За Края на света, човешката лудост и любовта…

Ревю на романа „От дълбините на времето” на Рьоне Баржавел и издателство „Колибри“.

„От дълбините на времето” представя оригинална и впечатляваща интерпретация на безсмъртния мит за Атлантида. Същевременно, романът, който е издаден за първи път през 1968 г., съдържа силни и ярки послания/предупреждения, които са не по-малко актуални в нашето съвремие (в сравнение с времето, когато е бил написан – т.е. в периода на Студената война).

Рьоне Баржавел има специфичен стил, изпълнен с поезия и меланхолия. Това придава нестандартен чар на повествованието и прави донякъде познатия сюжет да звучи по нов и специфичен начин. Авторът определено не се е стремил да създаде история от холивудски тип, а по-скоро класическа фантастика със силно социално послание.

Началото на романа ни отвежда на Антарктида, където международен екип от учени прави невероятно откритие. А именно – останки от напреднала цивилизация, съществувала преди 900 000(!) години. Перлата в короната на това откритие е златна сфера – убежище, в която се съхраняват двама души – мъж и жена, потънали в хибернационен сън. Светът е разтърсен от откритието, то предизвиква множество полемики и немалко напрежение сред световните правителства. Учените правят всичко възможно да защитят своето откритие от алчните домогвания на политиците. Те постигат определен успех в това начинание и пристъпват към „събуждането” на двамата древни. Първа се връща към живота замразената жена – невероятно красивата Елеа. Екипът комуникира с нея с помощта на напреднала прототипна технология – електронна Преводачка, която умее да превежда множество съвременни езици, а след определена пренастройка и ъпгрейдване – и този на загадъчната красавица.

Рьоне Баржавел

Част от сюжета представя съвремието (в случая 70-те години на ХХ век) и начина, по който светът реагира на откритието. Представени са политиците и техните вечни обсъждания и крамоли, както и реакциите на обикновените хора, които често не разбират какво точно се случва, нито какви огромни последствия би могло да има то за тяхното ежедневие.

Останалата част от историята е ретроспективна – тя описва края на цивилизацията на Елеа и последната война между двете най-напреднали държави от онова време – Гондава (откъдето е самата Елеа) и Енизорай (т.е. Атлантида). Това, според мен, е и по-интересната част, тъй като тя позволява на автора да развихри въображението си и да въведе читателите в един фантастичен, ярък и впечатляващ, макар и покварен свят. Не съм сигурна дали се очаква от читателите да приемат Гондава като олицетворение на доброто, а Енизорай – на злото. Определено авторът е възнамерявал да представи гондавското общество като утопично, а енизорайското – като отблъскващо. Ако обаче се погледне обективно – и двете общества са доста различни от нашето и еднакво виновни за Апокалипсиса, станал причина за края им.

На повърхността Гондава е утопия; в действителност не е точно така.

Накратко – двата народа имат свой начин на живот и много различен мироглед, но това не им пречи да са еднакво напреднали. Научните им познания граничат едва ли не с магия и ги даряват с безгранична мощ, която (както винаги става) правителствата използват, за да сеят разруха. Силата на двете нации и непреодолимите им различия,  стават причина за непрестанна конкуренция помежду им и няколко чудовищни войни.  За да се застрахова срещу бъдещ конфликт, правителството на Гондава спонсорира създаването на соларно оръжие с невиждана сила – а именно, такава, която може да изличи целия Енизорай от лицето на Земята. Вместо да се уплашат и умиротворят, енизорайците се подготвят за ново нападение, за да унищожат въпросното оръжие. Според най-великия учен на времето – гондавеца Кобан, това ще провокира правителството да задейства Оръжието и да унищожи не само Енизорай, а и всичко живо на планетата

Историята не Елеа (също накратко и без спойлери) е трагична: тя е партньорка на Пайкан и двамата се обичат безумно много. Но в разцвета на съвместния им живот и на любовта им, съдбата ги разделя. Когато разбира за назряващия фатален сблъсък, Кобан създава убежището и  нарежда на Главния компютър на Гондава да му определи подходяща спътница, с която да съгради наново цивилизацията, щом условията на повърхността на Земята станат благоприятни. Досещате се, че „избраната” е Елеа (всъщност, тя не е единствената опция, но така се случва, че само тя е на разположение). Изведнъж младата жена и нейният любим Пайкан осъзнават, че ще изгубят не само света, в който живеят, но и възможността да посрещнат края си заедно.

