Фентъзи за умни и добри деца

Ревю на романа „Мина, магиите и бялата стъкленица“ от Весела Фламбурари.

Рядко се среща български фентъзи роман, който да е сполучлив не само като замисъл и текст, но и като реализация. Обикновено родните продукции имат по нещо недообмислено, недонаписано, недоредактирано и недонаправено. „Мина, магиите и бялата стъкленица“ се извисява над средното ниво, избягва често срещаните горепосочени пропуски и напълно заслужено печели сравнения с „Хари Потър“ и други световни хитове в детското фентъзи. Още по-хубавото е, че тук не говорим за някой скрит диамант, на който никой издател не е обърнал подобаващо внимание – напротив, книгата е пусната от две различни издателства, като от доста време се разпространява по-доброто издание на MBG Books, което е с прекрасна корица и добра предпечатна подготовка.

Mina magiite i bqlata styklenicaСюжетът на романа е напълно в стила на жанра си. Малката Мина, която живее в пансион в Балчик и двамата й нови приятели, близнаците Китан и Янил, се озовават в друг свят, където магията още е жива, природата не е повредена от човешки технологии, а зъл тиранин заплашва да унищожи всичко, което е добро. Оказва се, че именно Мина е орисана от съдбата да го победи. Но първо тя трябва да се ориентира в новия и непознат за нея свят, да се обучи в боя и магията от последните останали добри магьосници и да прости на доведения си баща за тайните, които е крил от нея. Романът е първа част от поредица, като завършек има, но все пак борбата срещу основния злодей тепърва предстои.

Наистина, в основната формула не откриваме нещо ново, но това в никакъв случай не означава, че книгата е скучна или предвидима. Напротив, на ниво детайли „Мина, магиите и бялата стъкленица“ се откроява по вдъхновяващо много начини и си заслужава четенето по всички критерии.

На първо място, грабна ме дълбочината на света, в който Мина и двамата близнаци попадат. Той е не просто вълшебен, което му е достатъчно, за да е различен, ами си има и собствен фолклор, изграден върху реалните персонажи Стопаните – Жената с крилатата риза, Момичето с рибя опашка, Старчето с дълга, предълга брада и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци. Те са герои в многото приказки и легенди, които местните си предават и разказват, но взимат участие за момент и в историята на децата и магьосниците, като им помагат с информация и съвети. Могат да се нарекат третостепенни персонажи, не се появяват често, но присъствието им е постоянно, прави романа много по-дълбок и интересен от стандартната детска книга, а и мистерията около тях и почти божествената им същност е изключително интересна. Надявам се в следващите романи да научим повече за тях. Или пък не, може би енигматичните същества ще работят най-добре ако продължат да са забулени в мистерия и да съществуват извън Долната земя (нашия свят) и Горната земя (където се развива по-голямата част от действието). При всички положения, сигурен съм, че ще има още прекрасни поучителни приказки от Горната земя с тяхно участие (и, разбира се, култовия Слънчев гъсок), които предстои да бъдат разказани в моментите, в които героите си поемат дъх и опознават по-отблизо фолклора на вълшебния свят.

vesela flamburari

Весела Фламбурари в акция – на една от промоциите на книгата пред деца в обществена библиотека.

Много ми допада, че нашият свят е представен от България, като най-важното земно място са дворецът в Балчик и неговата прекрасна градина, които могат да се приемат като портал между измеренията. В повествованието има изобилие от български фолклорни елементи, а и за нюансите на текста много помага, че авторката е българка. Тук не става дума за натрапване на фанатичен национализъм, а просто за фентъзи, което е по-близо до душите и манталитета ни и не звучи като обезличена преводна литература. В комбинация с добрия стил, чувството за хумор и увлекателното повествование, тези елементи правят книгата лесна и лека за четене, но без да е несериозна като съдържание. Ако сте от родителите, които четат на децата си за „Лека нощ“, този роман е подходящ, нищо, че изглежда дълъг (около 280 страници) и няма картинки.

Прекрасно са изградени и героите в книгата, поне според стандартите на жанра. Децата не са досадни или малоумни, както често се случва в детската литература, нито пък са гениални, смели и безгрешни, както още по-често се случва. Намерена е златната среда – главните герои са схватливи и положителни, могат да служат за идоли и модели на подражание на малките читатели, но в същото време са и човешки същества с някои чудатости и недостатъци. Включването на възрастните в действието пък е чудесен начин романът да стане подходящ и за по-големи, а и да се покаже на малките, че никой не се ражда готов и без родители и учители не може. Магьосниците от Горната земя и Бран, доведеният баща на Мина, също са интересни и симпатични персонажи, чиято роля в историята е не по-малка от тази на децата (вместо да са само спомагателни образи, които да бъдат трагично убити по някое време, както формулата повелява).

balchik

Дворецът в Балчик и неговата ботаническа градина са място, което наистина изглежда вълшебно и вдъхновяващо.

Ако трябва да изтъкна недостатъци, може би ще спомена, че от време на време се случват малки неща, които всъщност не са необходими и претрупват текста (превръщането на децата в риби, някои кратки странични приключенийца, приказката с директорката Мишева), но определено не са достатъчно съществени, че да застрашат положителното възприемане на книгата. По-скоро ме притесни леко претупаният финал, в който всъщност нищо не се случи, оставяйки най-интересното за следващите книги. Апелирам Весела Фламбурари да има такива (или поне една такава), за да бъде историята разказана отначало докрай и добрите ми думи в това ревю да не увиснат във въздуха.

Накрая искам да напиша един абзац и за добрия маркетинг на книгата. Специална похвала ма MBG Books, които инвестираха в продукта и го представиха адекватно на пазара, и още по-специална похвала за самата авторка, която неуморно обикаля из различните градове и промотира книгата на най-различни деца, разигравайки сценки в духа на Горната земя, демонстрирайки чар и актьорско майсторство. Не знам доколко тези представяния се изплащат финансово, но е удоволствие да се присъства на тях и да се наблюдава един добър творец в действие. В днешно време не можем просто да напишем една книга и да очакваме от нея сама да се продава, трябва да положим и усилия хората да разберат за нея, буквално да стигнем до читателя. Весела Фламбурари знае как да грабне вниманието на децата, а текстът й напълно го заслужава. Дано усилията й се увенчават с все повече успехи, защото „Мина, магиите и бялата стъкленица“ спокойно може да се мери със световната детска фантастична литература и щеше да бъде международен хит, ако се беше пръкнала първо в САЩ или Великобритания.

 

БележникМоята оценка:

История – 5+
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Отличен (5.50)

Ревюто на Петя Ивайлова можете да прочетете тук.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |