Пропадане в метрото

Ревю на романа „Метро 2034“ от Дмитрий Глуховски и изд. „Сиела“.

Старата корица е простичка, но ефективна и адекватна.

Няма спор, че поредицата с „Метро 2033“, „Метро 2034“ и „Метро 2035“ и всичките й разклонения и адаптации е сред най-успешните представители на съвременната руска фантастика. Дмитрий Глуховски прокарва в тези книги интересни идеи и значими социални послания, от които, за съжаление, се отдалечават все повече съвременните руснаци, завръщащи се към тоталитаризма от едно минало, което мнозина явно искат да възстановят, заслепени за реалностите му. „Метро 2033“ е страхотно и впечатляващо начало за тази трилогия, немалко по обем, но интересно, впечатляващо и грабващо за гърлото. „Метро 2035“ пък е достоен край за нея, в който идеите са още по-ярко изразени и дебело подчертани така, че да ги разберат и най-върлите подръжници на Путин. Уви, по средата между тях стои „Метро 2034“, която е многократно по-слаба от другите две.

Артьом, който спокойно може да се определи като главен герой за поредицата, тук е сведен до второстепенен персонаж без никакво развитие. Не си личи и да води кой знае колко дълбока душевна борба в себе си след неприятния обрат в края на „…33“ – той е бледа сянка на предишния си образ. Хънтър пък е повишен в по-главна роля, но той не е чак толкова интересен. Новите герои, за съжаление, не са особено впечатляващи и не успяват да изнесат книгата на гърба си.

Новата корица е значително по-силна и грабваща вниманието.

Глуховски явно е решил, че е прекалил с философията в предишната книга и трябва да уважи тази част от феновете, които търсят повече простота и екшън (или пък се е въодушевил от успеха си и е вкарал толкова висша философия този път, че малцина могат да я хванат). Станция Севастополска, една от крайните, е прекъснала контакта си с мрежата и загрижените за нея трябва да разберат какво става. Това е повод за началото на ново приключение из крайно разнообразните станции на метрото, но по-опростено и с по-малко изненадващи обрати. Опасностите пак дебнат на всеки ъгъл, но някак си не са толкова ангажиращи вниманието на читателя, нямат и особена дълбочина. Разбира се, възможно е аз да се лъжа и да съм пропуснал по-дълбоко втъканите послания. Самият Глуховски казва, че продължението е различно от оригинала, защото в него има повече метафори и алегории и по-дълбок смисъл, какъвто лично аз не намирам.

Ще се затрудните да си спомните героите и историята няколко месеца след като сте прочели книгата, даже не е сигурно, че изобщо ще стигнете до края. Аз, например, я четох преди години, а съвсем наскоро завърших „Метро 2035“. Докато си припомнях „…34“ за това ревю, с изненада установих, че важните герой в „…35“ са взети от „…34“. Но докато в „35“ те са доста пълнокръвни и правят впечатление, в „Метро 2034“ изобщо не бях намерил причина да ги запомням и съм ги изтрил от съзнанието си.

С това искам да кажа, че ако сте впечатлени от „33“ и пробвате „34“, но се разочаровате още в началото, не се мъчете да я четете докрая. Но и не се отказвайте след това да продължите с „Метро 2035“, защото тя ще върне поредицата във форма. Въпреки че общият консенсус сред родните блогъри съвпада с моето мнение, изд. „Сиела“ все пак преиздаде и „Метро 2034“ с нова, страхотна корица. Не е особено необходимо да я притежавате, но тази иначе силно препоръчителна трилогия не би била съвсем пълна без нея.

Моята оценка:
История – 4-
Герои – 4=
Стил на писане – 4.50
Eлементи на изненада – 4
Емоционален заряд – 4=
Теми за размисъл – 4+
Фантастични елементи – 6-
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Добър (4,45)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |