Всичко за „Нощ в музея: Тайната на гробницата“

Гледали ли сте Бен Стилър и Робин Уилямс в някой от двата филма „Нощ в музея“, излезли досега? В тях Стилър е Лари Дейли – пазач на музей, в който нощно време експонатите оживяват и минават през лудешки и забавни приключения. Уилямс пък е в ролята на оживялата восъчна фигура на Теодор Рузвелт и участието му в завършека на трилогията „Нощ в музея“ е последното в живота му.

В „Нощ в музея: Тайната на гробницата“ Бен Стилър пак облича униформата на пазача в музея Лари Дейли, а Шон Леви отново е начело на продукцията като продуцент и режисьор на цял пантеон от талантливи комици.

Когато експонатите в Природонаучния музей в Ню Йорк, които вече знаем, че оживяват през нощта, започват да се държат странно, наскоро повишения в директор на нощните операции в музея Лари, трябва да разбере какви са причините. Плочката, която по магически начин кара създанията да оживяват, е започнала да се разпада и единственият шанс да бъде реставрирана е в Британския музей. Лари, който е готов на всичко, за да спаси своето „музейно семейство“, заедно със сина си Ник и част от музейните експонати заминават от Ню Йорк за Лондон, където трябва да открият тайната на плочката.

Нощ в музея и Нощ в музея 2 се превърнаха в световни хитове, но отне известно време на Шон Леви и Бен Стилър да решат да направят трета Нощ. „Бен и аз търсехме определящ принцип – основателна причина да се направи трети филм, – казва Леви. – Едва когато се появи идеята за риска от гибелта на магическата плочка, почувствахме че най-накрая сме открили основна тема и мотив както за героите, така и за нас, създателите на филма. В новия филм ние не просто сме в нов музей – ние се борим за живота на самата магия“.

След като Леви разполага със сюжет, той няма търпение да се завърне към невероятния свят, на който е главен архитект. „Има някакво чудо в думите „ами какво ще стане, ако“, което вдъхва живот в тези филми – казва той. – Новият филм има чувство за хумор и добросърдечност, която са завладяващи. Наясно съм с това колко съм привилегирован да съм създател на тези светове и приключения.“

Леви работи в тясно сътрудничество със сценаристите Дейвид Гуион и Майкъл Хендълман, за да довършат фините настройки на сценария. Гуион казва: „Шон е невероятно ентусиазиран човек, с изострен усет за това какво работи и какво не. Когато нещо се получава добре, той се смее, скача и изиграва образа.“ А Хендълман добавя: „Шон е най-удивителният човек, с когото съм работил. Когато е завладян от някое свое хрумване, той просто скача от стола и го споделя. Той е невероятно талантлив генератор на идеи.“

Гуион си спомня как Леви е казал на сценаристите: „Ние искаме това да бъде кулминацията на темите от предишните два филма. Да става дума за сбогуването и продължаването напред. Синът на Лари, Ник (Скайлър Гисондо), пораства и иска своята свобода, а Лари трябва да го пусне. И ние се опитахме да втъчем във филма този лайтмотив.“

Динамиката на отношенията между баща и син също е ключов елемент и за няколко други герои: Aхкмехрах (Рами Малек) и баща му (в ролята Бен Кингсли); Ник развива бащинска връзка с Ланселот (Дан Стивънс); а Теди (Робин Уилямс) се явява до голяма степен бащина фигура за Лари. Дори и новият герой, пещерният човек Лааа, нарича Лари „Дада“.

