Подробности от продукцията на „Геобуря“

След като безпрецедентна поредица от природни бедствия заплашва планетата, световните лидери се събират, за да създадат сложна мрежа от спътници, които да контролират глобалния климат и да предзапазят всички. Но сега нещо се е объркало – изградената мрежа за защита на Земята я атакува, и откриването на истинската заплаха се превръща в надпревара с времето, преди опустошителна геобуря да изтрие всичко… и всички заедно с нея.

Дийн Девлин (сценарист/режисьор, „Денят на независимостта“) отбелязва своя режисьорски дебют с „Геобуря“, с участието на Джерард Бътлър  („Код: Олимп“, „300“), Джим Стърджис („Облакът Атлас“), Аби Корниш („Високо напрежение“), Александра Мария Лара („С пълна газ“), Даниел Ву („Мъжът с железните юмруци“, „Warcraft: Началото“), Еухенио Дербес („Как да бъдеш латино любовник“), с номинираните за „Оскар“ Ед Харис („Часовете“, „Аполо 13“) и Анди Гарсия („Кръстникът: Част III“).

Бътлър е в ролята на Джейк Лоусън, учен, който заедно със своя брат Макс, изигран от Стърджис, е натоварен с отстраняването на повредата в мрежата от спътници.
Корниш е в ролята на агента на тайните служби Сара Уилсън;
Лара играе астронавтката Уте Фасбиндер, която ръководи космическа станция;
Ву е в ролята на Ченг Лонг, намиращ се в Хонг Конг ръководител на програмата спътници;
Дербес играе Ал Хернандес, член на екипажа на космическата станция;
с Гарсия като американския президент Андрю Палма;
и Харис в ролята на държавния секретар Леонард Декъм.
Във филма участват още Зази Бийц (предстоящия „Дедпул 2“, сериала „Атланта“), Адепепо Одуйе („Големият залог“, „12 години в робство“), Амир Уакед („Луси“, „Сириана“) и Робърт Шийхан („Реликвите на смъртните: Град от кости“, „Сезонът на вещиците“).

По сценарий на Дийн Девлин и Пол Гуйо, филмът е продуциран от Дейвид Елисън, Девлин и Дейна Голдбърг. Изпълнителни продуценти са Хърбърт У. Гейнс, Марк Роскин и Дон Грейнджър. Рейчъл Олчан и Клиф Ланинг са ко-продуценти.

Творческият екип на продукцията включва оператора Роберто Шафер („Пътят към Невърленд“, „Спектър на утехата“); художника Кърк. М. Петручели („Белият дом: Под заплаха“); монтажистите Рон Роузън („Годзила“), номинирания за „Оскар“ Крис Лебензън („Аленият прилив“, „Топ Гън“) и номинирания за „Оскар“ Джон Рефуа („Аватар“); дизайнера на костюми Сюзън Матисън („Големият залог“, „Секретна квартира“); и ръководителя на екипа за визуални ефекти Джефри А. Окън („Сблъсъкът на титаните“, „Денят, в който Земята спря“). Музиката е дело на Лорн Балф („LEGO Филмът: Батман“).

За продукцията

НЯКОИ НЕЩА НЕ БИВА ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ

Какво би станало, ако тежките метеорологични условия и природни бедствия са част от миналото, ако учените могат да намерят решение на проблемите и световните лидери се обединят, за да настане вечен мир на Земята?  Дали ще се получи? И най-вече – дали всички замесени ще могат наистина да устоят на желанието да поемат контрола за свои собствени цели?

Какво се случва, когато върховната власт попадне в неподходящи ръце и се превърне в абсолютно оръжие, отприщвайки ад на Земята?

Във филма сценаристът, продуцент и режисьор Дийн Девлин представя свят, в който световното политическо сътрудничество и широка мрежа от контролиращи времето спътници, инсталирани в космоса, са превърнали природните бедствия в нещо от миналото. И това е така, докато нещо – или някой – се обърква, доказвайки, че не всичко е възможно да бъде под контрола на хората.

Сега американското правителство трябва да се обърне към човека, който е изобретил обгръщащата Земята безопасна „мрежа“, за отстраняване на проблема, преди сривът в системата да се превърне в нещо още по-фатално. Въпреки забраната за негова бъдеща намеса в програмата, вечният бунтовник се завръща да спаси планетата, както и репутацията си, незаинтересован от това, че е приветстван като спасител… и незнаещ, че той е по-вероятно да послужи като изкупителна жертва.

Девлин признава, че идеята за историята му хрумва, когато дъщеря му, по това време 6-годишна, го моли й да обясни промените в климата. „Съвсем простичко тя ме попита: Защо не можем да построим машина, която да поправи всичко? Така ми хрумнаха всички тези идеи за това, какво би станало, ако разполагахме с такава машина. А какво ще стане, ако нещо ужасно се обърка? Това се превърна в история от типа „какво би било, ако“ – какво ще се случи, ако чакаме прекалено дълго, за да се справим с драстичните промени в климата? А какво ще стане, ако не успеем? Какво би станало, ако създадем тази невероятна машина за контрол на времето около цялата планета? И какво ще правим, ако тя се развали?“  

Във филма историята се развива след две години, откакто сложната мрежа от взаимосвързани спътници – наречена Dutch Boy – е пусната в действие. Всичко е спокойно, засега. Необясними неизправности в най-сложната система изведнъж започват да причиняват, вместо да предотвратяват, смъртоносни климатични модели, невиждани от човечеството: лед и сняг в пустините на Афганистан, огнен ад по улиците на Хонг Конг, циклони в Индия…

Dutch Boy е извън контрол, което поражда опустошение по цялото земно кълбо.

„Дийн е работил по грандиозни епоси като „Денят на независимостта“, така че, когато се зае с темата за глобалното затопляне, той представи убийствен за традициите на жанра обрат, като я смеси с политически трилър и я допълни с неестествени природни катаклизми“, отбелязва продуцентът Дейвид Елисън. „С други думи, в нашата история науката не е основното, проблемът са хората, които се опитват да я контролират“.

Продуцентът Дейна Голдбърг допълва: „Ние в Skydance обичаме да правим научнофантастични и изпълнени с приключения екшъни и фентъзи филми. „Геобуря“ е история за потенциалната опасност от края на света, изпълнена с вълнение, интензивно действие и главозамайващи ефекти, така че това го превърна в перфектния филм за нас“.

Съсценаристът Пол Гуйо харесва първоначалната идея и я развива заедно с Девлин. „Хрумването да се манипулира времето в ползва на човечеството, е прекрасно, докато, разбира се, някой неизбежно се възползва от това за користни цели, нали така?“, отбелязва той. „В началото всичко изглежда страхотно, защото хората по целия свят работят заедно. САЩ поставят началото на усилията, НАСА построява програмата, а международна космическа станция я управлява. За известно време на Земята настъпва безкраен мир. Но след това някой превръща Dutch Boy в истинско оръжие“.

Джерард Бътлър играе отлъчения инженер Джейк Лоусън, създател на Dutch Boy, на който му е било трудно да бъде част от политическите игрички, които настъпват след пускането на системата. „Това, което ме привлече към тази история, беше, че тя комбинираше всичко перфектно”, спомня си той. „Харесаха ми елементите на истински екшън филм и напрегнат трилър, заедно с много чувство за хумор, но също така, че се представят обтегнатите отношения между моя герой и неговия брат. Като че ли има за всекиго по нещо и публиката определено ще се забавлява“.  

Джим Стърджис играе Макс Лоусън, по-малкия брат на Джейк, а по ирония на съдбата – негов шеф. Подобно на Бътлър, Стърджис е привлечен от разделението между двамата братя в сценария. „Беше ясно, че тези две наистина силни личности ще се сблъскат по средата на това космическо приключение, допълнено с драматичен политически развой на Земята. Две напълно контрастни индивидуалности и двама много различни мъже, които трябва да работят заедно за разрешаване на един проблем, иначе рискуват да загубят всичко. Тази комбинация определено имаше притегателна сила за мен“.  

„Знам много добре какво представлява съперничеството между двама братя, а Дийн е наясно за всичко, свързано с околната среда и бъдещето на нашата планета“, казва Гуйо. „Той също така разбира от всякакви джаджи и технологии, и тази история показва какво е предназначението на науката – да повлияе, а не да манипулира времето, на базата на настоящи и бъдещи сателитни технологии“.

„За мен развлеченията трябва да са именно това – да са забавни, а не непременно да те ударят по главата с послание“, отбелязва Девлин. „Но аз също разбирам, че научната фантастика се получава по-добре и има по-голямо влияние, когато имаш какво да кажеш. Надяваме се, че ще отведем зрителите на пътешествие с високоскоростно влакче из цялата планета и в космоса, да си изкарат страхотно, но  може би да бъдат и малко по-любопитни за заобикалящия ги свят“.

Построихме тази система от спътници, за да контролираме времето, но някой обърна системата срещу нас.

Девлин споделя, че една от първите дискусии по отношение на подбора на актьорите във филма се завърта около факта, че глобалното затопляне е глобален проблем. „Искахме да направим филм, който да намери отзвук по целия свят, затова имахме нужда от интернационално звездно присъствие“.

Така роли във филма получават актьори от различни страни, включително роденият в Шотландия Джерард Бътлър, британецът Джим Стърджис, австралийката Аби Корниш, мексиканецът Еухенио Дербес, румънката Александра Мария Лара, германката Зази Бийц, нигериецът Адепепо Одуйе, египтянинът Амир Уакед, роденият в Ирландия Робърт Шийхан, кубинецът Анди Гарсия, както и американците Ед Харис, Талита Бейтман и Даниел Ву, като последният е първо поколение американец с шанхайски корени.

Девлин разбира, че Бътлър има голям интерес към ролята и е въодушевен да му я предложи. „С Дийн бяхме на едно и също мнение за това, че макар и да е възрастен, всъщност това е история за съзряването на Джейк Лоусън“, отбелязва Бътлър. „Необичайният му характер комбинира различни черти на характера: той е донякъде хлапе чудо, различно от всички останали, луда глава и изгубена душа. Той е истински гений, но и си остава дете. За мен беше предизвикателство да го изиграя,  особено заради замесването му в този безспирен екшън“.

Тъй като е ръководил първоначалната конструкция и инсталация като главен координатор на Climate ISS, Джейк е единственият човек, който познава до последния детайл Dutch Boy. Въпреки, че е необходимо известно убеждаване от страна на своя отчужден брат Макс, Джейк най-накрая се съгласява да поеме мисията, и е сигурен, че може да намери и да реши проблема. Но се оказва, че има много повече, отколкото дори самият той предполага, както ще открие, след качването си на борда на космическата станция. И за да стане още по-лошо, Джейк трябва да докладва на своя по-малък брат.

„Макс е човек, който използва мозъка си, за да се измъкне от неприятности, докато Джейк предпочита да служи с юмруците си“, обяснява Гуйо за разликите между двамата братя, които предпочитат да не се срещат повече, но са принудени от обстоятелствата да работят заедно.

Джим Стърджис играе служителя на Белия дом, който е натоварен с озаптяването на твърдоглавия си по-голям брат. Бътлър отбелязва: „Много ми харесаха сцените с Джим. С него всеки момент е интересен и той е толкова отдаден по време на снимки. Сюжетната линия с братята е любимата ми във филма. Още от самото начало тези момчета се подлудяват един друг, въпреки че не са си говорили от години. Но те са братя, така че в крайна сметка са готови да умрат един за друг“.  

Е, може и да им се наложи.

„Макс Лоусън наистина е административно парвеню от най-високите нива в Белия дом“, казва Стърджис за своя герой, асистент на държавния секретар. „Той е на ти с техниката, справя се перфектно с компютрите и с това да се движи в политическите кръгове, но контролирането на брат му е нещо съвсем друго“.  

„За негова изненада той е натоварен с главната задача да разбере какво се е объркало в космоса“, продължава той, „и никой член от семейството не очаква с нетърпение такова обаждане за нещо като семейна сбирка. Проблемите на братята са от преди години и се въртят около съперничество, ревност, омраза. Заради всичко това съвместната работа се оказва сериозен проблем за Макс, който все още трябва да се доказва по време на работа. Той се нуждае от съдействието на Джейк, за да впечатли своите началници, един от които все пак е президентът на САЩ“. 

