Ревю на „Слепоглед“

Жестоките закони на еволюцията и човешките слабости се сблъскват при първия ни контакт с извънземна раса в жанровото пиршество, изготвено от Питър Уотс.

Още при издаването на „Слепоглед“ издателство „Изток-Запад“ побързаха да се похвалят колко невероятно добра книга е това, колко е оригинална и прекрасна, и колко близо е авторът до най-големите светила както в жанра, така и в науката. Прессъобщенията силно акцентираха на положителните ревюта, дори самият роман започва с две страници хвалби от разнообразни критици.

Цялата тази помпозност създава изключително висока бариера за творбата, която в началото изглежда невъзможна за прескачане. Оказва се, обаче, че издателите съвсем правилно са разпознали скъпоценния камък и всички хвалби са напълно заслужени! „Слепоглед“ не е просто една страхотна хардкор научна фантастика, в нея има материал като за 5 такива!

Корицата на романа е хем смущаваща и подканяща за покупка, хем съвсем точно описваща романа в толкова много аспекти.

Започвам с ревюто отдалеч. Светът, в който се развива действието, е Земята в края на ХХІ-ви век. Технологиите ни са се развили отлично, макар и да достигат праг, над който трудно могат да се надграждат. Клониране, възраждане на изчезнали видове, размножаване без секс… всичко това е възможно. Впрочем, сексът вече се е превърнал в досадно занимание за старомодните – в тези времена е модерно половият контакт да се осъществява не лично, а чрез „кожи“. Това, разбира се, се отразява и на връзките между хората – те са по-дистанцирани, любовниците не се месят в личния си живот.

Друго постижение на следващите поколения е способността на технологиите и лекарствата да влияят върху мозъка – да трият спомени, да пораждат обич и привързаност, да изследват съзнанието ни на химическо ниво, да влияят на ума и др. Доста по-познати са вече много болести, при които сетива и възприятия се разминават, сетивни органи не подават никаква или подават грешна информация на мозъка (например слепоглед – очите ти да работят, но мозъкът ти да е убеден, че си сляп, и да не приема образа от тях). Питър Уотс много е дълбал в темата и си личи, че е правил сериозни проучвания. Но това е само една от многото области, чието развитие в бъдещето Питър Уотс е реализирал перфектно от научна гледна точка.

Тялото също може да бъде ъпгрейдвано с най-различни технологии. Мозъкът може да се свързва с ноосферата (по-функционална версия на днешния интернет) или КонСенсус (обща мрежа с бази данни за всичко, което се сетите да потърсите), могат да му бъдат инсталирани различни подобрения, даващи му невероятни умствени и изчислителни способности. Различни машини и роботи могат да бъдат командвани от един човек, който не просто ги управлява, но може и да погледне през техните очи (което променя и начина за водене на война и съчетава генералите, които командват без да са на фронта, и офицерите, които виждат всичко с очите си). Камери могат да служат за очи, изкуствени придатъци могат да служат за допълнителни телесни крайници. Туморите и редица болести и вредни ефекти от ХХ век вече не са проблем, възможно е дори да се връщат хора от смъртта.

Уотс наистина заслужава място между иконите в научната фантастика

Друг интересен момент е виртуалното пространство, в което някои хора избират да живеят. Те предават телата си на машината, която вкарва съзнанието им в общ сървър. Виртуалните обитатели могат да подредят този нов свят както си решат – всичко е позволено, щом могат да го измислят. Могат да бъдат сами, да си общуват със създадени от тях изкуствени интелекти или да си общуват един с другиго. Могат да се представят като себе си, или да си създадат аватари на нещо, което дори не е живо същество. Възможностите във виртуалния свят са неограничени и болшинството от тези, които избират да живеят там, повече никога не се връщат в реалността. Възможно е да бъдат посещавани, но не твърде често, защото накрая сами се дистанцират и предпочитат да не им се напомня за предишния живот. Очевидно, това е бягство от реалността, но дали наистина работи и дали може да успокои гузна съвест?

Изобщо, Питър Уотс не само развива технологиите в своя роман, но развива и обществото. В неговия свят хората са адекватни на съвремието си. То не е нито утопия, нито дистопия – просто различен, нов свят. Всеки може да реши за себе си дали е по-добър или по-лош. Е, намеква се, че е малко по-лош, но дали наистина е така? Хората са много по-умни и запознати със себе си и околния свят. Но дали са и осъзнати? И всъщност какво е съзнанието и дали наистина то ни прави по-умни от другите животни или точно обратното?

