се озовават в затънтеното градче Парадайс. Там главният герой тръгва на поредното си училище и започва нов живот отново, но сякаш за първи път се среща с най-баналните тийнейджърски проблеми – влюбва се от нищото в симпатично момиче, сблъсква се с хулигана на випуска и се сприятелява със зубъра. Докато се оправя с обикновените за възрастта проблеми, той трябва да развие и овладее своите завети, без да издава произхода си. Както можете сами да предположите, не успява и накрая се изправя в сблъсък срещу Могадорианците.

Дори актьорите са подбрани така, че да се харесат максимално на американските тийнейджъри.

Книгата е написана от американците Джеймс Фрей и Джоуби Хюз. Двамата се обединяват под псевдонима Питакъс Лор и започват сай-фай поредицата „Заветите от Лориен“, чието начало е именно „Аз съм номер 4“. Следващите части в момента се пишат и също се предвижда да обиколят киносалоните по света. Интересно е, че псевдонимът Питакъс Лор е използван и като име в книгата – така се казва най-висшият старейшина на Лориен. Дали писателите са гледали твърде много филми и неистово се опитват да се вкарат в тях по този начин, или просто ги е мързяло да измислят различно име, вероятно никога няма да разберем.

Събитията и героите в книгата са леко банални, макар и все пак да е интересна историята и обстановката на извънземната планета и нейните обитатели. Ако научно-фантастичният елемент беше разгледан малко по-зряло, а не така, че да допадне на тийнейджърите, можеше да се получи далеч по-добър роман. Дори пасажите, където героите си спомнят за разрушенията на Лориен, са написани сухо и някак дистанцирано – достатъчно детайлно, за да дадат представа на читателя какво се случва (и на бъдещия режисьор какво да филмира), но недостатъчно емоционално наситени, за да го развълнуват. Двамата автори държат на това главният им герой да бъде максимално земен, за да може публиката да се припознае в него – ако го направят по-извънземен, рискуват да отблъснат тийнейджърите с по-малко въображение и да пропуснат да им вземат парите.

За корицата на българския вариант е използван плакатът на филма

За книгата все пак могат да се кажат и положителни неща. Макар и леко клиширани, героите все пак имат разчупена реч и сравнително логично държание (за разлика от „Аномалия“ на Людмила Филипова например, където са клиширани и глупави до безобразие). Те си говорят по приятелски, шегуват се един с друг, което все пак им придава човешки облик и кара читателите да ги харесат. Стилът също е увлекателен – романът е написан в сегашно време, първо лице, единствено число – самият герой разказва какво му се случва и то сякаш в момента. Това не е толкова често използван похват и също служи, за да доближи читателите до героите. Изказът е изчистен, авторите не се отплесват в излишни детайли и не повтарят едно и също по 10 пъти само, за да добият обем. Историята е разказана увлекателно, четивото е леко и приятно, което до голяма степен компенсира тийнейджърската насоченост. Личи си, че черновата е минала множество редакции, за да се получи толкова добър стил, но пък авторите можеха да се постараят малко повече за спечелването на истински фенове. Очевидно, целта им е била чисто комерсиална – предпочитат повече закупени екземпляри, отколкото истински фенове, които да помнят романа 10 години след излизането му. От „Колибри“ също можеха да се постараят за малко повече маркетинг – да, книгата излезе едновременно с филма и спечели от неговата реклама, но можеше да уведоми потенциалните читатели за своето присъствие и със своя собствена кампания.

Ако филмът ви е харесал, то няма да сбъркате да прочетете и книгата – вероятно ще разберете повече за героите и ще ги допуснете по-близо до себе си. Ако не сте гледали филма, а обичате да четете – също препоръчвам, четивото е достатъчно приятно и увлекателно, за да намери мястото си на вашия рафт с книги. Романът е на издателство „Колибри“, като цената му е 12 лева.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4+
Стил на писане – 6
Неочаквани обрати – 4
Теми за размисъл – 3-
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 3+
Старание на автора – 5.50
Маркетинг и промоция на книгата – 5+
Хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4.62)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Аз се шегувам, разбира се, всеки си преценява 🙂 Мисълта ми е, че уж и аз съм ги надраснал тия романи, но не ми беше неприятно да чета този. А и не искам моите критерии и оценки да излъжат някого, който има други малко по-различни такива. Това с емоционален заряд е добра твоя хрумка, при мен май се разлива между история и герои 🙂

Кал
Kal

За хората не знам, но ще ти кажа за мен… 😀

Ей тия са ми много важни: „Теми за размисъл“ и „Степен на оригиналност“. (Както и „Герои“, „История“, „Стил“.) Не знам къде слагаш това, на което аз викам „Емоционален заряд“ – но виждам в представянето „недостатъчно емоционално наситени, за да го развълнуват“. О – и това ми подсказва, че вероятно съм надраснал възрастта за точно такъв роман: „Ако научно-фантастичният елемент беше разгледан малко по-зряло, а не така, че да допадне на тийнейджърите“.

Това важи за _мен_. Другите да преценяват за себе си. 🙂

Петър Атанасов

Абе защо когато кажа „препоръчвам“, хората бягат 🙂 Книгата се чете леко и приятно и не съжалявам за времето с нея. Дори някой ден може да гледам и филма. Но сега пък ще се появи някой хейтър и ще започне да твърди, че ми плащат, за да я хваля и препоръчвам 🙂

Благодаря за поканата, ще разгледам за какво става дума довечера.

Кал
Kal

Хихи… тая подробна схема за оценяване на дъното ме присети, че искам да те поканя за журиращ в някой следващ конкурс… 🙂

За сравнение:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=115

О – и благодаря! За спестеното време – още една книга, към която да не посягам. 😀