„Много е забавно да се изследват тези взаимоотношения, – казва Гуион. – Кои са техните сериозни, емоционални, затрогващи моменти и кои са трудните, неудобните и забавни?“

Леви нарича връзката между Ник и Лари „резонантна и динамична. Първият Нощ в музея беше едновременно филм за баща и син и зрелищно приключение. Целта на сегашния филм е да се върне към темата, но без да се поставя под съмнение създаването на най-големия спектакъл, който някога сме правили. Този филм е за това колко трудно е понякога да приемеш промяната и да пуснеш хората, които обичаш. Така че при Лари това се отнася за сина му тийнейджър, който може да отиде колеж или да замине; това се отнася и за музейните създания, които са изложени на риск и може да загубят магията си; и може да се отнесе към професията, която определя Лари Дейли като личност през всичките тези години. Има тематично единство в този филм и това понятие се разиграва на различни места.“

Бен Стилър си припомня реакцията, когато прочита сценария за първия Нощ в музея. „Той се обърна към хлапето в мен, – обяснява той. – Веднага възникнаха детските въпроси: „Какво се случва, когато музеят затвори врати през нощта? Какво би станало, ако всичко вътре оживее? Отговорите ще дадат основа на един наистина страхотен филм“. Относно решението да се направи трети филм, той казва: „Хората имат връзка с героите, и когато се появи идеята за възможния край на всичко, че може времето на оживелите музейни същества да е преброено, този неочакван завой на историята наистина ми допадна“.

„Харесва ми тематиката на тези филми. – продължава Стилър. – Те са се превърнали в част от нашата култура. Разказват как хората отиват в музея, за да видят експонатите. Наистина е забавно когато вляза в музей и видя, че имат програма за през нощта. Много възрастни хора ми казват: „Страхотно се забавлявахме с децата си по време на посещение в музея с преспиване.“ А аз отвръщам: „Страхотно! А нещо оживя ли?“

Докато първите два филма са заснети в САЩ, то новото приключение включва екип от Обединеното кралство. „Интересно е, че най-накрая продукцията стъпва извън САЩ, – казва Леви. – Тя ни свързва със света навън, като ни позволява да изследваме някои забавни аспекти на културния сблъсък. Има и по-голяма идея, че тайната на спасението е навън. Филмът се нарича Тайната на гробницата, и от една страна се отнася до това как да се поправи магическата плочка. Каква тайна крие гробницата на Ахкменрах, която може да спаси табелата и музея? Другата тайна, разбира се, е че и този музей оживява всяка вечер, и съществата и вълшебството напускат вратите му и нахлуват в света още по-осезаемо.“

Основан в Лондон през 1753 г., Британският музей е първата в света Национална обществена галерия. В днешни дни около шест милиона души го посещават годишно, за да видят колекцията от невероятни артефакти от цял свят, включително Розетския камък и скулптури от Партенона. Продукцията работи в Лондон в продължение на няколко дни, заснемайки екстериора и Вътрешния двор на Британския музей, който е най-големият покрит площад в Европа.

Леви отбелязва, че голяма част от сърцевината на филмовата поредица идва от Бен Стилър. „Бен е не само феноменално отдаден творец и артист, който винаги във всичко търси възможно най-доброто. Той притежава изключителен земен натурализъм и чрез актьорската си игра и стил внася във тези филми уникална атмосфера и осезаемо чувство за идентичност.“

В новия филм Леви и Стилър определено не улесняват нещата за себе си. Стилър не само влиза отново в ролята на Лари Дейли, но и застава срещу себе си пред камерата в нова роля на Лааа, неандерталец и двойник на Лари. „Има някаква невинност в Лааа, – казва Стилър. – Донякъде той е като малко дете, който просто иска вниманието и любовта на Лари, но от друга страна притежава интуитивността на пещерен човек.“

Леви отбелязва, че „Бен се посвещава на героя си, както винаги го е правил с многобройните запомнящи се герои, независимо дали става дума за Зулендър, Големи топки, Старски и Хъч или Тропическа буря. Той има способността да се слее напълно с героя, просто изгражда нещо отделно от себе си и го носи като друг комплект дрехи. Така се получи и с Лааа.“

Обичаният комедиен актьор Робин Уилямс, който, за съжаление, почина тази година, отново влиза в ролята си на Теди Рузвелт.

