Страховитата гувернантка на Флорънс и Джайлс

Ревю на „Флорънс и Джайлс“ от Джон Хардинг и издателство „Колибри“

Ако малко преиначим поговорката, за да пасне на книгоиздателския бизнес, то какъвто ти е първият роман, такава ще ти е годината. Първият роман на издателство „Колибри“ за тази година е „Флорънс и Джайлс“, а ако е вярно суеверието, то „Колибри“ цяла година ще издава изненадващо добри книги.

Първото, което ми направи впечатление от корицата на „Флорънс и Джайлс“ беше лепнатото лого „Запазено за тийнейджъри“. Казах си „Оф, аман от любовни драми и свръхестествени същества!“. След това обърнах на задната корица и забелязах снимката на автора – ухилен мъж на преклонна възраст. Учудих се, защото типичните автори на тийн-романи са пълнеещи американки около 30-те. Реших, че човекът е просто с нюх към модерното и е решил да се пробва, за да изкара някой лев, да скъта за внуците.

Леко циничното ми недоверие изцяло беше опровергано. Книгата беше много увлекателна, а накрая имаше наистина изненадваща случка. Въпреки че главната героиня е 12-годишна, въобще не бих препоръчал тази книга на тийнейджърите, особено тези от набор 99. Трудът на Джон Хардинг е по-скоро за възрастните, които искат да си спомнят какво е да си дете. Но дори и те накрая ще останат потресени, защото финалът прави героинята, и читателите заедно с нея, много по-зряла от доста възрастни. Или може би не толкова зряла, колкото препатила и явно доста травмирана от неприятните случки. Но при всички положения не очаквайте по детски безгрижната атмосфера в началото да се запази – тя постепенно се влошава и става доста мрачна накрая.

Действието се развива в края на ХІХ век. Флорънс и Джайлс са две сирачета, голяма сестра и малък брат, които живеят в имението на чичо си. Човекът изобщо не се появява през цялата книга, той си живее в някой голям град и функцията му е да плаща издръжка на слугите и икономката, които да се грижат за децата. Чичото настоява Флорънс да остане необразована, поради което на нея й се налага тайно сама да се научи да чете и скришом да се прокрадва в библиотеката. Проследяваме ежедневието й, изпълнено с невинни игри, а единствената й грижа е как да открадва повече време за забраненото удоволствие – четенето. Литературата развива мисълта и въображението на Флорънс, правейки я по-умна и по-зряла от останалите, особено от брат й, който малко си пада келешче.

Авторът с английското издание в ръка

Около затънтеното имение няма много други деца, освен нескопосания Тео ван Хузиър, който хлътва по Флорънс. Веднага бързам да отбележа, че тук няма нереално превъзнасяне на любовните чувства и те със сигурност не са в центъра на историята. На всички е ясно, че става дума за детско хлътване, а не за истинска любов. Тео става единствената утеха на Флорънс, единственият жив човек, с когото тя може да си общува почти като с равен. С течение на времето между тях все пак се появява някакво приятелство и доверие. Тео е и единственият, на когото Флорънс се осмелява да разкрие подозренията си и да потърси за помощ, когато в къщата пристига нова гувернантка. Възпитателката, госпожица Тейлър, всъщност е злодеят на романа. На моменти тя проявява странно поведение и Фло сравнително бързо се досеща, че намеренията й към малкия й брат Джайлс далеч не са добри, а тя самата не е от този свят. Госпожица Тейлър осъзнава, че малката я разкрива, но свръхестествените й способности, както и уменията й да манипулира другите, я правят спокойна, че Флорънс няма да осуети пъклените й планове. Започва надлъгване между двете, което макар и доста по-равностойно, отколкото можем да очакваме при борба между дете и зъл призрак, се отразява на Флорънс – тя осъзнава ограниченията и безсилието си в тази борба, става неспокойна и параноична, особено когато й се налага да търси помощ от другите. Естествено, намирането на съюзници не е много лесно, когато врагът ти е свръхестествено същество – нито знаеш какво е точно, нито какво може да прави. Флорънс обаче е хитра и отдадена на това да спаси братчето си, което я прави доста труден противник, въпреки обстоятелствата. Справя ли се голямата сестра с гувернантката от Ада, няма да ви разкривам, но в подмолната борба между двете има достатъчно интересни и напрегнати моменти.

Ако сте чели предишни мои ревюта, вероятно знаете, че един от елементите, които ценя най-много, е вниманието към детайла. Обичам всичко да е изпипано и обмислено. За мен е много важно и героите да са умни и адекватни в ситуациите, в които писателят ги поставя. Ако лошите случки произтичат от глупостта на героите (както в 99% от филмите на ужасите), това по-скоро издава безсилието на автора да разкаже историята както трябва. Тук и двата елемента са направени по най-добрия начин. Флорънс е хитра и мозъкът й работи чудесно. Тя извършва героични постъпки в борбата с гувернантката, но в никакъв случай не е безрасъдна – всичко е обмислено и изпипано до последната подробност. Отчасти може да се каже, че сюжетът е като от детективските романи/филми. Флорънс забелязва малките неща и си вади правилните заключения от тях, а самата тя винаги е крайно внимателна да не допусне и миниатюрна грешка. С едно единствено изключение, което й е простено предвид стресиращата ситуация.

Eдна от основните метафори в книгата е черната врана в белия сняг. Флорънс вижда живота си именно така - безгрижното детство е чистият сняг, но винаги има някой проблем, който като враната, помрачава пейзажа.

Отначало ми беше малко дразнещ стилът. Уж, за да звучи по-интелигентно и образовано, Флорънс ползва някои много дразнещи думи в мисленето си. Нещо, което не може да се случи, е „небъдница“, да дойдеш в имението Блайт е „да блайтнеш“, ако „библиотеката е непристъпвана“ това означава, че никой не пристъпва в нея и т.н. Тези изрази, слава богу, са по-скоро натрупани в началото, колкото да придобием впечатление, а по-нататък хем стават по-малко, хем престават да се натрапват толкова, защото читателят свиква с тях. От една страна несъществуващите думи са полезни, защото съдържат в себе си значения, нормално изразявани с поне 3-4 думи повече, но от друга – просто звучат тъпо и никой не говори така. Това е може би единственият проблем на тази иначе доста интересна книга.

Е, има и един друг проблем, макар и не особено сериозен, който идва обаче не от автора, преводача или текста, а от издателството. Освен че, както вече казах, марката „Запазено за тийнейджъри“ не е особено подходяща, резюмето отзад на моменти е некоректно и объркващо. Ако вярваме на анонса, то къщата е пълна с призраци и мощни зли сили – това не е вярно – единственият фантастичен елемент е госпожица Тейлър, като фантастичната й същност се проявява рядко. Няма върволици от призраци и ужасяващи събития, няма поява на приказни и въображаеми герои, единственият свръхестествен проблем на героите е гувернантката. А ако се задълбочим в нещата, може да се окаже, че в книгата изобщо няма фантастика – аз изобщо не хванах тази интерпретация при първия прочит, може би поради грешния ми, изпълнен с предразсъдъци подход към книгата отначало. Не отчитам това като недостатък, историята може да се възприеме като леко фантастична или като много психологическа – и двете версии стават. Е, да, ако се приеме втората (която всъщност явно е била и идеята на автора), то тази книга изобщо не е за нашия сайт, но това не намалява удоволствието от историята.

В заключение, книгата е страшно увлекателна, чете се бързо и лесно и има изненадващ край. Препоръчвам този трилър не само на посетителите на SciFi.bg, но и на хората, които не обичат фантастика. Сигурен съм, че ще се хареса на опитните читатели и от двата типа.

 

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 5
Неочаквани обрати – 6
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – х
Степен на оригиналност – 6-
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.47)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Малазан

Не, книгата ми попадна случайно, търсех тази за новите червени шапчици преди няколко седмици.
Обаче прокрай книгата попаднах на вашия сайт и това определено ме радва 😀
Позачитам си се редовно.

Петя Ивайлова
petia84

не мисля така – да се разминеш с 0,03 стотни от отличен си е кофти…;)

😀 Случват им се само хубави неща 😀

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Да не ви казвам, какво става с учители, които пишат оценка 5,47… 😀 😀 😀

Петър Атанасов

Като се замислиш, връзва се. Но не искам да навлизам в подробности, за да не изпусна някой спойлер 🙂

Иначе искам да те попитам покрай нашия сайт ли избра да прочетеш тази книга или ти е попаднала отнякъде другаде?

Малазан

Прочетох книгата… но някак си оставам с усещането за нещо незавършено и недонаправено в нея. Добре щеше да е историята за майката на Джайлс или госпожица Тейлър, и чичото на децата да се поразвие още много мъничко… /да не разваляме съспенса/ 🙂
Уж неосъзнатата от Флорънс „истина“ за гувернатнката не се връзва малко с цялото й поведение, зрялост и възприемане на живота.
Динамиката можеше да се засили малко. Инстпектора е интересен персонаж, но някак колкото и „як пич да е“ се прави малко на луд, при всяко едно от „странните“ събития в Блайт.
Иначе съм напълно съгласна за липсата на „фантастичния елемент“ и че същата е далеч от т.нар. „тинейджърски“ книжки със светещи вампири, а.к.а Здрачливата измишльотина на Стефчето Майер.
Като цяло останах с добро впечатление от книжлето.
Измислените думички са наистина малко дразнещи, но после поизчезват просто защото с натрупалите й се на главата проблеми Фло най-малкото има време да мъдрува и се прави на супер грамотна. Впрочем изтъкването на грамотността й и противопоставянето му на чичовата забана е основна част от първата 1/2 от книгата. Някак помага да я разберем по-добре и дори да „преглътнем“ последващите й действия, понеже читателят винаги е крачка пред Фло, независимо че историята се разказва от нейно име.

Петя Ивайлова
petia84

звучи интересно и не прилича на Тифани – познах;) А резюметата на книгите винаги са неадекватни – според мен по принцип хората, които ги пишат, са ги преписали от някой сайт, и не си дават много зор при съставянето им.