Inhumans – първия голям провал на Marvel от години

Ревю на първите два епизода на „Нечовеци“, прожектирани в момента по IMAX салоните у нас.

Грандиозен сериал за град на супергерои (с Юън Рион от „Игра на тронове“ и „Особняци“ в главна роля), чиито първи два епизода да се прожектират по кината, разполагащи с огромните екрани IMAX. Ето ви една идея, която можеше да донесе нов впечатляващ успех на Marvel и да ги направи пионери в още една пренебрегвана от индустрията територия, размивайки допълнително границите между филмите и сериалите в обща кинематографична вселена. С успешен филм, от който да тръгне сериалът, можеха да се изкарат много пари както от киното, така и от телевизията. Да, ама не. Inhumans е провал в почти всяко отношение и той определено ще постави рекорди за компанията, но не в положителни аспекти.

Брандът на Марвел несъмнено е много силен и е помогнал на ред средняшки филми за супергерои да съберат стотици милиони долари от наивните зрители само защото носят познатото червено-бяло лого. Това явно е дало основание на екипа на „Нечовеци“ да го карат по-лежерно, защото защо да се тормозят, след като парите сами ще завалят на главите им… Но, за щастие, в света има поне малко справедливост и сметките им ще излязат криви.

Да започнем с това, че по никакъв начин „Нечовеци“ (това, което дават по кината в момента) не може да се нарече филм. Това са първите два епизода на несполучлив сериал с много повече амбиции отколкото акъл и бюджет за осъществяването им. Личи си още от първия кадър, в който нечий крак цопва в кална локва на забавен каданс в продължение на 10 секунди. След това нечий автомат бута мокро листо още толкова време. Какво говоря, евтиното и безидейното си личи още с началната заставка, която представлява няколко йероглифа (които в комксите може би означават нещо), движещи се на черен фон. Веднага ви става ясно, че няма да гледате шедьовър. А фактът, че двата епизода не са разделени от надписи за край на единия и начало на другия, не прави преходът от единия към другия по-малко очеваден, а самите тях – ужасяващо различни.

Така изглеждат героите в комиксите. В интерес на истината, визията им е доста смекчена за сериалофилма.

Когато отидете на кино за филм със супергерои, и то такъв, заснет специално за IMAX, вероятно очаквате да видите спиращи дъха ефекти, красиви пейзажи, пищни анимации, изобилие от цветове… Тук такива неща няма да намерите. През повечето време на първи епизод актьорите просто се разхождат и си говорят из Атилан, града на нечовеците, който по необясними причини е на Луната и е невидим за хората (но гравитацията му е земна, има си атмосфера, вода, растения и архитектура като за гето на Асгард). Интериорът на двореца на кралското семейство е решен в стил футуристичен мутробарок, а „залата“, където кралят и съветниците му обсъждат стратегии и политики за бъдещето на нацията, представлява мазе с басейн по средата. Втори епизод е запазен за скитане из Хаваите на места като – случаен град, случайна гора, случаен плаж, случаен кален паркинг и две локации от сериала „Изгубени“. Естетиката на костюмите е близка до тази на Пауър Рейнджърс, а актьорите могат да се мерят по талант със своите слабоплатени колеги от продукциите на 80-те години. Няма зрелища, няма зашеметяващи визии, няма кадри, изпълнени с интересни детайли, няма абсолютно никаква причина този продукт да се гледа на екран по-голям от този на телефона ви, камо ли на кино.

Да обърнем внимание и на сюжета – за такъв може да се говори само в първата половина на филма (иначе казано, пилотната серия). Блек Болт е крал на Атилан, като управлението му се състои в това да не прави нищо или пък да се затвори в изолирана от света стая, където да медитира, ако възникне някакъв с една идея по-сложен казус в царуването. Жена му, Медуза, има нахалството да мрънка, че двамата са постоянно търсени и заети и нямат миг спокойствие, въпреки че единствената им работа е да лежат и да присъстват на някоя и друга церемония. Медуза има и сестра – Кристъл, която има огромно куче с антена на главата и способността да телепортира персонажите от едно място на друго. Нейната функция е да бъде несериозна тийнейджърка и да командва въпросния добитък. Блек Болт пък има брат – Максимус, който спретва преврат и разкарва кралското семейство, отнемайки престола им. За да си осигури подкрепата на народа, той изнася и по някоя реч пред плебеите, която обикновено е банална и прекалено дълга, но няма проблем, те му се връзват (това е най-реалистичният елемент на филма – все пак последните няколко години доказаха, че хората наистина са много тъпи, що се отнася до политика).

„Настояваме да ни взимат насериозно“

За разлика от роднините си, Максимус няма суперсила, което го кара да завижда, но и да изглежда по-недостоен в очите на останалите. В повечето случаи обаче няма никаква причина за това. Газът, който дава суперсилите на нечовеците, действа на случаен принцип – никога не се знае какво ще придобиеш и дали изобщо ще имаш нещо. В повечето случаи ти се пада нещо тъпо:

  • крака на коза;
  • крила на пеперуда;
  • да приличаш на жаба, което ти позволява да дишаш под вода, но драстично намалява шансовете ти да си хванеш гадже;
  • да виждаш бъдещето на най-противния персонаж;
  • коса, която може да става на пипала и да бие хората, но ще ти бъде обръсната в края на първи епизод, защото няма бюджет за анимирането й през останалите серии;
  • глас, който да превръща всичко и всеки срещу теб в кървави тапети, принуждавайки те да мълчиш и да общуваш с мърдане на вежди;
  • и др. такива приятни неща.

Въпреки това, абсурдната кастова система на Атилан повелява, че който не е проявил суперсила след церемонията на съзряването е изпратен да копае за ресурси в мините (интересно какво точно копаят на Луната, което да им е полезно, и да им осигурява въздух, храна и вода), а останалите живеят в охолство и относително безгрижие.

Впрочем, във всеки друг филм кралете в такава кастова система биха били гадните злодеи, които да бъдат победени от онеправдания герой. Тук обаче се предполага, че трябва да симпатизираме на надарените със суперсили и живеещи на гърба на трудовите хора височайши особи, защото, горките, са принудени от мързела и недалновидността си да бягат от дома и привилегиите си. Но това е само един от многото абсурди на този недомислен свят, който едва ли ще има значение за развръзката на историята.

Тези плакати са прекалено красиви – сериалът не ги заслужава.

Та, къде бягат кралското семейство и доскорошните му съветници – на Земята, разбира се, защото тук сцените са евтини и лесни за заснемане. Но тъй като кучето е тъпо, то не ги телепортира на едно и също място, а на няколко различни, така че да са сами, да си говорят сами („Трябва да намеря краля!“ / „Никой не може да ме докосва!“) да не могат да се намерят и да имат сценаристите (а именно Скот Бък, от чийто гений произлезе спорният сериал „Железният юмрук“) повод да разтягат локуми след пилотната серия. Блек Болт се озовава в град, където краде костюм и го арестуват, а той изведнъж започва да се прави на комедиант с абсурдни гримаси, без да има смисъл от това. Съветникът с козите крака се озовава на плажа и прави най-логичното – да влезе в бурното море, където замалко да се удави. Но на помощ му се притичат група сърфисти, които почти незабавно се превръщат в негови верни последователи без никакво обяснение. Съветникът от азиатски произход попада в гората, където се лута и се чуди защо суперсилата му не работи – не е много сигурно каква е тя точно – сценаристите и, може би, феновете на комиксите знаят, но от първите две серии не се получава достатъчно информация – само материал за протакане на сюжета. Единствено Кристъл остава в Атилан, където продължава да прави същото като досега (да лежи), но вече нацупена заради преврата.

Тъй като съм свикнал във всяко ревю да казвам по нещо положително и по нещо отрицателно (а тук има премного очевидна некадърност, която да създава негативни впечатления), ще отбележа, че песничката за края на първи епизод беше приятна. Знаете, че при повечето сериали, във финала на епизода има около минута-две, в които камерата показва всеки от главните герои да гледа замислено в една точка, на фона на песничка – е за нея говоря. Не ми дойде навреме вдъхновението да си пусна шазама и да я проверя, та не мога да ви кажа коя е, но ми хареса. Което не пречи да е тотално неподходяща за сериала, да стои лепнато и да губи допълнително екранно време по клиширан начин.

Според последните информации, когато първите две серии се излъчат по телевизията (в САЩ в края на септември, а у нас – ще видим), те ще бъдат с 12 минути допълнителен материал. Идеята явно е да накарат хората, сглупили да отидат на кино, да си включат и телевизорите. Но вече е известно, че показаното в салона е достатъчно отегчително и без допълнителен материал (не е добър знак ако още на втората си серия действието спре). Затова потенциалните зрители просто ще си спестят двуцифрената сума пари за кино и ще изчакат телевизионната премиера. А след това, надявам се, ако у аудиторията е останал поне малко акъл, рейтингите ще ударят дъното и този недоносен продукт ще бъде спрян и изпратен в забвение, за да си научат продуцентите урока (въпреки че едва ли ще си извлекат правилните поуки), а Marvel да се засрамят. И следващия път, когато някой обяви пилотен епизод, достоен за IMAX-прожекции, това няма да бъде нагла и безцеремонна лъжа.

Моята оценка (за двата епизода като кинофилм):
История – 2+
Герои – 2.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3
Eлементи на изненада – 2+
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 3-
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 2+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 2.50

Обща оценка: Слаб (2.65)

Ако оценявам продукцията като два епизода на сериал, ще добавя 50 стотни и оценката ще стане Среден (3.15).

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Неделчо Ласков

Wow и на мен ми стано любопитно чак. А иначе цялата концепция звучи като за 6 годишни макс.

Може би най-негативното ти ревю. 😀Чак нямам търпение да видя с очите си какво толкова те подразни…