Разгледани невероятно много аспекти на света от бъдещето, както от научна, така и от психологическа и социална гледна точка. Всичко изброено дотук е просто в подробностите от спомените на главния герой, които вървят паралелно с основната сюжетна линия. Толкова богато развиване на вселена от книга не съм срещал никъде другаде. Както казах, има материал за не един, а за пет романа. В графата „теми за размисъл“ накрая по принцип оценяваме творбата по шестобалната система. „Слепоглед“ обаче заслужава повече от шестица – не седмица, ами дори осмица.

Най-често срещаната чужда корица акцентира върху извънземните

Но за какво всъщност става дума? В един обикновен ден цялата ни планета се оказва обградена от странни извънземни тела. Те се спускат надолу и пищят, изгаряйки в атмосферата. Не ни отнема дълго да се досетим, че това всъщност са били шпиони – проби, изпратени с единствената цел да заснемат планетата ни, да ни разучат и да изпратят информацията на създателите си преди да умрат. Макар да сме колонизирали Луната и Марс, пътуванията в далечния космос все още са ни трудни, а за тези извънземни дори не сме и чували преди. Разбира се, ситуацията е притеснителна. Ще ги видим ли отново? Враждебни ли са те?

Два месеца по-късно е засечен сигнал. Слаб сигнал с извънземен произход, към сравнително близка планета, макар и извън нашата Слънчева система. Явно там има нещо, макар и да не знаем какво точно. Построяваме космически кораб, подбираме астронавти, замразяваме ги за дългото пътуване и ги пращаме да направят първия контакт с извънземна цивилизация. И пътешествието започва.

Няма да разкривам нищо за извънземните, защото всичко, което ви издам, ще ви развали от удоволствието да ги опознаете сами. Ще кажа само едно – те са наистина извънземни. Не очаквайте хуманоиди с по-различни черти на лицето и цвят на кожата. Извънземните в „Слепоглед“ са нещо, което наистина не можете да си представите. Тяхната биологична основа ни е тотално чужда, тяхната психология, начин на общуване, обществено устройство – всичко това е толкова ново и непознато за нас… За щастие, биологическата подготовка, щателните проучвания, богатото въображение и силното старание на Питър Уотс прави идеята му и реализацията й брилянтни.

Има моменти, в които „Слепоглед“ ми напомня за „Пришълеца“, макар книга и филм да не могат да се сравняват. Усеща се ужасът (на който героите, за щастие, са прекалено умни, за да се поддадат без съпротива – още един голям плюс) на това да си сам в космоса, без надежда за помощ отвън, изправен срещу нещо, което изобщо не разбираш. А в последствие се оказва, че не можеш да се довериш дори на сетивата си, че страдаш от слепоглед. И то в толкова много отношения…

Тази може би е най-адекватна от чуждоезичните корици.

Но хардкор фантастиката не се изчерпва дотук. Успоредно с извънземните, ние опознаваме и хората, изпратени да си общуват с тях. Те не са по-малко загадъчни, дори главният герой, разказвачът, да си мисли, че може да ги чете като отворена книга (именно това е неговата специалност – да разгадава хората по техните жестове, мимики, движения на очите и т.н. Той присъства като наблюдател, записващ всичко за управляващите на Земята. Това го прави строго обективен, изчистен от емоции и избягващ всякаква намеса в действията на останалите. Но възможно ли е да останеш такъв завинаги?).

В екипажа има жена, съвместила в мозъка си цели четири личности. Именно тя/те е натоварена със задачата да общува с извънземните. Джос Уедън разви идеята в цял сериал („Куклена къща“), но за Уотс се оказаха достатъчни само няколко страници от общо 350-те, за да засегне достатъчно добре темата и да даде нови теми за умуване на читателите си.

Най-интересният член на екипажа е неговият командир – вампирът Сарасти. Какво прави вампир в хардкор научна фантастика? Не се притеснявайте, и неговият образ е развит брилянтно от биологическа, научна и психологическа гледна точка. Сарасти е и най-умният на мисията – вампирите са една стъпка по-високо от хората в еволюционната стълба и съответно са много по-добри от тях. Именно затова той командва. Но има нещо доста смущаващо в това да следваш безпрекословно заповедите на същество, което е създадено за ловец – ловец, консумиращ плячка като теб. Сарасти е още един фактор, който допринася „Слепоглед“ да бъде много по-ужасяващ от всички разкази на Клайв Баркър взети заедно (извинявам се на феновете му, но като ниво на ужас, напрежение и смущаващи сцени „Слепоглед“ просто го отвява). Това донякъде е отразено и в прекрасната корица на романа.

