6 коментара
slepogled-reviu

Ревю на „Слепоглед“

Жестоките закони на еволюцията и човешките слабости се сблъскват при първия ни контакт с извънземна раса в жанровото пиршество, изготвено от Питър Уотс.

Още при издаването на „Слепоглед“ издателство „Изток-Запад“ побързаха да се похвалят колко невероятно добра книга е това, колко е оригинална и прекрасна, и колко близо е авторът до най-големите светила както в жанра, така и в науката. Прессъобщенията силно акцентираха на положителните ревюта, дори самият роман започва с две страници хвалби от разнообразни критици.

Цялата тази помпозност създава изключително висока бариера за творбата, която в началото изглежда невъзможна за прескачане. Оказва се, обаче, че издателите съвсем правилно са разпознали скъпоценния камък и всички хвалби са напълно заслужени! „Слепоглед“ не е просто една страхотна хардкор научна фантастика, в нея има материал като за 5 такива!

Изображение с име: slepogled-korica
Корицата на романа е хем смущаваща и подканяща за покупка, хем съвсем точно описваща романа в толкова много аспекти.

Започвам с ревюто отдалеч. Светът, в който се развива действието, е Земята в края на ХХІ-ви век. Технологиите ни са се развили отлично, макар и да достигат праг, над който трудно могат да се надграждат. Клониране, възраждане на изчезнали видове, размножаване без секс… всичко това е възможно. Впрочем, сексът вече се е превърнал в досадно занимание за старомодните – в тези времена е модерно половият контакт да се осъществява не лично, а чрез „кожи“. Това, разбира се, се отразява и на връзките между хората – те са по-дистанцирани, любовниците не се месят в личния си живот.

Друго постижение на следващите поколения е способността на технологиите и лекарствата да влияят върху мозъка – да трият спомени, да пораждат обич и привързаност, да изследват съзнанието ни на химическо ниво, да влияят на ума и др. Доста по-познати са вече много болести, при които сетива и възприятия се разминават, сетивни органи не подават никаква или подават грешна информация на мозъка (например слепоглед – очите ти да работят, но мозъкът ти да е убеден, че си сляп, и да не приема образа от тях). Питър Уотс много е дълбал в темата и си личи, че е правил сериозни проучвания. Но това е само една от многото области, чието развитие в бъдещето Питър Уотс е реализирал перфектно от научна гледна точка.

Тялото също може да бъде ъпгрейдвано с най-различни технологии. Мозъкът може да се свързва с ноосферата (по-функционална версия на днешния интернет) или КонСенсус (обща мрежа с бази данни за всичко, което се сетите да потърсите), могат да му бъдат инсталирани различни подобрения, даващи му невероятни умствени и изчислителни способности. Различни машини и роботи могат да бъдат командвани от един човек, който не просто ги управлява, но може и да погледне през техните очи (което променя и начина за водене на война и съчетава генералите, които командват без да са на фронта, и офицерите, които виждат всичко с очите си). Камери могат да служат за очи, изкуствени придатъци могат да служат за допълнителни телесни крайници. Туморите и редица болести и вредни ефекти от ХХ век вече не са проблем, възможно е дори да се връщат хора от смъртта.

Изображение с име: Issue03_Watts_309x360
Уотс наистина заслужава място между иконите в научната фантастика

Друг интересен момент е виртуалното пространство, в което някои хора избират да живеят. Те предават телата си на машината, която вкарва съзнанието им в общ сървър. Виртуалните обитатели могат да подредят този нов свят както си решат – всичко е позволено, щом могат да го измислят. Могат да бъдат сами, да си общуват със създадени от тях изкуствени интелекти или да си общуват един с другиго. Могат да се представят като себе си, или да си създадат аватари на нещо, което дори не е живо същество. Възможностите във виртуалния свят са неограничени и болшинството от тези, които избират да живеят там, повече никога не се връщат в реалността. Възможно е да бъдат посещавани, но не твърде често, защото накрая сами се дистанцират и предпочитат да не им се напомня за предишния живот. Очевидно, това е бягство от реалността, но дали наистина работи и дали може да успокои гузна съвест?

Изобщо, Питър Уотс не само развива технологиите в своя роман, но развива и обществото. В неговия свят хората са адекватни на съвремието си. То не е нито утопия, нито дистопия – просто различен, нов свят. Всеки може да реши за себе си дали е по-добър или по-лош. Е, намеква се, че е малко по-лош, но дали наистина е така? Хората са много по-умни и запознати със себе си и околния свят. Но дали са и осъзнати? И всъщност какво е съзнанието и дали наистина то ни прави по-умни от другите животни или точно обратното?

Разгледани невероятно много аспекти на света от бъдещето, както от научна, така и от психологическа и социална гледна точка. Всичко изброено дотук е просто в подробностите от спомените на главния герой, които вървят паралелно с основната сюжетна линия. Толкова богато развиване на вселена от книга не съм срещал никъде другаде. Както казах, има материал за не един, а за пет романа. В графата „теми за размисъл“ накрая по принцип оценяваме творбата по шестобалната система. „Слепоглед“ обаче заслужава повече от шестица – не седмица, ами дори осмица.

Изображение с име: blindsight-peter-watts
Най-често срещаната чужда корица акцентира върху извънземните

Но за какво всъщност става дума? В един обикновен ден цялата ни планета се оказва обградена от странни извънземни тела. Те се спускат надолу и пищят, изгаряйки в атмосферата. Не ни отнема дълго да се досетим, че това всъщност са били шпиони – проби, изпратени с единствената цел да заснемат планетата ни, да ни разучат и да изпратят информацията на създателите си преди да умрат. Макар да сме колонизирали Луната и Марс, пътуванията в далечния космос все още са ни трудни, а за тези извънземни дори не сме и чували преди. Разбира се, ситуацията е притеснителна. Ще ги видим ли отново? Враждебни ли са те?

Два месеца по-късно е засечен сигнал. Слаб сигнал с извънземен произход, към сравнително близка планета, макар и извън нашата Слънчева система. Явно там има нещо, макар и да не знаем какво точно. Построяваме космически кораб, подбираме астронавти, замразяваме ги за дългото пътуване и ги пращаме да направят първия контакт с извънземна цивилизация. И пътешествието започва.

Няма да разкривам нищо за извънземните, защото всичко, което ви издам, ще ви развали от удоволствието да ги опознаете сами. Ще кажа само едно – те са наистина извънземни. Не очаквайте хуманоиди с по-различни черти на лицето и цвят на кожата. Извънземните в „Слепоглед“ са нещо, което наистина не можете да си представите. Тяхната биологична основа ни е тотално чужда, тяхната психология, начин на общуване, обществено устройство – всичко това е толкова ново и непознато за нас… За щастие, биологическата подготовка, щателните проучвания, богатото въображение и силното старание на Питър Уотс прави идеята му и реализацията й брилянтни.

Има моменти, в които „Слепоглед“ ми напомня за „Пришълеца“, макар книга и филм да не могат да се сравняват. Усеща се ужасът (на който героите, за щастие, са прекалено умни, за да се поддадат без съпротива – още един голям плюс) на това да си сам в космоса, без надежда за помощ отвън, изправен срещу нещо, което изобщо не разбираш. А в последствие се оказва, че не можеш да се довериш дори на сетивата си, че страдаш от слепоглед. И то в толкова много отношения…

Изображение с име: blindsightcover
Тази може би е най-адекватна от чуждоезичните корици.

Но хардкор фантастиката не се изчерпва дотук. Успоредно с извънземните, ние опознаваме и хората, изпратени да си общуват с тях. Те не са по-малко загадъчни, дори главният герой, разказвачът, да си мисли, че може да ги чете като отворена книга (именно това е неговата специалност – да разгадава хората по техните жестове, мимики, движения на очите и т.н. Той присъства като наблюдател, записващ всичко за управляващите на Земята. Това го прави строго обективен, изчистен от емоции и избягващ всякаква намеса в действията на останалите. Но възможно ли е да останеш такъв завинаги?).