За Леви работата с Уилямс в трите Нощи в музея е незабравимо преживяване. „Аз бях фен на Робин дълго преди да работя с него като режисьор и ще остана негов фен още по-дълго. В процеса на снимките на тези филми получих и голямата привилегия да стана негов приятел. Сърцето и чувството за хумор на Робин блестеше чрез ролята на Теди Рузвелт и този негов герой винаги ще остане в душата на филмите – нещо, за което ще бъда вечно благодарен.“

Дълго преди „Теди“ Рузвелт на Уилямс да стане восъчна статуя в музея, Теодор Рузвелт е 26-ият президент на Съединените щати, който е известен с разнообразните си интереси и постижения. Във филма Теди е добър приятел на Лари, който често му споделя ценни, почти бащински мъдрости.

„Теди Рузвелт е бил изключителен естественик, ботаник, природозащитник и ловец. – отбеляза Уилямс. – Наистина е бил завладяващ мъж. „Във филмите Нощ в музея Теди е представен и в романтична светлина. Между него и фигурата на Сакагавея, спътницата и преводачка от експедицията на Луис и Кларк, прехвърчат искри. Както Теди се шегува: „Аз съм от восък, тя е изкуствена, но някак ни се получава.“

Отношения на Теди с Лари са от централно значение за филмите. „Те са нещо като баща и син и отношенията им са динамични през цялото време. – добавя Уилямс. – Теди винаги се е отнасял към Лари като със син – давайки му съвети за живота, но в същото време му казва: „Ти не се нуждаеш от моите съвети, пораснал си и си направил всичко това.“ И в трите филма има някои доста проницателни и силни твърдения за родителството.“

Докато разпадането на плочката прогресира, ефектът върху съществата придобива все по-физически измерения. „Експонатите започваме да ставаме все по-втвърдени, и това е малко странно“, – казва Уилямс.

Към Уилямс се завръщат и ключовите герои на Оуен Уилсън и Стив Куган – изненадващото неразделно дуо от американския каубой Джедадая и римския центурион Октавий, двете миниатюрни исторически фигури. Те са най-малките герои и най-големи приятели. Уилсън казва: „Има цял спектър от нюанси в нашите отношения. Започнахме като противници, а сега сме се превърнали в повече съотборници. Ние сме почти комедийно дуо от забавен семеен филм.“

Приятелството е още по-неочаквано, защото героите идват от много различни култури и епохи. „Има една безочливост у Джедадая, – казва Уилсън, – която още повече изпъква на фона на благородния произход на Октавий. Въплъщението на цивилизацията Октавий е военен лидер от древния Рим. Той и Джедадая се изправят пред най-голямата опасност досега, когато влетяват през въздуховода на музей и попадат сред експозицията на Помпей, където Везувий е на път да избухне.

Тъй като се различават по ръст от останалите герои във филма, техните сцените са заснети предимно без други актьори и на зелен екран.

Друг ветеран от поредицата, който се завръща в Музея е носителят на Златен глобус и награда Еми – британският комик и актьор Рики Жервес, който е в ролята на МакФий, управителя на музея и шеф на Лари. Непохватен, ексцентричен и в блажено неведение, МакФий не осъзнава, че магията е това, което вдъхва живот на музейните създания. Нещо повече, той се гордее с чувство за хумор, каквото всъщност не притежава. Макфий иска да си присвои заслугите за работата на Лари, но този план се проваля с гръм и трясък, когато демонстрацията на всички „живи“ експонатите се превръща в ужасна катастрофа. Жервес казва: „МакФий си мисли, че всички експонати оживяват чрез специални ефекти. Когато нещата тръгват в грешна посока, той се шокира и обвинява Лари.“

Когато Лари и групата му са притиснати в залата „История и митология на Средновековието“ от свиреп скелет на трицератопс, на бял кон идва тяхното спасение – рицар в блестящи доспехи, който с лекота ги освобождава от звяра. Дан Стивънс, който плени телевизионна аудитория с ролята си на Матю от пожъналата невероятен успех телевизионна драма „Имението Даунтън“ е в ролята на Ланселот – въплъщение на рицарство, доблест и смелост. Легендарният рицар на Кръглата маса Ланселот търси приключение и след като разбира важността на табелката, сякаш е готов да съдейства за подпомагането на нейното оправяне – или пък не? За разлика от всички други музейни същества, Ланселот оживява за първи път и не осъзнава, че е един от експонатите на Британския музей. И че е просто един мит. Това създава огромен проблем за Лари и останалата част от групата.

„Ланселот вижда, че Лари и другите са се впуснали в едно приключение, и понеже и той обича предизвикателствата, се присъединява към тях. – обяснява Стивънс. – Ланселот е човек с мисия: и сякаш поема на плещите си колко се може повече мисии. Той е до голяма степен представител на старата школа, което всъщност означава да бъдеш доста силен и безразсъден, и да мислиш, че големият меч може да реши всеки проблем. Той е свикнал да убива дракони.“

За заснемането на една от най-големите сцени във филма, в една дъждовна нощ през февруари продукцията отцепва площад Трафалгар. „Трябваше да премина в галоп на кон през площад Трафалгар в пълно бойно снаряжение, – казва Стивънс. – Да се отцепи Трафалгар Скуеър е подвиг само по себе си, но да преминеш на кон през него е още по-трудно.“

Стивънс профучава през площад Трафалгар в блестяща броня, размахвайки меч. „Това с меча също беше голямо предизвикателство. – казва той. – Но е наистина забавно, макар че малко боли след това, особено от бронята! Когато за първи път я пробвах, беше като сбъдната мечта за мен. Но след четири месеца снимки, мисля, че съм с няколко сантиметра по-нисък, отколкото в началото. Костюмът тежеше около 50 килограма и движенията ми бяха затруднени с около 30 на сто. Това беше една непрестанна тренировка.“

Другото ново лице е Тили, която е нощният пазач в Британския музей. Тя седи извън музея, в малка барака на охраната и си говори по телефона през цялото време… когато не спи, разбира се. Тили копнее за компания и желае да е малко по-въоръжена, с истинско оръжие, а не с този толкова смущаващ… чук. Нощта, в която Лари и Лааа посещават Британския музей Тили изживява повече приключения, отколкото някога е мечтала, и те са с изненадващо романтичен привкус. Австралийската комедийна сензация Ребъл Уилсън, придобила популярност с Шаферки и Перфектният ритъм се присъединява към музейния актьорски състав.

Носителят на Оскар Бен Кингсли е в ролята на Меренкахре, бащата на Ахкменрах и фараон на Нил. Меренкахре притежава Плочка, която е създадена, за да запази семейството му заедно завинаги, но когато съвместната американско-британска археологическа експедиция през 1930 г. открива гроба му в Египет, Меренкахре и съпругата му са експедирани към Британския музей, а Ахкменрах е изпратен в Ню Йорк. Меренкахре е пазил тайната в гроба 4000 години и само неговото знание може да запази плочката от разрушение, както и музейните същества – живи.

„В този филм задачата е да стигнем до Меренкахре и да научим тайната на гробницата. Знаехме, че той трябва да бъде страховит образ, с извънредно екранно присъствие. – казва Леви. – Бен Кингсли се вписа невероятно в персонажа.“

За Кингсли е удоволствие да работи с Леви и Бен Стилър. „Повечето артисти, които са известни със своите комедийни превъплъщение, обикновено са ненадминати актьори. – заявява Кингсли. – Ако можеш да направиш комедия, значи можеш да изиграеш всичко. Бен (Стилър) е много щедър като човек, той е изключителен актьор и талант.“

За Лари сякаш е много по-лесно да се справи с древен фараон, отколкото да се разправя със своя син тийнеджър. Седемнадесетгодишният гимназист Ник Дейли е изигран от Скайлър Гисондо. Той винаги е в противоречие с Лари. Докато баща му иска той да отиде в колеж, Ник иска да бъде самия себе си и преследва мечтата си да стане диджей в далечни екзотични места. Лари иска здраво да държи детето и гледа на тяхното приключение в Лондон като възможност за израждане на връзка помежду им.