„Слепоглед“ не е единственият фантастичен роман на Питър Уотс.

Ужасяващ, но същевременно обективен и безпристрастен. Така стоят нещата. Лъвът изяжда антилопата, жабата изяжда мухата и т.н. Колкото и да ни е жал за изядените, това е природата. Човечеството от бъдещето на Уотс отчасти я е преборило с безбройните си технологии, но пък тепърва ще срещне ново нейно проявление в извънземната раса, която доближава Земята.

Всички черти на извънземните, всички технологии на бъдещето, всички надниквания не само в човешката душа, но и в ума на живите същества въобще… Всичко това прави „Слепоглед“ един невероятен роман и истинско пиршество за феновете на научната фантастика. Питър Уотс е гений, който използва любимия ни жанр не само за да поведе въображението ни на незабравимо пътешествие, но и да ни докосне до философски идеи и въпроси извън битието ни.

За съжаление, това идва и с един недостатък. Книгата е много тежка и уморителна за четене. Стилът е труден (както подхожда на един умен писател), използват се термини, които обикновеният човек не е чувал. Повечето от тях са обяснени в бележки под текста, но това невинаги помага да се ориентираш в смисъла на казаното. Тези бележки пък накъсват четенето и го правят да върви много по-бавно и трудно. Понякога изказът е толкова сложен и премерен, че, ако не внимаваш, дори може да не ти стане ясно какво точно се случва. Но това е бял кахър в сравнение с всички уникално добри страни на този роман!

Извод: „Слепоглед“ е брилянтен роман, който има всички необходими предпоставки да стане класика и канон в научната фантастика (ако не стане такъв, то това ще е само заради времето ни, отрупано с всякакви книги и непозволяващо на истински добрите да останат в историята). Свеж и новаторски, брутално реалистичен и завладяващ. Но той не е за всеки. Ако търсите четиво за четене на един дъх, разпускане и убиване на време, не си взимайте „Слепоглед“. Но ако се чувствате готови за умствено предизвикателство, за пътешествие из науката, философията и въображението на един гении, то романът е перфектен за вас! Аз лично мисля да го прочета и втори път, защото съм сигурен, че ще открия още един куп послания между редовете и радости за сайфай-фена, които първия път съм пропуснал.

 

Моята оценка:
История –  5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 5+
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 8
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6+
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.98)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Иван Петков

Еха, прочетох „Слепоглед“, наистина е феноменална! Благодаря за надъхващото ревю, наистина е много точно, препоръчвам книгата на всички 🙂

Хм, да, обикновено гледам да не чета чужди ревюта преди да напиша моето точно, за да не се влияя и да няма такива прилики, но в случая явно не съм успял. 🙂 И на мен нещата накрая около Сарасти ми бяха изненадващи. За края имам по-скоро предвид, че е леко депресиращ, което наистина е логично, но все пак не е много приятно. 🙂

Хм, да, обикновено гледам да не чета чужди ревюта преди да напиша моето точно, за да не се влияя и да няма такива прилики

Петър Атанасов

Хаахахахха, виждам, че даже и двамата сме направили връзка с „Пришълеца“ :))) И общо взето ревютата ни са структурирани почти еднакво.

Краят беше напълно логичен, според мен. Нямаше как да завърши по друг начин. Това със Сарасти малко ме изненада, така че не успях да предвидя всичко, но към останалото нещата вървяха общо взето през цялото време. Не че краят е лесно предвидим или недостатъчно оригинален, напротив, може би в мен е вината, че съм чел и гледал твърде много материал вече 🙂

Виждам, че с автора сме харесали еднакви неща в книгата. 🙂 Аз я прочетох преди около месец, но едва вчера си написах ревюто. http://omagiosanovreme.blogspot.com/2013/05/slepogled-peter-watts-blindsight.html

Поздравления за подробния и интересен анализ, ревюто ми хареса много. 🙂 Въпросът ми към автора е, какво мисли за края на книгата? Аз лично, първоначално бях малко изненадан и недоволен от начина, по който свърши, но като размислих малко реших, че е добра метафора. 🙂

niKak

Доста отдалеч си започнал ревюто, но свършва хубаво. Е, можеше малко по-силна поанта, но … 🙂