Чудесно ново издание на Мина и нейните магии

Преди 8 години написах ревю на второто издание на детското фентъзи „Мина, магиите и бялата стъкленица“ от Весела Фламбурари. Тогава останах впечатлен и написах висока оценка.

Сега ми попадна най-новото издание и най-доброто досега. С нова страшно красива корица, с допълнителни преработки и допълнения в текста и с приказни илюстрации. И се чувствам длъжен да напиша ново хвалебствено ревю, за да препоръчам този роман още веднъж на новото поколение деца и юноши. Не че той има нужда от моята препоръка, разбира се, защото вече е препоръчан от възможно най-високото ниво – сложен е в препоръчителната литература за трети клас. А същевременно са го препоръчвали и далеч извън България – книгата е преведена и издадена на няколко чужди езика, включително английски, унгарски и сръбски, има я даже на Браил, четат я чак в САЩ, Австралия и Япония. С този рядък за българските автори успех, моята препоръка е капка в морето, но все пак ще я дам.

Въпреки че в заглавието присъства само Мина, към нея има още двама главни герои – близнаците Китан и Янил. С тях тя се запознава още в първите няколко страници, в които разбираме, че живее в пансион в Балчик и родителите й ги няма. Балчик, обаче, както вероятно знаят посетилите двореца там, е приказно място, съответно не след дълго трите деца се озовават в друг свят, пълен със свои собствени легенди, митове, ястия и причудливи същества. Там магията още е жива, но, разбира се, има и зъл тиранин, който заплашва да унищожи всичко добро. И кой друг да го победи, ако не малката Мина, която се оказва избрана именно за това. Преди да се изправи срещу злодея, обаче, тя ще опознае новия свят и своите собствени способности в него, както и миналото си.

Нещо, което при първия прочит на романа не ми хареса много, но сега оценявам по-високо, е изобилието от странични приказки и легенди в него. Горната земя е място с много дълбочина и богат фолклор, който местните обитатели с удоволствие разкриват на тримата приключенци, приказка по приказка. Спомням си, че първия път ми беше малко досадно основната история да бъде прекъсвана за още и още странични разказчета, но всъщност те придават много повече чар и уют на приказния свят. Сега, когато бях подготвен за тях, а и ги бях забравил, ми се сториха доста по-интересни и приятни. Също така, ако правилно разбирам, те много помагат и за децата, за които 330 страници роман може би изглеждат твърде внушителни като обем. Помагат повествованието да се раздели на лесно смилаеми хапки и да бъде възприето по-лесно, със запазване на концентрация у малките читатели за повече време.

Много добре са изградени персонажите в романа – децата са симпатични и пълнокръвни, а възрастните са интересни и често бягат от формулите на жанра. Всеки от тях прави най-доброто, на което е способен в дадения момент, доколкото акълът, опитът и годините му позволяват. Деликатно се прокрадва посланието, че никой не се ражда безгрешен, научен и готов за подвизи, дори да е орисан от съдбата. Всяко нещо си иска труд и учение, преди да бъде постигнато. Възрастните не са врагове и пречки за децата, а тяхна подкрепа и техни учители, а децата не са нехранимайковци и разочарования, а добри малки хора в непознат за тях свят, които тепърва ще израстват.

Стилът на книгата е много добър и подходящ за жанра и аудиторията – увлича, на моменти разсмива, друг път приспива, чудесен е за четене на части – дали от родителя преди сън или от самото дете. Илюстрациите са красиви, като окото радват не само картините с персонажите, но и елементите от оформленията на текста – рисунки за начало и край на всяка глава, красоти около номера на страницата, шрифтът и др. Изобщо, изданието наистина е прекрасно.

През последните години патриотизмът се превърна в мръсна дума – толкова опорочено беше това понятие от политици и русофили, че стана типично да се използва само от неприятни хора. Развее ли някой българското знаме, заговори ли за традиции, тропне ли хорце – чакай от него само псувни, простащини, омраза и закани към всички различни от него и поклони пред някой източен диктатор. В „Мина, магиите и бялата стъкленица“ обаче се усеща истински патриотизъм – такъв, какъвто трябва да бъде. От романа струи любов към родното, без нищо негативно, назидателно или фанатично. Героите са си чисти българи, които говорят на български, ядат български гозби, посещават български забележителности и живеят в България. Фолклорът на горната земя е повлиян от нашия и заради това е красив и пленителен. Личи си, че текстът е писан преди години, когато да си патриот не означаваше да си арогантен селяндур с копейки в джоба, съответно носи истинските чисти ценности на понятието.

Та, това не е предвидено за рекламна статия и не са ми платили, но хвалбите ми към книгата и авторката я правят да изглежда такава. Ако се чудите какво да купите за Коледа или Нова година на някое дете в живота ви, ето ви един перфектен вариант. За по-големи тийнейджъри и възрастни по-трудно ще стане, защото концепцията и сюжетът, колкото и да си имат собствени лик и чар, все пак следват определени познати формули и правила, които вече сме минали, но за малолетни „Мина, магиите и бялата стъкленица“ би дошла таман. За съжаление, новото издание се предлага само от сайта на издателство „Горната земя“ (или Upper Earth Books), докато из повечето по-големи онлайн книжарници можете още да откриете бройки от предишното издание на издателство MBG Books, което не че е лошо, но не е толкова добро. Рядко се занимавам с детски фентъзита, камо ли по два пъти, но тук се радвам, че го направих.

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Отличен (5.58)