Отворете осемте си сетива

Ревю на първи сезон от сериала на Netflix „Sense8“.

Тази година излезе първи сезон на нов драматичен сериал, продуциран от интернет-гиганта Netflix, дело на Анди и Лана Уашовски („Матрицата“, „Пътят на Юпитер“, „Облакът Атлас“) и Джей Майкъл Стражински („Вавилон 5“). Проектът изглежда интригуващ по страшно много показатели – създателите си (каквито и кусури да им се намират, на тези тримата не може да им се отрече творческия потенциал), продуцента си (като не-телевизия, Netflix може спокойно да си позволи да снима каквото си пожелае) и, най-вече, концепцията си – осем непознати от различни краища на света се оказват свързани телепатично и преследвани от мистериозна организация.

Феновете на жанра ще намерят доста прилики между Sense8 и други фантастични проекти, но и също много уникални черти. Идеята очевидно е свързана с тази в „Облакът Атлас“, просто е доразработена и реализирана в повече детайли. Темпото на сериала, фокусът върху драмата на персонажите и начинът, по който третира основната си мистерия, наподобяват „Изгубени“. По брой на сюжетните линии, тяхната (не)свързаност и по количество натуралистични сцени пък прилича на „Игра на тронове“. И все пак, е нещо доста различно от всичко изброено.

Могат да се откроят два недостатъка, които пречат на тоталния му успех. Първият е, че темпото е доста мудно. Историята се точи бавно и драматично, фокусирайки се върху трагедиите или емоционалните моменти за героите, но не задължително придвижвайки сюжета напред. В повечето случаи това не пречи прекалено – емоционалният заряд е силен, може даже да ви избият сълзи на очите при определени сцени, но има и такива, които не сработват. При всички положения, един от най-важните фактори за решението ви дали да гледате Sense8 или не трябва да е нагласата ви. Кое цените повече – богата история със стабилно темпо или меланхолична драма със силен емоционален заряд?

Ако държите на първото и не ви пука особено за второто, не разчитайте да ви хареса (въпреки че аз по принцип съм от вас, а на мен ми хареса). Но пък ако обичате сериали, където всеки персонаж със своя лична драма получава достатъчно време да блесне (и да поплаче стабилно пред камера), и не бързате особено да разбирате какво точно се случва, сигурно бързо ще станете фенове. Ще дам за пример последния отрязък от единия епизод, в който всеки от героите си спомня раждането си. Сцената трае 10 минути, което си е цяла четвърт от епизода, реално нищо не се случва, но пък е пленителна и емоционална, с което компенсира.

sense88

Другият недостатък е, че сценаристите може и да имат някакви стриктни правила за създадената от тях вселена в главата си, може и да нямат, но определено не бързат да ги разкриват. По голямата част от знанията за „сетивните“ и как работи тяхната телепатия са разказани като инфодъмп от Навийн Андрюс („Изгубени“), а самите герои се концентрират повече върху последиците и ефектите от тяхната свързаност, не толкова от нейната причина или механика. Затова, ако очаквате някакво голямо разкритие в края на сезона и ясни правила за следващия, не затаявайте дъх. Последният епизод не завършва с клифхенгър, но почти нищо не става ясно, така че явно сюжетът тепърва има да се развива.

Спокоен съм за тези два недостатъка, защото „Вавилон 5“ на Стражински също започна доста мудно, но в последствие се разви в нещо феноменално. И докато в „Изгубени“ липсата на движение по мистерията, в комбинация с постоянното блъскане на нови такива, беше притеснителна, а в „Останалите“ дори не смятат да задълбават в своята, сигурен съм, че тук нейното развитие и разкритие ще бъдат удовлетворяващи. На практика, основната част е ясна – „сетивните“ са по-еволюирали хора. Останалото обаче тепърва има да се разкрива – как и защо точно така работят гроздовете, каква е историята на предишния грозд, кой точно е г-н Уиспърс и какъв е проблемът на неговата организация, ловуваща сетивни. Някак си знам, че, ако не Уашовски, то поне Стражински има план и ще си свърши работата както трябва.

sense888

Сега да поговорим за предимствата. Вече споменах, че емоционалният заряд е много силен. Той може да бъде намерен както в трагедиите на героите (честно казано, има моменти, в които Sense8 действа доста депресиращо), така и в любовите им и трогателните жестове, които близките им правят за тях. Фрийма Аджиман („Доктор кой“), например, е в ролята на Аманита – най-доброто гадже на света. Тя не е сетивна, но буквално зарязва живота си, за да помогне на своята любима. Хернандо и Даниела от мексиканската сюжетна линия пък са много човечни и също са източник на качествена драма.

Любопитно е, че силните емоционални моменти идват най-често от хомо- и транссексуалните персонажи. Дали това е част от твърде осезаемата гей-пропаганда, дали е просто защото на Лана Уашовска й е по-лесно да пише за такива или пък причината е в това, че много малко други сериали се занимават с тази тематика, поради което тя изпъква като нова и ефектна, докато хетеро-героите вече сме ги виждали и са ни по-банални? Факт е обаче, че ако сте хомофоб, сериалът няма да ви хареса, защото показва истинския живот на хората с различна сексуалност и доказва защо обществото ни трябва да се пребори с всичките си предразсъдъци спрямо тях, защо е важно да се борим за равни права и каква е ползата от гей-прайдовете. Може да не търсите точно това в научнофантастичен сериал, но го има и е доста добре направено.

sense8-1

Това ни води до другото голямо предимство на Sense8, а именно, че са зачекнати доста сериозни теми. Сексуалността е само една от многото. Сериалът ще ви накара да се замислите за живота като цяло, за обществото, за вярата, за света и природата. Със сигурност философът във вас ще бъде заинтригуван, защото „Осмо чувство“ ще му предложи изобилие от теми за размисъл. Зад повечето от тях се усеща позицията на авторите, но рядко се натрапват досадни нравоучения. Дори и да има такива, повечето здравомислещи хора вероятно са съгласни с тях, така че не би трябвало да е проблем. Единственото, което мен лично леко ме притесни, е свободната употреба на наркотични вещества и представянето на тази дейност като нещо нормално и безобидно.

Последното голямо предимство на Sense8 е неговата амбиция и история, простираща се из целия свят. Общата мистерия може да не се развива особено бързо, но богатството от сюжети и пътешествието из различни градове и държави до голяма степен компенсира. Всеки от персонажите живее свой собствен живот, когато сетивността му се струпва на главата. Всеки има своя собствена история, съобразена с обстановката му, не само сюжетно, но и стилистично (дори и на ниво саундтрак). В индийската сюжетна линия има любовни терзания и танци, в немската – мафиоти и пуцалки, в мексиканската – теленовели, секс и комедия, в африканската – бедност и СПИН, в корейската – саможертва и семейна чест и т.н. Същевременно, за да не се усеща като няколко тотално различни филма, слепени един към друг, героите често се посещават и прескачат един към друг, заемайки си специални умения в критични ситуации и помагайки си при нужда.

sense8

Такъв сериал няма как да се развие от обикновена телевизия – иска се много планиране и организиране на работата, за да се заснеме всичко наведнъж, защото ако се снима серия по серия разходите биха били космически. В крайна сметка имаме истински локации и немалко мащабни сцени из техните улици, а не два склада в Бояна, декорирани според нуждата. Актьорите също са взети от съответните страни за максимална адекватност, всеки от тях е поне сравнително известен в родината си – не са случайни етнически разнообразни лица от долнопробна агенция за таланти. Личат си дори различните им школовки. Накратко, не са пестени средства и усилия за реализацията на този наистина глобален проект. Трябва също да се отбележи, че екшънът може да е малко, но е на високо ниво.

И така, Sense8 определено не е сериал за всекиго. Има немалък шанс да не ви хареса. Но пък ако изтраете първите няколко серии, ще се усетите като зарибени и ще искате да изгледате всички останали веднага. Не защото последните са по-различни от първите (не вярвайте, ако ви кажат, че темпото се забързва към края – не е вярно), а защото персонажите постепенно ви влизат под кожата и ви въвличат в историята си. Както повечето творения на Уашовски, вероятно или ще го харесате много, или ще го намразите, но едва ли просто ще ви се понрави горе-долу. Такива сериали задължително се пробват, защото ако изгледате 2-3 серии (не се отказвайте още след първата, дайте му шанс) и не ви хареса, губите 2-3 часа от живота си. Но пък ако ви хареса – печелите духовно обогатяване и спомен, който ще ви остане задълго.

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.45)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
10 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Кал

Пешо, мерси, че ми напомни за този отзив. Аз го бях видял още навремето, но явно съм бил в тихия си период и не реагирах. А всъщност ми хареса страшно много. (Е как да не ми хареса, като мнението ни съвпада кажи-речи едно към едно… 😀 )

Да видим сега ще ускорят ли историята в сезон 2…

Миро

Хахахах и аз бях зачудил какво става с кометсрите ми понякога 😉 ! Иначе по темата ДА съгласен съм пе трябва дс сме по открехнати и възпреамчиви, просто за мен всяко нещо си има граници и ако видя гек двойка да се държат за ръце или целуват няма да ми направи голямо впечетление, виждал съм достатъчно, приел съм го, но нещо повече не….. същото въжи и за моя милост с момичетата и веригите хехе 😀

