И лошите досиета са по-добре от никакви досиета

Пушача и Моника Рейъс се завръщат, големият лош план се реализира под формата на глобална епидемия, Скъли и Айнщайн разработват ваксина, а Крис Картър бетонира впечатлението, че е изкукал старец с изчерпан талант и липса на уважение към творбите и феновете си. Съживяването на емблематичния сериал „Досиетата Х“ завършва точно така, както и започва – разочароващо. Внимавайте с текста по-надолу, защото следват спойлери!

Финалът на сезона започва с огледална на началото му сцена – хвърляйки снимки върху масата, Скъли сбива 9-годишната история на персонажа си в 2 минути. Накрая метафорично се превръща в извънземно, за да задмине изцепките на Мълдър от миналата седмица по абсурдност. Не знам за вас, но ако не знаех какво гледам, в този момент щях да си помисля, че ще има още една хумористична серия.

Истинският сюжет започва с установяването, че Мълдър е изчезнал, а Тад О`Майли отново бълнува онлайн за конспирации срещу Добрите Граждани на Съединените Американски Щати (и между другото, света) в блога си. Скъли първоначално не е много сигурна, но после вижда войник с лезия на ръката в болницата и заключава най-логичното – ЗАПОЧВА ГЛОБАЛНА ЕПИДЕМИЯ И ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ! Явно при липсата на Мълдър (но не свестният, от епизоди 2, 3 и 4, а избягалият от лудницата Мълдър, когото видяхме в епизоди 1 и 5 (случайно написани също от Крис Картър)), някой трябва да го замени и няма кой друг да бъде, освен Скъли. Ролята на Скъли пък изпълнява младата Скъли, или агент Айнщайн от миналата седмица, с която двете ще работят и сега. Впрочем, липсата на Мълдър и многото екранно време за новите агенти леко напомня на ситуацията от 9-ти сезон – да не би наистина пак да готвят подмладяване на офиса, но този път с чисти копия на Мълдър и Скъли, а не с нови герои? Все пак има и прогрес в развитието на Скъли – тя най-накрая започва да вика мед.сестрата по име – младата слугиня в болнична престилка от индийски произход се казва Сандийп! Честито, Сандийп, вече можем да те смятаме за човек.

Чаровната агентка, която направи края на 8-ми сезон и целия 9-ти по-интересни, отколкото можеха да бъдат, Моника Рейъс, звъни на Скъли от нищото и се среща с нея под дъжда. Двете сядат на пейка на открито (тъй като по време на дъжд е много приятно да седиш върху мокра пейка) и Моника й разказва историята си. Нищо за нейния партньор, агент Догет, нищо за супервойника, който ги подгони, нищо за извънземните, които уж щяха да превземат Земята, но пък повече от необходимото за срещата й с Пушача. Архизлодеят на сериала, който уж вече умираше от рак преди 14 години, не можа да бъде убит нито от рака, нито дори от снаряд, избухнал право в лицето му и взривил цяла скала. Разминава се с грозни белези от изгаряне и външен вид като на Имортан Джо от „Лудия Макс“. Той прави оферта на Моника да се присъедини към неговия елит, който единствен ще оцелее наближаващата чума, стига тя да му подава цигарки през следващото десетилетие и нещо. Тя, разбира се, приема, защото Крис Картър е преценил, че фенбазата не я мрази достатъчно и няма проблем да настрои срещу нея дори тези, които я харесваха и останаха да я гледат в 9-ти сезон въпреки липсата на Мълдър в него. Няма нужда да обсъждаме колко логика има в това решение на някога добродетелната Моника, която никога не би приела, ако сценаристът имаше поне капка уважение към героите си и все още беше с ума си.

По някое време разбираме и с какво се занимава Мълдър. Той липсва, защото се е запътил към среща с Пушача в друг щат, оставил е възможност телефона му да се проследи с два клика (за което никой, освен агент Милър, най-големия му фен, не се сеща), но не отговаря на обажданията от Скъли или Скинър. По-рано през деня архиврагът му е пратил човек да го повика, с когото имат добра бойна сцена. Мълдър пристига при Пушача с думите „Не пристигам на повикване“. Пушача му отправя същата оферта, но Мълдър отказва и приема да умре с чиста съвест (без да пусне куршум в главата на Пушача, защото ако мозъкът му се разпилее по стената, Крис Картър няма да има как да обясни завръщането му в следващия сезон). В прехода между различните сцени Мълдър се озовава от насочил оръжие към главата на Пушача в легнал на пода и умиращ – отдаваме го на болестите, които вече унищожават света. По каква точно причина Мълдър не е имунизиран също като Скъли, след като и той беше отвличан и обработван с различни извънземни ДНК, не е ясно, но и не е важно, защото търсенето на логика в замислите на Крис Картър отдавна е излишно. Накрая идва неговият верен фен Милър и го връща при Скъли (предполагам, че колата на Милър може да се телепортира, защото пътува много по-бързо от тази на Мълдър, и то в задръстване).

