Как се оцелява на Марс?

Ревю на филма „Марсианецът“

От няколко дни „Марсианецът“ вече е по кината и жъне заслужени успехи в световен мащаб – хвалят го както критиците, така и публиката. Наистина, филмът заслужава внимание, не само като научна фантастика, но и като история за упоритостта и изобретателността на човек, чиито шансове за оцеляване клонят към нулата. Всички елементи в този проект работят, доказвайки таланта на главните замесени лица – Мат Деймън в главната роля, Ридли Скот като режисьор, Дрю Годард като сценарист и, не на последно място, Анди Уеър като автор на книгата, по която е правен филмът (ревюто за нея прочетете тук).

Сюжетът е сравнително елементарен и в него няма кой знае какви изненади – вече знаете какво ще се случи, защото сте гледали трейлъра. Вселената на филма е доста близка до нашата и историята му е напълно реалистична. Както авторът на книгата, така и режисьорът на филма не са огъвали физични закони или нарушавали научни принципи, за да постигнат целта си. Всъщност, „Марсианецът“ е само с една идея по-фантастичен от „Гравитация“, просто защото все още не сме пратили хора на Марс. Но това не значи, че не можем, или че е необходимо да си представим кой знае какъв цивилизационен напредък, за да го повярваме. Дори напротив, авторът много добре си е проучил материалите и е използвал само съществуващи технологии, или в краен случай теоретични такива. В тази научна фантастика се набляга на науката, което прави фантастичната част още по-силна.

MARTIANИ така, главният герой, Марк Уотни, е част от мисия до Червената планета. Разразява се буря, при която Уотни е отнесен от ураган и сметнат за мъртъв. Екипажът прекратява мисията и излита, защото в противен случай бурята ще съсипе космическия кораб и ще убие всички. Уотни обаче е жив и се събужда на другата сутрин сам, на враждебна планета, без начин да се свърже с екипажа или Земята, с ограничени ресурси и с прободна рана в корема. Космонавтът разполага единствено с ума и волята си, които впряга до краен предел, за да оцелее.

Уотни успява да се справи с куп проблеми – намира начин да си отглежда храна, справя се със задачата да модифицира марсохода, за да се превозва на по-дълги разстояния, успява и да се свърже със Земята. Оцеляването му не върви никак леко и безпроблемно, но чрез научните си познания и силната си воля той успява не просто да се задържи жив, но и да вдъхнови цялата планета Земя да му помогне, кой както може, и да трепери заедно с него за живота му.

Филмът е вдъхновяващ на много нива и отговаря на всички високи очаквания към него. От една страна вдъхновява самият Марк Уотни – с неговите изобретателност и чувство за хумор. Той прави наглед невъзможното, за да оцелее, въпреки че напълно осъзнава високата вероятност да умре. Тя обаче не го притеснява чак толкова, защото дори и да не се върне жив на Земята, смъртта му няма да е безсмислена – животът му ще е отдаден на кауза, по-висша от него.

От другата страна са НАСА и Земята, чиято история също е вдъхновяваща. НАСА трябва да се справя с много предизвикателства и да взима предвид много фактори, когато взима решения за космическите мисии или за Марк Уотни конкретно. Тя е следена внимателно от обществото и правителството и всяка грешка може да бъде фатална не само за момчето в беда, но и за космическите изследвания въобще – след като Уотни е оцелял, би било доста лош ПР за НАСА да допусне да умре. Същевременно, на изоставения космонавт не е никак лесно да се помогне – той е на 225 000 000 километра, необходима е почти цяла година само за да му се пратят най-елементарни провизии. С други думи, трябва да бъдат похарчени стотици милиони за пратка, която по всяка вероятност ще достигне до мъртвец, умрял много преди да я дочака. Така че ситуацията и за тях не е лесна. Но важното е, че и на Земята всички умни хора се впрягат, за да измъдрят как да спасят Марк Уотни, изоставения на Марс човек. Всички умни хора на планетата се обединяват, за да спасят един човек и да постигнат една голяма цел.

По средата е екипажът на мисията „Арес“, който пътува от Марс към Земята. Командирът на мисията чувства вина за изоставянето на Уотни (въпреки че реално няма такава), но пък има и четирима други космонавти на главата, които трябва да се приберат живи и здрави. На екипа също му се налага да вземе рисково решение с високи залози, което може да доведе до смъртта не само на Уотни, но и на останалите в космоса.

The-Martian-Matt-Damon-Hamilton-Watch-5

В крайна сметка, всички в този филм са вдъхновяващи именно заради това, че не се отказват пред наглед непреодолимите проблеми, а още повече заради това, че се държат много човешки. Истински човешки, така, както добрите и умни хора правят. По-добра реклама за космическата програма на НАСА трудно може да се осъществи, но може би точно от това имаме нужда в момента, за да се задействат нещата и да доживеем да видим човек да каца на Марс в рамките на нашия живот.

Другата огромна похвала, която „Марсианецът“ заслужава, е тази за Ридли Скот и неговата режисура. Марс е направен невероятно красив, космосът – още повече, а Скот знае как да ги покаже. Корабът „Арес“ с различната гравитация в различните му сектори също е много изпипан и е удоволствие за гледане. Има и интересни режисьорски хрумки, които допълнително разнообразяват. 3D-то не е натрапващо се, даже на моменти е незабележимо, но допринася за ефекта на пейзажите. Специален бонус в оценката на филма ще дам заради финалните надписи.

За да не си помислите, че филмът е абсолютно перфектен, ще спомена и няколко недостатъка, които не са нищо повече от бели кахъри, но все пак ги има. Като начало, стори ми се, че филмът би могъл да бъде и малко по-емоционално зареден. Зрителят не знае почти нищо за земния живот на Марк Уотни, трудно е да се идентифицираш с него. Комбинацията на този факт със знанието, че най-вероятно краят ще е хепиенд, и с липсата на някакви неочаквани обрати, намалява съспенса и емоционалния заряд. Не ми допаднаха и твърде честите ръкопляскания в контролната зала на НАСА. Разбирам хората да се радват когато всичко свърши добре, но да си хвърлят листовете във въздуха и да изпадат в дива еуфория на всеки 5 минути и на всяка получена дума от Уотни идва малко прекалено. Както казах обаче – това са бели кахъри.

maxresdefault

За актьорската игра на всички в състава могат да се кажат само хубави думи – никой не се пести и никой не преиграва. Естествено, звездата е Мат Деймън, който успешно изнася филма на гърба си, но поддържащите персонажи също доставят това, което се иска от тях. Рядко се случва да попадна на филм, в който нито един от актьорите да не ме дразни. Дори има и тук-таме симпатични третостепенни персонажи като астрофизика или русата срамежлива мацка от контролната зала, които се открояват позитивно сами по себе си, без това да е необходимо.

Не съм чел книгата, но ми се струва, че тя е адаптирана по перфектния начин. Доколкото знам, спестени са някои от премеждията на Уотни на Марс, докато случващото се на Земята е представено дори с една идея по-подробно. Няма и как да е иначе, защото филмовата медия е различна и много трудно би задържала вниманието на зрителя ако 140-те минути на филма минат фокусирани върху само един човек. Още повече, лично за мен, случващото се на нашата планета беше също толкова интересно, колкото и това на Марс.

Един от елементите, които ме притесняваха най-много преди да гледам филма, беше хуморът на Уотни, на който се гради голяма част от чара на книгата, но можеше да не се пренесе добре на екран. Е, притесненията ми са били неоснователни – не че всички бъзици на Уотни са на 100% успешни, но има достатъчно комични моменти, които да разсмеят зрителя, без да го разсейват от сериозността на случващото се.

Като цяло, „Марсианецът“ е един от задължителните филми за тази година, както за феновете на фантастиката, така и за тези, които смятат жанра за „детски“ и „несериозен“. Ридли Скот много добре е направил филма по начин, по който той да бъде интересен както за любителите, така и за масовата публика, която ще намери достатъчно човешки и драматични моменти в него. The Martian оправдава всички очаквания и успява по всички необходими показатели, така че ако сте киноман просто не бива да го пропускате.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6
* Бонус за финалните надписи – 0.05

Общ успех: Отличен (5.75)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Моето първо място със сигурност е за Лудия Макс. Марсианецът ще присъства в класацията ми за топ 5, но не знам още на кое място. Хубав беше, нямам забележки, но може би очаквах малко повече, не можа да ме грабне и изненада с нещо уникално и непредвидимо. Не го е и целял, но за мен това си е важно.

Петя Ивайлова

И аз го гледах преди около седмица – много приятен филм, но от тазгодишните (колкото и да е странно) най-много ми хареса Ант-мен. Има нещо много симпатично в него, което ми докара носталгия 🙂

Рин

Да може би най добрия филм тази година. Но и човек като се замисли, НАСА и други компании ринат пари за космоса и колонизация яката, дори американския президент извади закон за миниране в космоса и позволение на разни компании да го правят! Някак си, е ясно, че този филм, ще остане като най добрият за годината. А миналата година това направи Interstellar.

Миро

Снощи го гледах – хареса ми ! даже за тази година може да се каже, че е един от най-добрите които съм видял, особено на фона на бедния сюжетен тезгях който Холивуд страда от години… БРАВО 🙂 !