Последна нощ в музея

Ако сте попадали на първите два филма „Нощ в музея“, вероятно знаете какво да очаквате от най-новото предложение в поредицата, „Нощ в музея: Тайната на гробницата“. Пазачът на музея, където нощем експонатите оживяват, и неговите приятели са готови за още едно приключение.

Този път то се върти около мистериозната египетска плочка, която кара експонатите да оживяват. Тя започва да не работи както трябва – героите от музея започват да се държат странно (проваляйки внимателно подготвяна от Лари презентация), а не след дълго ще бъдат заплашени от изчезване – или по-точно, превръщане обратно в безжизнени музейни експонати и нищо повече. Шансът на Лари да спаси приятелите си е в Британския музей, където ще оживеят Ланселот от рицарите на кръглата маса и родителите на Амун Ра.

Приключенията и хуморът във филма са точно това, което очаквате от филм от тази поредица или пък филм с Бен Стилър в главната роля (а тук освен главната има и още една роля – на неандерталеца Лааа, клониран от клетки на Лари). Завръщат се още синът на Лари – Ник, Теди Рузвелт (в ролята – Робин Уилямс), Амун Ра, маймуната, Джедедая, Октавий, Атила, индианката и др., а новите герои не им отстъпват по хумор (от тях малко повече се откроява охранителката на Британския музей, Тили). Последната третина пък е отделена за сбогуване с героите от трилогията, тъй като това най-вероятно ще бъде последната част – финалът не предлага изненади, но е неочаквано емоционален.

Не мога да кажа, че „Нощ в музея: Тайната на гробницата“ е най-забавният филм, който някога съм гледал. Някои шеги сработиха, други бяха тъпи, но обикновено е така с всички филми. Като незапознат с първите две части, ми беше трудно да свикна с някои от героите, които би трябвало да познавам, затова, ако ще гледате този филм – запознайте се с предшествениците му.

На сюжетно ниво също не е нищо особено – повечето събития и сюжетни обрати вече сме ги гледали в други филми и с други герои, няма нещо ново. Не мисля, че сценаристите особено са се старали. Имаше и някои странни моменти, например когато всички са на косъм от смъртта. Тогава филмът насочва емоциите и вниманието не към някой от персонажите, а към… маймуната. Не че не обичам сладки животни, но точно за маймуната ли ще ни е най-мъчно ако умре? Не за един от най-великите американски президенти или египетски фараони, а за маймуната? Няма да коментирам клишираното начало, решението на Лари да вземе Ник със себе си в Британския музей, където да се бие с метални лами, или „любовта“ между Лааа и Тили.

От друга страна имаше и приятни, забавни и сполучливи моментни изненади като гостуване на Хю Джакман, Джедедая и Октавий, радващи се на клипче с котки и пишещи коментари в youtube, или срещата между Лари и Меренкар (фараона, баща на Амун Ра).

„Нощ в музея: Тайната на гробницата“ е точно типът филмче, което е подходящо за цялото семейство по време на коледните празници. Не ви натоварва, не ви затормозява, не ви и впечатлява особено, просто ви помага да убиете два часа. Вероятно след няколко години ще започне да се върти по кабеларките. Преди това обаче може и да му хвърлите едно око на кино – не е лош, просто не очаквайте нещо феноменално. Все пак това е типична американска комедия с Бен Стилър.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Добър (4.45)