Провал ли е наистина Iron Fist?

Преди няколко седмици излезе целият първи сезон на четвъртия сериал, създаден чрез съвместната работа на Марвел и Netflix – „Железният юмрук“. Критиците се впуснаха в яростно критикуване, обявиха Iron Fist едва ли не за пълен провал, а един от сценаристите направи гаф, наричайки азиатците „ориeнталци, или нещо от сорта“, с което си спечели заяждане в социалните мрежи дори и от една от главните актриси – Джесика Хенуик. От маркетинга на сериала пък игнорират почти всички ревюта и вместо това споделят мнения на феновете. За щастие, повечето от зрителите са харесали 13-те серии и са дали оценка 7/10 в IMDB.

Мотивацията ми да напиша следното ревю идва от това, че тъй наречените критици сякаш са се наговорили и всички пишат едни и същи неща, които в много от случаите подвеждат обикновения фен на супергероите. Нека сега погледнем обективно на нещата – дори и да не е най-силният и изпипан сериал на Марвел и Нетфликс, Iron Fist определено не е и най-слабият (за справка – „Люк Кейдж“, който показа доста скучни епизоди и като цяло слаба втора половина на сезон 1).

Докато го гледах и бавно се потапях във вече добре оформената мрачна и сива атмосфера на Марвелския Ню Йорк, нямаше как да не забележа няколко основни неща, най-важното, от които е, че сценаристите са били доста спокойни докато са писали уводните два епизода – сякаш са разчитали на успеха на „Деърдевил“ и „Джесика Джоунс“, дори и до известна степен на „Люк Кейдж“. Според мен са решили, че каквото и да напишат в тези стотина страници сценарии, то неимоверно ще се хареса. Затова са решили да ни покажат света главно от гледната точка на Дани Ранд.

По принцип не би било толкова странно и неочаквано, само че в случая героят има коренно различна ценностна система и манталитет – все пак е живял сред будистки монаси почти през целия си живот. Забелязваме колко е непредсказуем в грубата реалност, от която е бил скрит през всичките тези години. Дани иска да се върне при най-близките хора до неговото семейство, но дори не подозира, че някогашните му приятели (Джой и Уорд Мичъм) са имали много дълго време, за да се превърнат в безскрупулни и студени бизнесмени, готови на всичко, за да се отърват от него.

Тъй като един от основните въпроси в Iron Fist беше именно „Кой е Дани Ранд и какво търси в Ню Йорк (точно сега)?“, смятам, че ще бъде добре да се опитам да им отговоря. Това обаче няма как да се случи, ако първо не обърнем малко внимание на миналото му. Преди 15 години той е отпътувал към Анжоу, Китай заедно с родителите си милионери. Предполага се, че докато самолетът им е преминавал над Хималаите, се е завихрила силна буря, в резулат на което са катастрофирали. Останал жив само Дани. После го открили монаси и го взели със себе си в мистичния манастир Кън-Лън, който се скрива в друго измерение на всеки 15 години. Докато е бил там, той изучил различни китайски бойни изкуства и победил древен дракон, с което си спечелил суперсилите на Железния юмрук – хранител на портите на манастира. В момента, когато проходът към нашия свят се отваря, той решава да последва съдбата си и бяга.

Когато се завръща в Ню Йорк той вярва, че е постигнал духовен мир, и че е време да се завърне у дома. Нито едно от двете неща не се сбъдват. Дори и да е убеден, че е преживял смъртта на родителите си, дълбоко в себе си знае, че катастрофата не е била инцидент. Знае, че са убити от някой, който е живял на свобода през всичкото това време. Мисълта го изпълва с гняв, който остава подтиснат през по-голямата част от сезона. Гняв, който едва не го съсипва.

А и това, че се е завърнал в града, далеч не значи, че ще открие дом на мястото, където е прекарал детството си. Не му помага и фактът, че прилича на бездомник и никой не вярва, че всъщност е мултимилионер и главен акционер в Ранд Индъстрийз – една от най-успешните корпорации в града, понастоящем управлявана от Уорд и сестра му Джой. Макар че на пръв поглед не изглежда да казва истината, Дани е изключително откровен и обиден от отношението им към него. След първите няколко епизода става ясно, че целта на завръщането му е да победи Ръката (злодеите от сезон 2 на Деърдевил). Тази цел обаче няма как да бъде изпълнена толкова лесно. Не само защото те са вековен терористичен орден, но и защото далеч не са единствените му врагове.

Освен нови врагове, той все пак успява да създаде и нови приятелства. Горе споменах Джой Мичъм. Макар и тя да не се доверява на Дани, през цялото време взима предвид и възможността той да казва истината. Това я прави доста по-добър човек от брат й, но в никакъв случай не я прави по-слаба от него. Дани Ранд се среща и с Колийн Уинг. Тя е млада и красива инструкторка по бойни изкуства, която държи доджо в града. Двамата се сближават, защото тя се оказва единствения човек, готов да му помогне във време, когато всички го мислят за луд. Постепенно двамата се влюбват един в друг, но връзката им остава на заден план през повечето време. Все пак в резултат на нея са се получили няколко много красиви сцени, които са почти нетипични за останалите сериали на Марвел и Нетфликс.

Към средата на сериала се появява и небезизвестната медицинска сестра Клеър Темпъл (с главни и второстепенни роли в останалите 3 сериала). Нейната мания да помага на героите е ясно изразена и тук. Още една поява на герой от другите предавания е на саркастичната адвокатка Джери Хогарт (приятелка и шефка на Джесика) – тя помага на Дани да потвърди самоличността си пред света. Присъствието им не ми се струва особено важно, но си личи, че не са сложени в сцените само за украса и подсказка на феновете, че „всичко е свързано“ (лозунгът, използван от Марвел, когато разшириха Обединената си вселена, стартирайки сериали по телевизията).

Злодеите в Iron Fist са сравнително добре изградени, което отново разбива стереотипа за „лошите“ във филмите на Марвел. Научаваме още много за Ръката, която ни беше представена миналата година, за нейните лидери и нейните поклонници. Откроява се образът на Мадам Гао – китайката, с която се срещнахме за първи път в сезон едно на „Деърдевил“. Откриваме, че макар и зла, тя не се опитва да заблуди героите. Дори напротив – всичко, което някога им е казвала, е било самата истина. Тя е изключително интелигентен и опасен враг. Много е вероятно да притежава свръхсили на Нечовек на повече от 300 години. Да не говорим за предсказанието й, че Дани, Джесика, Люк и Мат ще се съюзят в опит да победят Ръката веднъж завинаги.

Друг (но далеч не толкова интересен) злодей е Бакуто – лидер на част от Ръката. Той е създал школа за обучение на млади бойци в центъра на Ню Йорк. Целта е след завършване на тяхното обучение, да станат верни на Ръката, но и интегрирани в обществото, за да нанесат повече щети на жителите. Използва Ранд Индъстрийз, за да се финансира и да разпространява наркотици прикрито. Той е лицемер, но освен това и един от най-опасните бойци в града. Той би дал всичко, за да се сдобие със силите на Железния юмрук. Това го прави дори още по-опасен за Дани и неговите съюзници.

Идва и моментът да поговоря за най-неприятния от всички антигерои – Харолд Мичъм. Този персонаж показва най-ужасните черти в характера на човека. Той е манипулативен лъжец, един социопат, който само дебне изгоден момент, за да ти забие нож в гърба (можете да го приемете и буквално, защото например в един момент те черпи със сладолед, във следващия те коли и ти крещи „Умри вече!“… не че се е случило нещо такова в сериала, де…). Поради определени обстоятелства, той е останал без душа и към последните епизоди виждаме човек, готов да предаде всички, които му се изпречат на пътя (дори и собствения му син – Уорд). Няма да казвам какво точно му се случи в края на сезона, но ви обещавам, че беше напълно заслужено.

В „Железният юмрук“ станахме свидетели на доста препратки към останалите сериали. Това вероятно се дължи на факта, че той е последният от поредицата подготвяща „Защитниците“. Освен че видяхме Мадам Гао, Клеър Темпъл и Джери Хогарт, се оказа, че Джесика Джоунс е била наета от Джой Мичъм. Клеър пък спомена на няколко пъти своите отмъстителни приятели и дори даде на Дани да носи пробитата от куршуми камуфлажна тениска на Люк Кейдж, известна още от постерите. Определено вече се е създало чувството, че всичко едно цяло. Вече нямам търпение тези герои да се срещнат, за да станем най-сетне свидетели на развръзката, която ни подготвят още от 2015 година с началото на сезон 1 на „Деърдевил“.

Ще се постарая да завърша с кратко заключение. Iron Fist е от сериалите, на които трябва да поверите поне 2-3 от свободното си време. Едва след тези първи епизоди ще успеете да оцените защо сценаристите са представили увода си по онзи бавен начин и защо героите реагират така на Дани Ранд. След това ще ви стане много лесно да отделяте по 50 минути на серия. Към края дори няма да искате да свърши. А след като и това се случи, ще останете впечатлени от почти всичко – започвайки от сюжета, през актьорската игра, саундтрака, дори и декорите. Бойните сцени придават неочаквана автентичност, а не изглеждат чак толкова хореографирани. За да се отпуснете и да се насладите истински на този сериал ще трябва да забравите всичко, което сте чули и чели за него досега – игнорирайте всички негативни мнения и преценете сами за себе си.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Отличен (5,60)