Кървави Книги Том 1 Ревю

Ревю на първи том от сборниците с разкази „Кървави Книги“ на Клайв Баркър.

Клайв Баркър е голямо име във фантастиката и хоръра. В биографията му на режисьор и сценарист стоят заглавия като „Хелрейзър“ и „Джерико“. Сферата, в която талантът му е най-плодороден обаче, е литературата. Баркър е признат за един големите автори на хоръра и Стивън Кинг твърди, че той е бъдещето на жанра. В България вече можем да се запознаем и с том първи от най-признатото произведение на Баркър – „Кървави Книги“.

Заради гореспоменатата информация подходих с големи очаквания и интерес към книгата. Преди да започна с ревюто, искам да отбележа, че в жанра хорър съм пълен новак. Опитът ми се изчерпва с няколко от най-големите заглавия на Кинг и базата ми за сравнение е твърде малка. Впечатленията ми са изцяло първосигнални.

Първият том от „Кървави Книги“ съдържа шест разказа и три предговора. Първият разказ в книгата е „Кървавата Книга“. В него разбираме как разказите от „Кървавата Книга“ стигат до нас. Къщата на „Толингтън Плейс“ № 65 не задържа едни и същи обитатели за дълго. Те полудяват или умират по странен начин. Неоспоримо oбитаваната от духове къща става обект на изследване от факултета по парапсихология на Есексия университет. Доктор Флореску е развълнувана и объркана от неочаквания успех в откриването на доказателства за съществуването на паранормалното. Разбира се, обаче нещата не се развиват по перфектния начин, по който са започнали. Мъртвите не са съгласни да се подиграват с тях. Теорията на Баркър, изложена в разказа е доста интересна и нова. Въпреки малкия обем на разказа, читателят се запленява от историята и емоциалното въздействие е голямо. Завършващият абзац е въведение в следващите истории:

„Пред вас са разказите от Кървавата Книга. Четете, ако това ви се нрави, и се учете. Те са карта на тъмната магистрала, която продължава отвъд живота към непознати места.  Малцина ще бъдат принудени да поемат по нея. Повечето ще крачат спокойно по осветени от лампи улици, ще напуснат живота с молитви и грижа. Но малцина, малцина избрани, ще преживеят нещо ужасно, което ще ги изпрати на магистралата на покълнатите.“

Клайв Баркър

Едно наистина емоциално и силно обвързващо начало. Продължаваме със „Среднощният влак за месо“ . На много хора е известен филма със същото заглавие. Не съм гледала филмовата адаптация, но поне от трейлъра не виждам много допирни точки. Мъж с изключителна прецизност разфасофа жертвите си без да му мигне окото. Те за него дори не са човешки същества, а ходеща вечеря с различен процент мазнина, мускули и форма. Неговото внимание обаче заслужават най-перфектните – само те ще имат възможността да бъдат „обработени“ в Среднощния влак за месо. Погледът над психиката на мъж, чиято професия е убийството, е наистина интересен и тръпките по време на прочита не са изключени. Баркър не си спестява никакви подробности и кървавите сценки са подробно описани.

Следващият разказ е „Плямпалото и Джак“. Да четеш за неволите на един низшестоящ демон е доста по-различно от предходните творби в книгата. Явно Баркър не гледа да се вписва в определени граници, а обича да експериментира и поне тук резултатът е добър. „Хумористичен хорър“ може да звучи и странно, но това е най-точното определение, което мога да дам за „Плямпалото и Джак“. Винаги е хубаво да прочетеш нещо свежо и различно.

Плакатът за екранизацията на „Среднощният влак за месо“

„Кървав свински блус“ за мен е доста нива под останалите разкази. Не успях да схвана интимната мисъл на автора и целта на разказа. Брутализми отново не отсъстват и ако обичате истории за свиня която си похапва малолетни престъпници сте уцелили заглавието. Тук малко суровостта на автора ми дойде в повече и не останах уплашена от разказа, а погнусена. За разлика от предходните, този ми беше труден за четене, може би заради липсата на сюжет. С  обещаващо начало и обстановка позната ни от много хорър филми разказа не достигна очакванията ми.

В „Секс, смърт и звезден блясък“ Английски театър е домът на развитието. Мистерииозният г-н Лийчфийлд не е такъв, какъвто изглежда. Както може да се съди и по заглавието, развитието на сюжета е както следва: секс, смърт и звезден блясък. Историята е интригуваща, макар и далеч от плашеща. Мъртвите също се нуждаят от изкуство и не пестят сили, когато се борят, за да си го получат. Те имат по-голяма нужда от него, защото, да си признаем – да си мъртъв не е особено интересно.

Сборникът завършва с „В хълмовете, в градовете“. Природата в Югославия оживява. Това е вторият разказ от книгата, за който мога да твърдя, че не ми хареса. Отново прочитъта му вървеше тегаво. Въпреки че е сочен за една от големите творби на Баркър, не успя да ме заплени.

Кървавите книги имат и добри и лоши страни. Клайв Баркър определено не е автор, който спазва правила или пести читателите си с мек изказ. Той не оставя много на въображението и сцените са описани детайлно. Четох книгата късно вечер, но тя не успя да ме уплаши. Въпреки че някои разкази бяха интригуващи, не мога да ги нарека плашещи. Това е като се има предвид, че се плаша доста лесно и избягвам да гледам и чета чист хорър. Книгата определено няма да се хареса на някои читатели заради откровения си брутализъм на места. Ако искате да прочетете нещо по-различно и искате да се запознаете с едно от големите имена на хоръра може да изпробвате „Кървави Книги“, но определено не бива да се подлъгвате по имиджа на автора и да подхождате със сериозни очаквания, защото, честно казано, този сборник не е нещо, кой знае колко добро.

 

Моята оценка:
История – 3+
Герои – 4
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4+
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 4
Маркетинг и промоция на книгата – 5
Хитов потенциал – 5

Общ успех: Добър (4.25)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

BBB

Съжалявам, но ревюто е адски слабо – никой няма нужда от преразкази. Иначе Клайв Баркър е култ, но това е ясно само на хора, които знаят и кой е Дарио Ардженто например.

abarat

Стил – 4? Хайде де, Баркър има уникален стил. А „В хълмовете, в градовете“ е умопомрачително добър разказ. Жалко, че не си успяла да го разбереш и оцениш 🙂

svetli

Втъкан свят е супер! В момента си я препрочитам с кеф… 🙂

lokster

За съжаление, съм чел малко неща от Клайв Баркър (най-вече, защото не мога да намеря нищо в електронен формат), но това което съм чел – тотално ме спечели. Особено „Втъкан свят“ – супер атмосфера – много мрачна и магическа…
Задължително четиво!