Емоционално и заплетено досие Х

На Крис Картър и компания им бяха необходими 13 епизода, за да докарат една наистина свястна серия от новите сезони, която почти без забележки да се усеща като едновремешните досиета. Елементи от установения стил имахме и преди, но все примесени с нещо друго. Най-накрая имаме чисто досие с 11×08 – Familiar (едното значение на думата е „познат“, а другото – демон, обикновено служещ на вещица). Без излишни шегички, без романтични фокуси върху Мълдър и Скъли, без прибързани обрати, без насилени изненади, с поносимо ниво на социален коментар, с добри мистерия, злодей, свръхестествен елемент и развръзка.

Малко дете е примамено в гората от любимия му детски герой и по-късно е намерено разпарчетосаното му трупче. Дали животни са го нападнали? Или пък демон, играещ си с образите в съзнанието му? А може би тук няма свръхестествена намеса и престъпникът си е човек – както Скъли очаква (трябва да се възхитим на стоицизма й да се придържа към формулата на Тома Неверни след 25 години на паранормални явления около нея).

В този епизод няма особена оригиналност, но пък и не е необходимо всяка серия да се търси такава. Обикновено, когато този сериал се отдаде на оригиналничене, той прекалява. Същевременно, наистина липсват хубавите епизоди като от едно време. В които просто любимите ни агенти разследват странни случаи – изчанчени, но все пак приземени. Затова нямам нищо против предсказуемия сюжет в случая. Интересно е, че въпреки стандартното развитие на епизода, сценаристът и режисьорът не са от ветераните, а се появяват в екипа за първи път. Поздравления за новака Бенджамин Ван Алън и по-опитната Холи Дейл за солидния им принос към The X-Files и уважението към неговото наследство.

Въпреки че Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън явно не са се старали за Еми в този епизод (изглеждат отегчени и апатични, а и ролята им е по-скоро на пасивни зрители, отколкото на активни участници), сюжетът, гостуващите актьори и режисьорската работа успяват да постигнат емоционален заряд. Не е леко да се гледат умрели дечица, особено за тази част от едновремешните тийн-фенове, които точно сега са родители на такива (и са принудени да гледат точно толкова наркомански детски филмчета покрай отрочетата си). От самото начало си личи, че историята ще бъде заплетена и че героите са навързани един с друг – отношенията между тях, макар и да са доста стандартни за криминалните сериали, все пак имат тежест.

Любопитно е, че и този път не се разминаваме без социален коментар. В случая на прицел е масовата истерия и склонността на хората да действат според емоциите си, а не според фактите. Той е съвсем на място, дори и за нашите ширини, в които доктори убиват крадци, а тълпата раздава свое собствено правосъдие на базата на повърхностни догадки, без да се интересува от изравяне на истината. Няколкото минути, отделени на тази тема, бавят сюжета, но не тежат прекалено.

Зловещата кукла, злата сила, приемаща вида на детска играчка/тв-герой и момченцето в жълто яке на заколение са директни препратки към „То“ на Стивън Кинг. Няма лошо да се изказва уважение към доайените на хоръра. Историята не поема в предначертаната от тези елементи посока (което, всъщност, не би било зле, защото досега така и не сме имали чудовище за злодеи в новите серии), но е любезно от нейна страна да ни обърка с тях поне в началото.

Другата седмица ни очаква последният самостоятелен епизод за тази година (а вероятно и въобще), който е и последен с потенциал да бъде добър (още не знаем нищо за големия финал след две седмици, но нямаме никакви основания да очакваме сносен епизод). В „Нищо не продължава вечно“ Мълдър и Скъли разследват кражба на органи и разкриват мистериозен култ, отдаден на смъртоносни ритуали.