Отворете осемте си сетива

Тази година излезе първи сезон на нов драматичен сериал, продуциран от интернет-гиганта Netflix, дело на Анди и Лана Уашовски („Матрицата“, „Пътят на Юпитер“, „Облакът Атлас“) и Джей Майкъл Стражински („Вавилон 5“). Проектът изглежда интригуващ по страшно много показатели – създателите си (каквито и кусури да им се намират, на тези тримата не може да им се отрече творческия потенциал), продуцента си (като не-телевизия, Netflix може спокойно да си позволи да снима каквото си пожелае) и, най-вече, концепцията си – осем непознати от различни краища на света се оказват свързани телепатично и преследвани от мистериозна организация.

Феновете на жанра ще намерят доста прилики между Sense8 и други фантастични проекти, но и също много уникални черти. Идеята очевидно е свързана с тази в „Облакът Атлас“, просто е доразработена и реализирана в повече детайли. Темпото на сериала, фокусът върху драмата на персонажите и начинът, по който третира основната си мистерия, наподобяват „Изгубени“. По брой на сюжетните линии, тяхната (не)свързаност и по количество натуралистични сцени пък прилича на „Игра на тронове“. И все пак, е нещо доста различно от всичко изброено.

Могат да се откроят два недостатъка, които пречат на тоталния му успех. Първият е, че темпото е доста мудно. Историята се точи бавно и драматично, фокусирайки се върху трагедиите или емоционалните моменти за героите, но не задължително придвижвайки сюжета напред. В повечето случаи това не пречи прекалено – емоционалният заряд е силен, може даже да ви избият сълзи на очите при определени сцени, но има и такива, които не сработват. При всички положения, един от най-важните фактори за решението ви дали да гледате Sense8 или не трябва да е нагласата ви. Кое цените повече – богата история със стабилно темпо или меланхолична драма със силен емоционален заряд?

Ако държите на първото и не ви пука особено за второто, не разчитайте да ви хареса (въпреки че аз по принцип съм от вас, а на мен ми хареса). Но пък ако обичате сериали, където всеки персонаж със своя лична драма получава достатъчно време да блесне (и да поплаче стабилно пред камера), и не бързате особено да разбирате какво точно се случва, сигурно бързо ще станете фенове. Ще дам за пример последния отрязък от единия епизод, в който всеки от героите си спомня раждането си. Сцената трае 10 минути, което си е цяла четвърт от епизода, реално нищо не се случва, но пък е пленителна и емоционална, с което компенсира.

Другият недостатък е, че сценаристите може и да имат някакви стриктни правила за създадената от тях вселена в главата си, може и да нямат, но определено не бързат да ги разкриват. По голямата част от знанията за „сетивните“ и как работи тяхната телепатия са разказани като инфодъмп от Навийн Андрюс („Изгубени“), а самите герои се концентрират повече върху последиците и ефектите от тяхната свързаност, не толкова от нейната причина или механика. Затова, ако очаквате някакво голямо разкритие в края на сезона и ясни правила за следващия, не затаявайте дъх. Последният епизод не завършва с клифхенгър, но почти нищо не става ясно, така че явно сюжетът тепърва има да се развива.

Спокоен съм за тези два недостатъка, защото „Вавилон 5“ на Стражински също започна доста мудно, но в последствие се разви в нещо феноменално. И докато в „Изгубени“ липсата на движение по мистерията, в комбинация с постоянното блъскане на нови такива, беше притеснителна, а в „Останалите“ дори не смятат да задълбават в своята, сигурен съм, че тук нейното развитие и разкритие ще бъдат удовлетворяващи. На практика, основната част е ясна – „сетивните“ са по-еволюирали хора. Останалото обаче тепърва има да се разкрива – как и защо точно така работят гроздовете, каква е историята на предишния грозд, кой точно е г-н Уиспърс и какъв е проблемът на неговата организация, ловуваща сетивни. Някак си знам, че, ако не Уашовски, то поне Стражински има план и ще си свърши работата както трябва.