Девлин смята, че братята „притежават много сходни качества, но самите те не го осъзнават. Макс е повече по мисленето, а Джейк го бива повече в действие. И двамата обаче имат черти от другия в характерите си, което създава интересна динамика, защото това, което единият вижда в другия е нещото, което не харесва в себе си“.

Макс все пак харесва някой и това е агентката на тайните служби Сара Уилсън. Двамата се впускат в една абсолютно забранена връзка, независимо от последиците – те ще бъдат уволнени, ако истината излезе на бял свят.

Аби Корниш, която играе ролята, споделя: „Сара е толкова забавна, защото е силна, бърза, интелигентна и женствена. Тя е сурова жена, която защитава президента, но има и забавна, чувствителна и деликатна страна, която разкрива в отношенията си с Макс. А тази връзка в работна атмосфера и то в рамките на Белия дом носи усложнения от само себе си“.

„Сара има силно чувство за справедливост, което излиза извън рамките на следването на заповеди“, отбелязва Девлин. „Когато мистерията се разгръща, тя осъзнава, че има жизненоважна роля, която може да противоречи на работата, която се е заклела да върши. Тя трябва да направи своя избор и от този избор ще проличи колко силен човек е“.

Това беше творението на живота ми. Да мечтаеш за него беше истинска лудост. Да се построи? Казваха, че е невъзможно. Но го направихме.

„Винаги е странно, невероятно и малко страшно, когато за първи път стъпваш на снимачната площадка… това си е паметен момент“, казва Девлин. „Когато обиколих коридорите на космическата станция, създадена от нашия дизайнер Кърк Петручели, бях наистина удивен. Те изглеждаха напълно истински, можехте буквално да се изгубите в този лабиринт и да се почувствате като че сте в някой друг свят. Цялата конструкция беше по-голяма от самолетоносач и наистина можехте да повярвате, че тук живеят изолирани в продължение на месеци около 5000 души. Всичко това имаше силно въздействие върху мен и върху актьорите“.  

Бътлър се съгласява, отбелязвайки: „Очаквах повечето от локациите да са компютърно-генерирани, но да видиш всичко построено в реални размери, направо ми спираше дъха. Когато пристигнах на космическата станция и видях колко сложна и изпипана до последната подробност е цялата конструкция, изпитах истинско страхопочитание“.  

Петручели, който е работил многократно с Девлин преди, няма търпение да създаде изглеждащата напълно като истинска международна космическа станция, където е съсредоточена огромна част от действието. „В този филм имахме девет локации за космическата станция, като за тях разполагахме с общо 72 основни части“, споделя той. „Ние ги проектирахме като фабрика за поддържане, създаване и движение на хилядите сателити, които се грижат за климата на Земята, истински команден център, който защитава планетата и всички на нея“.  

За да илюстрира колко подробно проектантският екип, в който е отговорникът по сценографията Пейдж Бъкнър, създава всичко в масивната конструкция, Петручели казва: „С помощта на бързо направени прототипи, можехме да произведем 20,000 малки свръзки за инсталирането на панелите. И това е само един пример“.

Самите декори са направени по подобие на истинска международна космическа станция, завършена от НАСА през 2000 г., след 12-годишна строителна дейност в космоса.

Разбира се, снимачната площадка изисква някои корекции от практична гледна точка. Петручели потвърждава: „Имаше идея зад всичко, което направихме, зад създаването на технологични, индустриални и механични елементи от инфраструктурата на нашия кораб, така че, въпреки че не сме в открития космос, по всичко да изглежда, че сме там. Взехме предвид всеки детайл, например как героите ще дишат, какво ще се случи с частиците във въздуха и така нататък. По време на нашите проучвания с НАСА, имахме възможността да разберем какво е усещането все едно сме там, те ни оказаха пълна подкрепа във всяко отношение“.

„В крайна сметка“, продължава той, „ние се опитахме да почетем достиженията на НАСА и основните научни принципи, които те задължително спазват, докато всъщност представяме тази силно драматична история, която използва за фон открития космос“.

Девлин добавя: „Когато момчетата от НАСА пристигнаха в началото, за да прегледат терените за снимки и да видят нашите декори, бях доста притеснен. За мен беше важно те да харесат всичко и имах пълно доверие в направеното от Кърк. Но когато ни казаха колко близо сме били до реалността, бях приятно изненадан!“

Цялата конструкция на космическата станция в „Геобуря“ е построена на пет съседни площадки в студиото Big Easy в Ню Орлиънс. То е разположено върху част от истински завод на НАСА в източната част на града.

С помощта на визуални ефекти, Ню Орлиънс също се превръща в столицата Вашингтон, Токио, Москва, Дубай, Орландо, Флорида, Рио де Жанейро и Мумбай, поне за наземната част на снимките, както споделя ръководителят на екипа по визуалните ефекти Джефри А. Окън. Той и неговият екип „налагат“ Белия дом и президентския самолет Еър форс уан върху кадри заснети от Девлин и оператора Роберто Шафер в Калифорния, включително на една от централните пътни артерии, която успешно замества столицата на САЩ, както и улица в Рио.

Най-ужасната климатична катастрофа – геобурята в „Геобуря“ – също до голяма степен е под контрола на Окън. „Идеята беше да направим такива ефекти, които да зарадват всички фенове на филмите с катастрофи, но в грандиозни мащаби, които досега не са били представяни на голям екран“, казва той. „Всички сме гледали филми, където има някакви яки гръмотевици, но мисля, че никой не е виждал сцена на преследване като в нашия филм, където има почти толкова гръмотевици, колкото и дъждовни капки. Или когато повредените сателити успяват да предизвикат 50 торнада на едно и също място. Искахме да покажем тези природни бедствия в неестествена светлина, с интензивност, каквато публиката не е виждала“.

В подготовка за това как да изглеждат визуалните ефекти, Окън признава: „Направихме много проучвания. Художественият отдел на Кърк свърши перфектна работа и ни представи различни изображения и технологии. Открихме, че на практика всяко нещо, което Дийн и Пол пишат под формата на научна фантастика, всъщност е постижимо от сателит, заедно с някои неща, които те не бяха включили в сценария. Беше удивително да разберем, че според направените проучвания вече всичко, показано във филма, е напълно достижимо“.

Окън подхожда към проекта, като условно разделя филма на три части. „Имаме филм на земята, филм в космоса и филм катастрофа. В наземната част има много по-недоловими визуални ефекти, което много ми допада, защото никой не може да осъзнае, че сме прибегнали до помощта на ефекти“, усмихва се той. „След това е откритият космос, сниман в студио с реално построени декори и син екран, като използвахме съвсем нова техника за заснемане на фотореалистични изпълнения от скафандрите на актьорите, в случаите, когато не можем да ги накараме сами да направят съответната сцена“.

Третата част от пъзела на Окън, филмът катастрофа, е с епични пропорции. „Аз съм голям маниак на тема космос и съм луд по физиката“, признава той, „така че ми е невъзможно да нарушавам законите на физиката при създаване на ефекти. Но Дийн беше категоричен, че ще нарушим тези закони за забавление, което означаваше, че ако по време на снимките нещо изглежда по-забавно за зрителите, той няма да ни кара да се съобразим с физиката, тъй като не правихме документален филм“.

В действителност, идеята е да се предадат достоверно природните закони, но по един изключително неприроден начин. „Ние представяме наистина всякакви атмосферни условия и как те могат да повлияят на инфраструктурата на нашия свят, но разбира се вдигнахме нивото, за да зарадваме феновете на жанра, и изневерихме на реалността, за да създадем фантастична визия”, споделя Окън. „Така че, когато представяме торнадо, ние се придържаме, поне според мен, към законите на физиката, но специално добавихме огромен брой от тях в кадрите на Дийн“, смее се той.

„Геобуря“ излиза по кината на 3D, IMAX 3D, 4DX на 20 октомври.