За Гисондо, който беше на десет годишни, когато излезе първият филм Нощ в музея, да работи в последната продукция е едно незабравимо преживяване. „Израснал съм с тази поредица, така че донякъде се чувствам като дете в магазин за бонбони, с всички тези познати герои. Усещането за забавление, уважение и взаимна обич е невероятно.“

Друг млад мъж – този път от Древен Египет – дава името си на вълшебната плочка, която кара Музея да оживее. Това е фараонът Ахкменрах, млада египетска мумия, чието семейство притежава тайната на гробницата. Рами Малек отново влиза в ролята си на Ахкменрах. Малек отбелязва: „Бен Кингсли е икона и актьор, на когото съм се възхищавал цял живот. Помня как Шон ми каза: „Познай кой ще играе баща ти, някой наистина специален.“ Когато разбрах, че това е Бен Кингсли бях едновременно много изненадан и много щастлив от възможността да работя с него. Това беше много специален момент за мен.“

Един от най-обичаните – и причиняващ неприятности – образи във филма дори не е човешко същество. Става дума за малкия капуцин (вид маймуна) Декстър, чиято опустошителна сила съвсем не отговаря на размера му, особено когато пристига в Лондон. Но в същото време палавникът е интелигентен и изобретателен, а се оказва изненадващо полезен за спасителната мисия.

Обучената от Томас Гъндерсън маймуна Кристъл е в ролята на Декстър. „Хората са обсебени от Декстър. – казва Леви. – В този филм му дадохме повече от един сюжет и толкова много неща за вършене, а Кристъл продължи да ни учудва. От момента, в който се появи в първия филм, неговата личност и очарование са неделима част от продукцията. Щастлив съм да кажа, че сме му отделили още повече приключения в тази трета част.“

Ако всички създания в един музей може магически да оживеят, значи всичко е възможно. Ако нещо се оказва невъзможно, на помощ идва екипът за визуални ефекти, чийто дигитални вълшебства създават почти половината от Нощ в музея: Тайната на гробницата.

Един от най-зашеметяващите сцени във филма се случва в рамките на литография от известния холандски художник Морис Корнелис Ешер, популярен със своите вдъхновени от математиката дърворезби и литографии, показващи невероятни конструкции и изследващи безкрайността.

Леви и сценаристите са искали да вземат някои от установените методи от предишните филми и да ги изведат до ново ниво. Те създават сцената, където Лари, Теди и Ланселот попадат в една от литографиите на Ешер – „Относителност“, и я превръщат в доста нестандартна сцена с преследване. Това е състезание през нереален свят, с множество равнини, три нива на гравитацията и безкрайни възможности.

Леви казва: „Ешер е създал литографии, рисунки и произведения на изкуството, в които разбирането за гравитация и измерение дават пълна свобода на идеите ни. „Относителност“ може би най-известната му картина, в която има три различни равнини на гравитацията, обединени в една динамична вселена, която работи със свои собствени закони и правила, нямащи нищо общо с нашата реалност.“

За да се улесни разделянето на последователността на сцената, художникът на продукцията Мартин Уист изгражда 3-D модел, който картографира геометрията и архитектурата на творбата. Леви и неговите ръководители на отдели организират дузина брейнсторминг сесии в продължение на няколко месеца, за да изработят динамиката, а след това и да изградят предварителна груба анимационен версия на това, което ще се случи във филма. Леви си спомня: „Минахме през най-малко половин дузина версии преди да финализираме сцената кадър по кадър. Трябваше да разкажем историята по свеж, динамичен начин, не чак толкова сложно, че публиката да се изгуби. В преследване, което е изпълнено с толкова технически елементи, едно от предизвикателствата бе зрителят да не губи от поглед за какво става въпрос в самата сцена. Заснемането изискваше много време, силна концентрация и отдаденост, но мисля, че резултатите си струват всички тези усилия. Публиката ще се потопи в пътешествие, каквото никога досега не е изживявала.“

Номинираният за три награди Оскар (Аз, роботът, Жива стомана, Железен човек 3) отговорник по визуални ефекти Ерик Наш е работил върху много големи продукции, но и той не крие възхищението си: „Никога не съм виждал нещо подобно. Когато за първи път прочетох сценария, сцената в картината на Ешер наистина се открояваше като нещо, което крие много потенциал. Сигурен съм, че публика ще оцени визията на преследването като невиждано досега.“

„Нощ в музея: Тайната на гробницата“ излиза по кината на 26 декември.