Пътуване до „Империята на ангелите“

Втората част от трилогията на Бернар Вербер, включваща още „Танатонавтите“ и „Ние, боговете“

Един от вечните екзистенциални въпроси, на които едва ли ще си отговорим докато сме живи, е „Какво става след смъртта?“. Явно за Бернар Вербер този въпрос е доста интересен, защото отключва въображението му и му позволява да отведе читателите си на впечатляваща разходка из митологията, религията, философията и неизчерпаемото богатство на творчеството му. Неговият герой Микаел Пенсон и приятелите му танатонавти вече си отговориха отчасти на този въпрос във великолепната първа книга от поредицата, но за това заплатиха с живота си. Твърде малка цена, като се има предвид какви интересни преживявания ги очакват след това.

За Микаел Пенсон, следващият етап от развитието на душата му се оказва пребиваването като ангел. Архангелите са тези, които мерят душата след смъртта й – дали е постигнала достатъчно добра карма, за да й се предложи да се освободи от цикъла на преражданията. Ангелите пък са тези, които помагат на душите в тази им цел. На всеки ангел се дават три човешки души, над които той трябва да бди и да насочва в правилната посока на развитие. Ангелът си има и ангел-наставник, който му обяснява как стоят нещата в Империята на ангелите, дава му съвети и същевременно следи за неговото развитие. За Микаел този ангел-наставник е Едмон Уелс – друг популярен герой на Вербер, който присъстваше в поредицата за „Мравките“. Едмон Уелс беше изобретил начин да си общува с мравките, а жаждата му за знания явно го е довела до нивото на ангел-наставник във вселената на Вербер.

Тримата клиенти на Микаел обаче не са лесни за спасяване. Игор се ражда в студената и изтерзана от войни Русия при майка, която не го иска и се опитва всячески да го убие. Венера е дете на топмодел и красив актьор, като природната й красота е предпоставка за бъдещата й кариера, но животът й няма да е толкова безгрижен, колкото може да се очаква. Жак е творческа натура с не особено успешни писателски опити, който търси начин да разбере себе си и обществото, в което живее. Тези трима души се раждат, живеят и умират в рамките на тази книга, а трудната задача на Микаел е да помогне на поне един от тях да се освободи от цикъла на преражданията, за да може самият той да се извиси на следващо ниво.

Междувременно, собственият порив на Микаел и неговите приятели за знания ги кара да престъпват правилата на Империята на ангелите и да се отправят на собствени изследователски пътешествия, въпреки забраните на Едмон Уелс. Раул изобщо се е отказал да помага на подопечните си души, убеден, че човешките им несъвършенства правят задачата му невъзможна. Фреди пък се е оженил за Мерилин Монро, като двамата вече са привикнали на живота в Империята на ангелите, гледат да се забавляват и да не се месят много-много в делата на простосмъртните. Групата им ще се старае да открие повече за местата, на които ангелите не се допускат, за другите галактики във вселената, където може би има извънземен живот, както и за следващите нива на съществуване на душата. А откритията им са доста интересни.

Както и другите книги на Вербер, и тази се отличава с уникално лек и приятен стил на писане, същевременно носещ в себе си страшно много мисъл. Главите отново са кратки и номерирани, което хем помага да се прекъсва четенето в удобен за читателя момент, хем го кара да си мисли „Хайде да мина само още една преди да започна да си върша работата, нали са кратички“. Така неусетно може да се прочетат и всичките 380 страници наведнъж. А веднъж щом се потопим в света на ангелите, забравяме ежедневните си проблеми и се чудим имат ли смисъл те, ако наистина ни очаква нещо подобно след живота ни на Земята.

Няма смисъл да си повтарям хвалбите, свързани с познанията на автора по различни философски теми и научни области, които поднася и съчетава по много интересни начини в писанията си. „Империята на ангелите“ не е нито нещо повече, нито по-малко от „Танатонавтите“ и „Ние, боговете“, тя е също толкова интересен и пленителен шедьовър, колкото и другите части от поредицата. Лично аз, сега, след като завърших и трите излезли книги, нямам търпение „Колибри“ да издадат и следващите две части. А на Бернар Вербер пожелавам да е жив и здрав, за да пише още много такива книги.

 

Моята оценка:
История – 6+
Герои – 6
Стил на писане – 6+
Неочаквани обрати – 6+
Теми за размисъл – 6+
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6+
Старание на автора – 6+
Маркетинг и промоция на книгата – 5.25
Хитов потенциал – 6-

Общ успех: Отличен (6+)

 

 

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.