Сега да поговорим за предимствата. Вече споменах, че емоционалният заряд е много силен. Той може да бъде намерен както в трагедиите на героите (честно казано, има моменти, в които Sense8 действа доста депресиращо), така и в любовите им и трогателните жестове, които близките им правят за тях. Фрийма Аджиман („Доктор кой“), например, е в ролята на Аманита – най-доброто гадже на света. Тя не е сетивна, но буквално зарязва живота си, за да помогне на своята любима. Хернандо и Даниела от мексиканската сюжетна линия пък са много човечни и също са източник на качествена драма.

Любопитно е, че силните емоционални моменти идват най-често от хомо- и транссексуалните персонажи. Дали това е част от твърде осезаемата гей-пропаганда, дали е просто защото на Лана Уашовска й е по-лесно да пише за такива или пък причината е в това, че много малко други сериали се занимават с тази тематика, поради което тя изпъква като нова и ефектна, докато хетеро-героите вече сме ги виждали и са ни по-банални? Факт е обаче, че ако сте хомофоб, сериалът няма да ви хареса, защото показва истинския живот на хората с различна сексуалност и доказва защо обществото ни трябва да се пребори с всичките си предразсъдъци спрямо тях, защо е важно да се борим за равни права и каква е ползата от гей-прайдовете. Може да не търсите точно това в научнофантастичен сериал, но го има и е доста добре направено.

Това ни води до другото голямо предимство на Sense8, а именно, че са зачекнати доста сериозни теми. Сексуалността е само една от многото. Сериалът ще ви накара да се замислите за живота като цяло, за обществото, за вярата, за света и природата. Със сигурност философът във вас ще бъде заинтригуван, защото „Осмо чувство“ ще му предложи изобилие от теми за размисъл. Зад повечето от тях се усеща позицията на авторите, но рядко се натрапват досадни нравоучения. Дори и да има такива, повечето здравомислещи хора вероятно са съгласни с тях, така че не би трябвало да е проблем. Единственото, което мен лично леко ме притесни, е свободната употреба на наркотични вещества и представянето на тази дейност като нещо нормално и безобидно.

Последното голямо предимство на Sense8 е неговата амбиция и история, простираща се из целия свят. Общата мистерия може да не се развива особено бързо, но богатството от сюжети и пътешествието из различни градове и държави до голяма степен компенсира. Всеки от персонажите живее свой собствен живот, когато сетивността му се струпва на главата. Всеки има своя собствена история, съобразена с обстановката му, не само сюжетно, но и стилистично (дори и на ниво саундтрак). В индийската сюжетна линия има любовни терзания и танци, в немската – мафиоти и пуцалки, в мексиканската – теленовели, секс и комедия, в африканската – бедност и СПИН, в корейската – саможертва и семейна чест и т.н. Същевременно, за да не се усеща като няколко тотално различни филма, слепени един към друг, героите често се посещават и прескачат един към друг, заемайки си специални умения в критични ситуации и помагайки си при нужда.

Такъв сериал няма как да се развие от обикновена телевизия – иска се много планиране и организиране на работата, за да се заснеме всичко наведнъж, защото ако се снима серия по серия разходите биха били космически. В крайна сметка имаме истински локации и немалко мащабни сцени из техните улици, а не два склада в Бояна, декорирани според нуждата. Актьорите също са взети от съответните страни за максимална адекватност, всеки от тях е поне сравнително известен в родината си – не са случайни етнически разнообразни лица от долнопробна агенция за таланти. Личат си дори различните им школовки. Накратко, не са пестени средства и усилия за реализацията на този наистина глобален проект. Трябва също да се отбележи, че екшънът може да е малко, но е на високо ниво.

И така, Sense8 определено не е сериал за всекиго. Има немалък шанс да не ви хареса. Но пък ако изтраете първите няколко серии, ще се усетите като зарибени и ще искате да изгледате всички останали веднага. Не защото последните са по-различни от първите (не вярвайте, ако ви кажат, че темпото се забързва към края – не е вярно), а защото персонажите постепенно ви влизат под кожата и ви въвличат в историята си. Както повечето творения на Уашовски, вероятно или ще го харесате много, или ще го намразите, но едва ли просто ще ви се понрави горе-долу. Такива сериали задължително се пробват, защото ако изгледате 2-3 серии (не се отказвайте още след първата, дайте му шанс) и не ви хареса, губите 2-3 часа от живота си. Но пък ако ви хареса – печелите духовно обогатяване и спомен, който ще ви остане задълго.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.45)