Вечният край на Господарката на седемте камъка

Винаги е радващо да видиш млади творци, а още повече такива, в чието творчество има нещо качествено! „Краят е вечен“ е роман от пловдивските гимназистки Ванина Божилова и Евгения Танева, продължение и завършек на тийн-фентъзито „Ръката на съдбата“. Неговото ревю можете да прочетете тук.

Отново ще кажа на почитателите на твърдата фантастика и високата литература да не възлагат големи надежди на диалогията „Господарката на седемте камъка“. Но тези, на които са харесали тийн-поредици като „Хари Потър“, „Реликвите на смъртните“, „Изборът“, „Легендата“, „Здрач“ и др., сигурно ще намерят родното попълнение в нишата за достойно и адекватно на западните му конкуренти. Двете авторки са работили много здраво върху творбата си и са писали с удоволствие, което си личи от всяка страница.

Сюжетът на романа продължава историята от предишната книга. 17-годишната Алекс е преродената Джорджиана, сестрата на Мороз и Луминус, които са създали света в нейна чест. Днес борбата между последователите на двамата братя продължава, а Орденът на Светлината е почти унищожен след безмилостно нападение, оставило само неколцина оцелели. Те обаче не могат да се откажат от мисията си – да намерят седемте камъка от гривната на Джорджиана и с тяхна помощ да изкоренят злото завинаги! Търсенето им ги прекарва из любопитни места по цялото Земно кълбо. Междувременно, двамата братя все още се борят за сърцето на преродената Джорджиана…

Всичко казано за първата част важи и тук – сюжетът не е кой знае колко оригинален, но е увлекателен и подходящ за читателите, за които е предназначена книгата. Героите продължават да не са пълноценно развити, но отново са повече от адекватни на очакваното ниво.

Прави впечатление, че стилът е станал по-тежък и описателен. Много е вероятно авторките да са се повлияли негативно от учителката си по литература, която ги е накарала да вкарат повече епитети и литературен език, при което са се получили един куп безсмислени изречения и абзаци, описващи неща, които няма нужда да се описват. Езикът едва ли ще ви направи неприятно впечатление, ако и вие все още ходите на училище, но ако сте го завършили и надраснали, вероятно романът ще ви навее неприятни спомени за есета и литературно-интерпретативни съчинения… Всичко това обаче е в рамките на очакваното.

Добре е, ако искате да четете „Краят е вечен“, да минете първо през „Ръката на съдбата“, защото текстът не губи време да ви припомня какво е станало в първата книга и да ви въвежда наново в създадената вселена. Има нещо като увод, но историята си кара направо. Краят пък носи добра поука и хубаво послание към младите читатели.

Отново поздравления за издателство „Хермес“ за подкрепата, която е оказало на двете гимназистки. Редакторът и коректорът сякаш са се старали повече този път, а корицата е също толкова хубава и привличаща вниманието, колкото и при първата част.

„Господарката на седемте камъка“ е приличен дебют и се надявам момичетата да продължат да пишат и да се развиват като творци, както и все така да намират подкрепата, необходима за всеки начинаещ писател.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 4+
Стил на писане – 4-
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 4-
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4+

Общ успех: Добър (4.45)