Егоистичен романс в космоса

Кино годината 2016 приключва с Passengers – интригуваща смесица между научна фантастика, романс и трилър с две от най-големите холивудски звезди в момента – Крис Прат и Дженифър Лорънс. Двамата са пасажери на космическия кораб Авалон, който превозва 5000 човека до планетата Ферма ІІ, предвидена за колонизиране. Пътниците са замразени, тъй като курсът от Земята дотам отнема 120 години, но поради повреда криокамерите на Джим (Прат) и Аурора (Лорънс) се отварят с 90 години по-рано от предвиденото и не могат повече да се затворят… Между двамата се развива романс, но той може и да не е дълготраен, тъй като много други неща на кораба започват да се развалят, заплашвайки да доведат до смъртта на всички пасажери.

Първото, което трябва да знаете за „Пасажери“, е, че в него наистина участват само 4 човека, един от които за около 5 минути. Дори може да се каже, че главните герои не са двамата на плаката, а само един – Джим. Той се буди пръв и прекарва около година в самота, а чак след това прави егоистичния избор да събуди и Аурора, обричайки я на бавна смърт. Естествено, той не й го казва, а позволява между тях да се зароди любов. И естествено, по някое време тя разбира за решението му, което я е обрекло на бавна смърт и провал в жизнената цел, която си е поставила.

Именно това ужасно решение на Джим кара повечето критици да дават „НЕ“ на филма – за тях изборът му е твърде морално осъдителен, за да послужи като основа на романс, а и не е показан в трейлърите, заблуждавайки публиката, че любовта на екрана ще бъде искрена и естествена, породена от обстоятелствата, а не от егоизма на един изгнаник. И именно това кара мен да дам голямо „ДА“ на Passengers, защото го отличи от типичните романтични бози и ми създаде храна за размисъл.

Нека да сме честни. Ако вие сте самотник на борда на огромен кораб с 5000 замразени души, няма ли и вие да се опитате да събудите другиго, дори и да знаете, че така ще прецакате и него по същия начин? Ще го направите и още как, освен ако не сте крайно интровертен, но малцина са такива. Така че не обвинявайте героя във филма за това, че усложнява обещания от трейлърите безоблачен романс и ви предизвиква да помислите и почувствате, поставяйки се както на негово място, така и на мястото на Аурора. Как бихте се справили, ако сте сами на борда с човек, който ви е съблазнил след като съзнателно е провалил живота ви и ви е откъснал от света? Ще можете ли да му простите или дори да го погледнете? Всъщност, подобна история, разказана от нейната гледна точка, спокойно би могла да послужи като основа за хорър… Но да не се изхвърляме, това си е романс и краят го доказва – именно там сценаристът Джон Спейтс залага на познатото и сигурното.

Наистина, има елементи от повествованието на филма, които биха могли да бъдат направени по-добре – героите да са по-разработени, индивидуални и триизмерни, моралните дилеми и социалните коментари да бъдат разисквани по-задълбочено, отношенията между героите да се развиват по-плавно и аргументирано, темпото да бъде по-равномерно… но не мисля, че оплакванията в тази насока са сериозни – имало е и къде-къде по-големи кино грехове в къде-къде по-скъпи и високопрофилни блокбъстъри. Всички тези необходими елементи присъстват в известна степен, просто не в максимална. Впрочем, при времетраене на филма почти два часа и само двама души на екрана (с които няма какво толкова динамично да се случва), „Пасажери“ се справя учудващо добре в това да не се усеща като прекалено бавен и дълъг, дори напротив. Случващото се успява да задържи вниманието ви, както и да ви провокира.

Визуално филмът ми се стори чудесен – компютърните ефекти са на високо ниво, декорите са супер. Космическият кораб е красив и, честно казано, не бих имал нищо против да поживея на него. Има и една уникална сцена с Дженифър Лорънс в басейна по време на изключване на гравитацията, която определено ще си спомняте дълго време. Единствено не разбрах защо цялата работа трябваше да е в 3D.

Успокояващо е, че между Прат и Лорънс има достатъчно добра химия, за да се получи филмът – ако там имаше проблеми, всичко щеше да се сгромоляса, но за щастие случаят не е такъв. Още по-интересно става, когато в сюжета се намесва трети – по някое време се буди капитанът на Авалон, изигран от Лорънс Фишбърн. Появата му е сравнително кратка, но запомняща се, въздействаща и важна за сюжета. Майкъл Шийн също се справя добре като барман-робот, но без да краде от вниманието към Прат и Лорънс. Според промоционалните материали, в „Пасажери“ участват и други хора, но те са толкова маловажни, че дори не си спомням къде съм ги видял – били са секундни появи я като глас, я като холограма, я като част от видео от земното минало на главните герои. Важното е, че при основните четирима актьорската игра е на високо ниво и е сред най-сполучливите елементи на Passengers.

И така, въпреки че много критици имат причини да се оплакват от „Пасажери“, според мен не бива да им се доверявате, а да гледате филма сами (даже за предпочитане с гаджето си) и да си прецените. Не е типичен за съвременното кино, не е и нещо грандиозно, което да ви впечатли за няколко години напред, но е достатъчно добър и провокативен, за да си заслужава цената на билета. И не забравяйте, че любовта е по-силна от всичко…

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.35)