За да не ни се стори епизодът твърде постен, че сякаш не се случват достатъчно неща и не се вкарват достатъчно конспиративни теми (тъй като само 90% от зрителите ще сметнат, че сюжетът е твърде претъпкан и прибързан, а трябва да се погрижим и за останалите), от време на време действието е прекъсвано с по някоя сцена от шоуто на Тад О`Майли, който убеждава зрителите си, че ако виждат графити в квартала си, значи са следващите, над които самолетите ще прелетят, за да ги заразят с изпусканите в газовете им болести и субстанции, активиращи тайната съставка на ваксините срещу дребна шарка, които всички сме получили като малки, за да можем сега да умрем и така да се спре глобалното затопляне и да се спасят птиците. Сцените са само бледи повторения на обширната реч от първи епизод, но са също толкова абсурдни, ненужни на сюжета и обидни за наследството на сериала. Ако истерията около портокалите със СПИН се беше случила в САЩ, сигурен съм, че и те щяха да влязат в репортажите на Тад О`Майли.

В крайна сметка, докато цивилизацията се разпада („Досиетата Х“ никога не са стигали толкова далеч, че да изобразят предапокалиптична обстановка, и ако старите фенове са допускали такава, то е било във връзка с извънземната инвазия, за която се говори през първите 9 сезона, а не епидемия тип Contagion, The Andromeda Strain или кой да е от стотиците филми с такъв сюжет), Скъли осъзнава, че след като извънземното ДНК в нея я предпазва, то тя може да го изолира и инжектира на всички останали. Лабораторната работа и началото на масовото производство се реализират за около пет минути, и то собственоръчно от Скъли, тъй като всички други са болни (о, не, дори и Сандийп! А ние тъкмо й научихме името). Тя успява да изтича до Мълдър, но неговата болест е в твърде напреднала фаза. С един поглед Скъли преценява, че са му нужни стволови клетки от отдавна изгубения им син, Уилям. Тъкмо когато тя произнася името му, над нея се появява НЛО, която я осветява в ярка светлина и така епизодът свършва.

Няма да нарека епизода абсолютно ужасен, защото все пак има някаква дълбоко заровена идея, в началото успява да зароди напрежение и интерес, макар и в ограничена степен, показа ми пак Анабет Гиш, макар и да опропасти персонажа й, а и не ме отказва тотално от сериала. Все още смятам, че е по-добре лоши „Досиета Х“, отколкото никакви „Досиета Х“. Но финалът е вбесяващ по страшно много параграфи и е обиден за дългогодишните фенове. Мълдър и Скъли прекарват буквално 3 секунди заедно, а именно тяхната химия и обща история беше спасителната жилетка на „сезона-събитие“. Джилиан Андерсън показваше страхотна игра през повечето време, единствена караше завръщането да се усеща като наистина желано от целия екип, но тук дори и тя не можа да спаси покъртително слабия сценарий.

А клифхенгърът накрая за пореден път демонстрира арогантността на Крис Картър. Добре, рейтингите бяха успех (въпреки че 5-ти епизод е гледан от 60% по-малко зрители от първи) и е почти сигурно, че сериалът ще се завърне (макар и едва ли да стане догодина по същото време – тепърва има да се водят преговори и да се намират свободни места в графиците на актьорите), но ако бяха провал? Продукцията е завършена още миналата година, а тогава никой не е можел да знае дали нещата ще се получат или не. Ами ако това беше новият последен епизод? Щяха да се водят разгорещени дискусии кой е по-зле – този или предишният последен епизод, но и двата щяха да присъстват неизменно в топ 5 на всички класации за най-лош финал.

Не съм очаквал да изпитам оргазъм от новите серии на The X-Files, но се надявах на поне малко съдържателност и здрав разум в тях. Чак майсторско творчество от това, което ни показваха понякога преди години, не, но поне средното ниво. За съжаление, само третата серия може да се отличи като добра, но тя е хумористична, а не в стила на сериала като цяло. Останалите самостоятелни епизоди ставаха, но не бяха нещо, заради което човек да се развълнува (пета серия се харесва на някои, но се ненавижда от други – в IMDB е петата най-мразена от всички над 200 досега). А епизодите с общата история, които едно време бяха най-интересни, сега са най-трудни за изтърпяване, дори обидни. Жалко за пропуснатите възможности, за нанесените щети върху „Досиетата Х“ и за загубения ум на Крис Картър. Все пак, оставам си фен, ще следя сериала и в бъдеще, просто с още по-ниски очаквания и от тези, с които започнах този сезон. Надявам се другите фенове да са изпитали повече удоволствие от тези 6 серии отколкото аз, както и бъдещето да е малко по-добро.

Моята оценка за сезона като цяло:
История – 3.50
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4+
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 3+
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Добър (4.38)