В екипажа има жена, съвместила в мозъка си цели четири личности. Именно тя/те е натоварена със задачата да общува с извънземните. Джос Уедън разви идеята в цял сериал („Куклена къща“), но за Уотс се оказаха достатъчни само няколко страници от общо 350-те, за да засегне достатъчно добре темата и да даде нови теми за умуване на читателите си.

Най-интересният член на екипажа е неговият командир – вампирът Сарасти. Какво прави вампир в хардкор научна фантастика? Не се притеснявайте, и неговият образ е развит брилянтно от биологическа, научна и психологическа гледна точка. Сарасти е и най-умният на мисията – вампирите са една стъпка по-високо от хората в еволюционната стълба и съответно са много по-добри от тях. Именно затова той командва. Но има нещо доста смущаващо в това да следваш безпрекословно заповедите на същество, което е създадено за ловец – ловец, консумиращ плячка като теб. Сарасти е още един фактор, който допринася „Слепоглед“ да бъде много по-ужасяващ от всички разкази на Клайв Баркър взети заедно (извинявам се на феновете му, но като ниво на ужас, напрежение и смущаващи сцени „Слепоглед“ просто го отвява). Това донякъде е отразено и в прекрасната корица на романа.

Изображение с име: watts beyond the rift
„Слепоглед“ не е единственият фантастичен роман на Питър Уотс.

Ужасяващ, но същевременно обективен и безпристрастен. Така стоят нещата. Лъвът изяжда антилопата, жабата изяжда мухата и т.н. Колкото и да ни е жал за изядените, това е природата. Човечеството от бъдещето на Уотс отчасти я е преборило с безбройните си технологии, но пък тепърва ще срещне ново нейно проявление в извънземната раса, която доближава Земята.

Всички черти на извънземните, всички технологии на бъдещето, всички надниквания не само в човешката душа, но и в ума на живите същества въобще… Всичко това прави „Слепоглед“ един невероятен роман и истинско пиршество за феновете на научната фантастика. Питър Уотс е гений, който използва любимия ни жанр не само за да поведе въображението ни на незабравимо пътешествие, но и да ни докосне до философски идеи и въпроси извън битието ни.

За съжаление, това идва и с един недостатък. Книгата е много тежка и уморителна за четене. Стилът е труден (както подхожда на един умен писател), използват се термини, които обикновеният човек не е чувал. Повечето от тях са обяснени в бележки под текста, но това невинаги помага да се ориентираш в смисъла на казаното. Тези бележки пък накъсват четенето и го правят да върви много по-бавно и трудно. Понякога изказът е толкова сложен и премерен, че, ако не внимаваш, дори може да не ти стане ясно какво точно се случва. Но това е бял кахър в сравнение с всички уникално добри страни на този роман!

Извод: „Слепоглед“ е брилянтен роман, който има всички необходими предпоставки да стане класика и канон в научната фантастика (ако не стане такъв, то това ще е само заради времето ни, отрупано с всякакви книги и непозволяващо на истински добрите да останат в историята). Свеж и новаторски, брутално реалистичен и завладяващ. Но той не е за всеки. Ако търсите четиво за четене на един дъх, разпускане и убиване на време, не си взимайте „Слепоглед“. Но ако се чувствате готови за умствено предизвикателство, за пътешествие из науката, философията и въображението на един гении, то романът е перфектен за вас! Аз лично мисля да го прочета и втори път, защото съм сигурен, че ще открия още един куп послания между редовете и радости за сайфай-фена, които първия път съм пропуснал.

 

Изображение с име: Ревю на "Слепоглед"Моята оценка:
История –  5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 5+
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 8
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6+
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.98)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата