Егоистичен романс в космоса

Ревю на филма „Пасажери“, по кината от 6 януари, предпремиерно – от 30 декември.

Кино годината 2016 приключва с Passengers – интригуваща смесица между научна фантастика, романс и трилър с две от най-големите холивудски звезди в момента – Крис Прат и Дженифър Лорънс. Двамата са пасажери на космическия кораб Авалон, който превозва 5000 човека до планетата Ферма ІІ, предвидена за колонизиране. Пътниците са замразени, тъй като курсът от Земята дотам отнема 120 години, но поради повреда криокамерите на Джим (Прат) и Аурора (Лорънс) се отварят с 90 години по-рано от предвиденото и не могат повече да се затворят… Между двамата се развива романс, но той може и да не е дълготраен, тъй като много други неща на кораба започват да се развалят, заплашвайки да доведат до смъртта на всички пасажери.

Първото, което трябва да знаете за „Пасажери“, е, че в него наистина участват само 4 човека, един от които за около 5 минути. Дори може да се каже, че главните герои не са двамата на плаката, а само един – Джим. Той се буди пръв и прекарва около година в самота, а чак след това прави егоистичния избор да събуди и Аурора, обричайки я на бавна смърт. Естествено, той не й го казва, а позволява между тях да се зароди любов. И естествено, по някое време тя разбира за решението му, което я е обрекло на бавна смърт и провал в жизнената цел, която си е поставила.

Именно това ужасно решение на Джим кара повечето критици да дават „НЕ“ на филма – за тях изборът му е твърде морално осъдителен, за да послужи като основа на романс, а и не е показан в трейлърите, заблуждавайки публиката, че любовта на екрана ще бъде искрена и естествена, породена от обстоятелствата, а не от егоизма на един изгнаник. И именно това кара мен да дам голямо „ДА“ на Passengers, защото го отличи от типичните романтични бози и ми създаде храна за размисъл.

Нека да сме честни. Ако вие сте самотник на борда на огромен кораб с 5000 замразени души, няма ли и вие да се опитате да събудите другиго, дори и да знаете, че така ще прецакате и него по същия начин? Ще го направите и още как, освен ако не сте крайно интровертен, но малцина са такива. Така че не обвинявайте героя във филма за това, че усложнява обещания от трейлърите безоблачен романс и ви предизвиква да помислите и почувствате, поставяйки се както на негово място, така и на мястото на Аурора. Как бихте се справили, ако сте сами на борда с човек, който ви е съблазнил след като съзнателно е провалил живота ви и ви е откъснал от света? Ще можете ли да му простите или дори да го погледнете? Всъщност, подобна история, разказана от нейната гледна точка, спокойно би могла да послужи като основа за хорър… Но да не се изхвърляме, това си е романс и краят го доказва – именно там сценаристът Джон Спейтс залага на познатото и сигурното.

Наистина, има елементи от повествованието на филма, които биха могли да бъдат направени по-добре – героите да са по-разработени, индивидуални и триизмерни, моралните дилеми и социалните коментари да бъдат разисквани по-задълбочено, отношенията между героите да се развиват по-плавно и аргументирано, темпото да бъде по-равномерно… но не мисля, че оплакванията в тази насока са сериозни – имало е и къде-къде по-големи кино грехове в къде-къде по-скъпи и високопрофилни блокбъстъри. Всички тези необходими елементи присъстват в известна степен, просто не в максимална. Впрочем, при времетраене на филма почти два часа и само двама души на екрана (с които няма какво толкова динамично да се случва), „Пасажери“ се справя учудващо добре в това да не се усеща като прекалено бавен и дълъг, дори напротив. Случващото се успява да задържи вниманието ви, както и да ви провокира.

Визуално филмът ми се стори чудесен – компютърните ефекти са на високо ниво, декорите са супер. Космическият кораб е красив и, честно казано, не бих имал нищо против да поживея на него. Има и една уникална сцена с Дженифър Лорънс в басейна по време на изключване на гравитацията, която определено ще си спомняте дълго време. Единствено не разбрах защо цялата работа трябваше да е в 3D.

Успокояващо е, че между Прат и Лорънс има достатъчно добра химия, за да се получи филмът – ако там имаше проблеми, всичко щеше да се сгромоляса, но за щастие случаят не е такъв. Още по-интересно става, когато в сюжета се намесва трети – по някое време се буди капитанът на Авалон, изигран от Лорънс Фишбърн. Появата му е сравнително кратка, но запомняща се, въздействаща и важна за сюжета. Майкъл Шийн също се справя добре като барман-робот, но без да краде от вниманието към Прат и Лорънс. Според промоционалните материали, в „Пасажери“ участват и други хора, но те са толкова маловажни, че дори не си спомням къде съм ги видял – били са секундни появи я като глас, я като холограма, я като част от видео от земното минало на главните герои. Важното е, че при основните четирима актьорската игра е на високо ниво и е сред най-сполучливите елементи на Passengers.

И така, въпреки че много критици имат причини да се оплакват от „Пасажери“, според мен не бива да им се доверявате, а да гледате филма сами (даже за предпочитане с гаджето си) и да си прецените. Не е типичен за съвременното кино, не е и нещо грандиозно, което да ви впечатли за няколко години напред, но е достатъчно добър и провокативен, за да си заслужава цената на билета. И не забравяйте, че любовта е по-силна от всичко…

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.35)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

рин

нах 🙂 хаххаха, нееее, я да видим сега… 😉 работата е там, че филма не е егоистичен и всъщност Крис не действа егоистично… Но това всъщност остава неразбрано, защото човек е социално същество, означава, че не му е писано да живее само и да еволюира само… Сега, човек не трябва да се замисля, какво би направил друг мъж в случая(ако е някой мачо, може и харем да си направи, ако главния герой бе да речем някой муджахидин), а какво би направила една жена, ако я вземем от нашата действителност, колко мъже би събудила тя или дори целия кораб… докато мъжете можем да го караме „кул“ , думата „истерия“ всъщност я приписваме не напразно на жените… а и видяхме не-фантастичния нормален избор на един мъж. Филма всъщност е толкова реален, че няма на къде, дори няма смисл да замисляме какъв избор има, като всъщност нямаше никакъв в цялостта на историята… Докато мъжете са тези, които могат и са го карали и са се доказвали като отшелници, то жените нямат този избор, така са устроени, те са тези родени да продължават рода(отблъснатите от общестовто жени не ги броим, защото те са отблъснати „НА СИЛА“, било защото са много грозни или защото не могат да раждат деца, било заради това, че са нямали права и мъжете не са ги смятали за равни, било за това, че сама жена, може да срещне група мъже и лошо и се пише, било защото физически е по слаба от мъжа, а и който наистина познава психиката на жените, ще знае, че в много дори психически аспекти са по слаби, но по силни в други, жената има различна роля от мъжа в социалния им живот било сами, било в обществото, Но Не и САМА)… Но е хубаво, че нещо нормално е накарало няколко от зрителите да се замислят, така ми се дава и на мен възможност да ви разширя малко светогледа и знанието, разбирането за нещата 🙂

@Infi по-добър романс от това няма „баце“ , нещата са напълно нормални 🙂 На един мъж не му трябва повече, а и на една жена не и трябва повече, останалото т.е за тези дето искат повече, са магарии… 🙂

– Ако в случая „крис“ беше жена и да речем тя бе събудила мъжа на мечтите си, който пък си пада само по мъже, та нейния избор щеше да продължи да събужда мъже, докато някой не я хареса, това би довело до преклаено много мъже на борда и би продължило в събуждането на още повече хора, ефекта на доминото*, защото всеки има „Различни нужди“ и „Различен избор“…. И накрая щяхме да гледаме…. да не казвам какво , примери за това имаме в други филми и сериали … И то така добри и хубави, че да се чудим в колко нормален свят живеем, щото всеки е свободен да прави какъвто си иска избор… Разбира се, това са част от нещата, за които би трябвало да се замислите… и фантастиката в случая е, че накрая си паснаха, като на филм 🙂 което пък от своя страна не е фантастика, а нещо което вече се е случвало на тази планета хиляди пъти… остави непознати един мъж и жена на самотен о-в, накрая дори ще си народят и куп деца, факти реални 🙂 … И всъщност това бе не-егоистичния, а правилния избор, да събудиш само един/една от гледната точка на мъжа и да го приемеш от гледната точка на жената, тъй като тя би могла да събуди „други“. Понякога, хората имат нужда да гледат, нещо нормално и правилно и това е и филма, аз го гледах заради фантастичния елемнт за да видя колко са откраднали от мен, направо мотамо са крали 🙂 , но не им се сърдя… хубава история се е получила, точно такава каквато и аз бих написал, или по точно съм, но без „романса“ , та ако бях вкарал романс, щеше да е точно такава , една от причините да подкрепям филма 😉 Този филм е и хубаво сито да се прецеждат жени с това дали им харесва или не. ако не им харесва, явно са от жените, които търсят да събудят поне 10ма или не са дорасли за избора в живота, просто, кратко и ясно… 🙂

бел.ред – всъщност като се замисля имам подобна кратка романтична история 😉 вярно отделно от фантастичните елементи по-горе, които см описал по постно отделно, но да, мъж и жена се срещат и тн., съдбата си знае работата… 😉

Поздрави 🙂

ПС.
Не горе няма спойлери.
Да „филма е нещо напълно нормално“ – нарочно е повторено няколко пъти.
Някой хора смятат фантастиската за нещо нереално т.е не-нормално, но всъщност това е начина да се опише нещо нормално и да се предаде нещо човечно, през друга призма, един по интересен начин, който и да забавлява, за да може, човек да учи и еволюира (работи и при животните, метода на учене чрез игра). ехеххе , ето един красив хумористичен пример -> красивите дрехи на голия цар 😉

infi
infi

Първия филм на кино за тази година беше в категорията „не вярвайте на критиците, те са кретени“ тоест годината почна точно така както и свърши, с харесване на филм оплют от критиците, добре че никога не ги чета преди да отида на кино. Филма може да се определи като романтичен философски трактат сложен в красивата рамка на фантастиката. При други обстоятелства и насочен към критиците, а не към обикновения зрител, този филм спокойно имаше тема за Оскар. В общи линии не е най-добрия романс, не е най-добрата драма и не е най-добрата фантастика, но доста добра смесица между тях.
Ако човек се постави на мястото на героя на Крис Прат, какво би направил в такава ситуация? Или ако се окаже на мястото на Дженифър Лорънс? Доста ще спойлери ще трябва да напиша, за да развия цялата тема. Точно тези два въпроса са двигателната сила на филма. За актьорите харесаха ми без да блестят с нещо, но да кажем че Дженифър Лорънс и нейните игри са доста зле сравнение с тази роля. При Крис Прат, неща са малко по-така, но и той не беше зле. Джон Спайхс като сценарист е написал една интересна история, както обърнах внимание преди това, а и филмографията му е кратка, но доста впечатляваща, така че ще го следя с интерес в бъдеще. Еми това е романтика в космоса, красива и впечатляваща, идеален старт на новата година.

рин

Един мъжки, леко егоистичен филм 🙂 Какво един мъж от нашата планета смята за „розово“ 🙂 Между другото псувах филма преди да излезе, щото розови работи не ми се гледаха, но то за това главния герой всъщност е Крис, останалите са второстепени и така и не видяхме „розово“, но имаше синьо-жълто-зелено и тн, все приятни цветове… 🙂 филма е перфектен – кратък-точен и ясен! , такава история няма как да е дълга, нито и трябва… перфектен е за всеки, без значение на колко е и от какъв пол е, препоръчвам.

Петър Атанасов

Не е нарочно – Джим сам се прецака като му каза, че между тях няма тайни. И оттам роботът си направи извода, че всичко й е вече известно и може свободно да се обсъжда. Иначе не е много женски филмът, неговото егоистично решение и разказването от неговата гледна точка го прави не толкова женски и тийн. Виж ако беше от нейна гледна точка разказано, тогава вече щеше да си е баш.

Видял си ги в стазисните камери 😉 а барманът робот, за момент си помислих, че нарочно издаде, че Джим я е събудил.
Филма като цяло не е лош, леко сладникав, ако се абстрахираме, че действието се развива на борда на космически кораб, щеше да е перфектен за подрастващата женска аудитория.
Честно казано, ако решението беше мое кое да гледам вчера, със сигурност нямаше да е Пасажери 😉