Петър Атанасов

Ами в Бразилия така танцуват и цял свят им се радва 🙂 По плажовете също. Съгласен съм, на прайдовете често се проявява лош вкус, но и той е свободно право 🙂 Иначе идеята е, че ако седнеш да се целуваш с момиче на пейка в парка никой няма гък да ти каже, но ако седнеш да се целуваш с момче ще минат 20 бабички да те заплюят и 5 скинара да ви набият. Затова хората ги е страх и се крият. Това трябва да се промени и единият от начините е с прайдовете – хората да свикнат да гледат такива неща, макар и по-екстремни и полуголи на прайдовете, за да може утре като го видят в парка в нормален вариант да не се възмущават. А самите лгбт да могат да живеят като нормалните хора, без да се оглеждат кой ще ги види, нахока или набие.

Иначе аз много бих се смял да те видя полугол с две момичета на една верига закачени, така че давай, аз те подкрепям :))) И това ще е забавен парад, садомазото също е във възход :)))

ПС: Съжалявам, че понякога коментарите ти отиват в спам-папката и трябва ръчно да ги вадя оттам. Уърдпрес явно са въвели някакви по-строги мерки против спам и на много сайтове това е проблем. Влизай с профила си, така има по-малък шанс да те приеме за спамер.

Миро

Да съгласен съм че хомофобията е проблем за цялото човешко общество, радвам се че не съм от тези хора защото имам познати които са гейове / една жена и едно момче/ и никога не съм се дърпъл от тях или да съм се закачъл или нещо такова, но и те се държат супер естествено, както казах аз мразя парадирането и те също, е може би ги е страх да се покажат не знам… та мисълта ми беше, че просто за мен не е това начина да накараш едва ли не да те приемат хората, не знам ако някой открито се занася или тормози било то на работа или вкъщи съм съгласен да искат и внимание и намеса от органите ама да ми танцуваш На центъра на града полуголи да ми се натискат и т.н еми дай сега аз гол да тръгна с две момичета на една верига закачени и малко други изчанчени глупости и да викам ПРИЕМЕТЕ МЕ ! 🙂

Петър Атанасов

Петя, дай му все пак шанс, доколкото те познавам, очаквам на теб да ти хареса.

Миро, съгласен съм, че Лана е попрекалила с гей пропагандата, но пък и няма нищо невярно казано в сериала. Обяснението на Номи защо ходи на гей прайдове и защо са важни за нея просто няма какво да му се противоречи. Всичко е абсолютно вярно. Прайдовете помагат не само, за да се повдига темата, но и за да вдъхват кураж на тези, които нямат смелостта да си признават или да се откриват (като мексиканския актьор например, който ако не беше скрит, нямаше да има тези проблеми, но пък ако беше открит нямаше да има успешна филмова кариера). Наистина тази тема влезе в много сериали и скоро ще омръзне, но явно хомофобията е следващата голяма тъпотия, която човечеството трябва да преодолее, след расизма, и сериалите и филмите правят каквото могат, за да ускорят процеса.

Мирослав Димитров

Изгледах го и ми хареса! Но наистина по- спокойнон с гей пропагандата която се рекламира едва ли не, аз прайдовете не ги харесвам, защото просто не обичам парадиренето и някакви протести с лозунг “ Вижте ме аз съм различен- приеми ме“ ем може да съм старомоден, но не е това начина да те приемат хората като им се натякваш и слагаш, напротив получава се обратен ефект. Лени или Лана го знаем, че е искал да изкаже личния си живот, но попрекалява малко, същото важи и за продукции като Игра на Тронове, вече свършилия Истинска кръв и т.н където има доста секс сцени и бруталия, които признавам имат своя апел, но и всичко в граници, а те прекаляват просто. Иначе евала за историята и мащаба, наистина огромни и увлекателни и актьорите не са никак лоши повечето, доста международен екип и доста интересни, евала!

Ник

5.45 е отличен 🙂

Петя Ивайлова

Какво да правя – изглежда съм консервативна по рождение 🙂 В момента следя „Г-н Робот“ и харесвам сериала, но честно казано и на мен ми е неприятно, когато персонажите вземат наркотици все едно е нищо, както и онази сцена между Тирел и рецепциониста (не че е гей пропаганда, просто порно сцените не ме интересуват). Там поне няма от този вид насилие, което показват във Викингите и подобни сериали…

Иван Петков

Е, не е като да хвърчат черва наляво-надясно 🙂 Просто показват всичко от раждането и 90% от секса 🙂

Петя Ивайлова

Бих го гледала – звучи като нещо което ще ми хареса, но по принцип мразя натуралистичните сцени (независимо за какво се отнасят) и затова се въздържам.