Като цяло, сюжетът е изключително драматичен, въздействащ и интересен, макар и да има определено старомодно звучене. Някои неща в поведението на съвременните учени изглеждат малко неадекватно, но това е нормално, като се вземе предвид, че действието се развива преди няколко десетилетия. Същото се отнася и за гондавците; при тях обаче, това нелогично поведение би могло да подразни повече читателите, защото става дума за свръх напреднала цивилизация (която е доста архаична в определени културни аспекти). Друго, което прави впечатление, е известен афинитет на автора към еротиката – това може и да се хареса на някои читатели, както и да отблъсне други, но със сигурност е неделима част от чара на романа.

Персонажите са малко хаотично представени – творбата започва с любовно писмо, което подвежда читателите, че авторът му – френският доктор Симон, ще бъде сред основните действащи лица, но в действителност Симон, както и останалите учени от антарктическата експедиция, имат по-скоро поддържаща роля, а истинските главни герои са тези от ретроспективните епизоди. За съжаление, те са прекалено ексцентрични, което прави трудно за читателите да се поставят на тяхно място и да им симпатизират истински.

Най-важна за историята и най-добре представена е Елеа. За добро или за зло, нейната физика е не по-малко значима от личността й. Доктор Симон се влюбва дълбоко в нея още щом я зърва гола в убежището (затворена в леден блок и с маска на лицето). Според Главния компютър на Гондава, освен красива, Елеа е и изключително умна, непреклонна и упорита – като изключим първото (за което няма явни доказателства), тя показва с действията си, че наистина е такава. Най-определящото за нея е любовта й към Пайкан – двамата са определени за двойка от компютъра още в детството си и са истински сродни души. Честно казано, тази любов е едно от нещата, заради което ми е трудно да харесам двамата протагонисти. Според автора, любовта им е безсмъртна и неразрушима, но според моето субективно мнение е по-скоро маниакална и донякъде зловеща. В момент, когато светът наоколо се гърчи в агония, Елеа и Пайкан са способни да мислят единствено един за друг, а тя дори заявява в прав текст, че не й пука за бъдещето, за цивилизацията и изобщо за нищо, освен за него…

Самият Пайкан е отражение на Елеа – той също е млад, красив, решителен и готов на всичко за нея. Той също изживява болезнено заплахата от раздяла, като почти до последния момент не изглежда чак толкова впечатлен от перспективата за Апокалипсис.

Антарктида открай време вълнува въображението; ако почакаме Глобалното затопляне да се задълбочи, тя може би сама ще ни разкрие тайните си (опит за черен хумор…)

Третият значим персонаж е Кобан. Той не е злодеят на историята, тъй като намеренията му са добри. При него най-ярко изпъква липсата на логика в поведението на действащите лица в романа. Кобан има дъщеря, а дъщеря му си има жива майка, която е избрала да живее отделно, тъй като има „ужасен” (думи на автора) характер. Вместо да спаси някоя от двете, Кобан избира Елеа, която го мрази до дъното на съществото си. Колкото и лош да е характерът на бившата му, логично и правилно е да предпочете нея или дъщеря си, отколкото жена, която би го убила, докато спи. Освен това, Кобан е велик учен, който буквално умее да прави нещо от нищо. Такъв човек не се нуждае от жена, за да му ражда деца в следапокалиптична обстановка. Всичко, което му трябва, е набор от клетки и подходяща екипировка (впрочем, в убежището има най-различни невероятни машини)… Предполагам, че по времето, когато е писан романа, клонирането не е било популярно и не е било неразделна част от фантастичните сюжети, защото в противен случай историята би изглеждала много различно.

Кобан е единственият човек, който осъзнава колко налудничаво е състезанието по превъоръжаване на двете нации. Само той вижда до какво ще доведе то в крайна сметка – а именно – до Края на света (аналогията със Студената война е неизбежна, както и с това, което се случва в момента на Световната политическа сцена). Разбира се, дори неговата преценка не е идеална – не само що се отнася до Елеа, а и във връзка с убежището, впоследствие сковано в ледовете на Антарктида за много по-дълъг от прогнозирания период. В ума на Кобан е заключено цялото познание на тази невероятна древна цивилизация – познание, което би могло да преобрази съвременния свят, да разреши фундаментални проблеми и дори да даде на човечеството ключа към вечната младост. Достъпът до това познание може би е най-хубавото нещо, което би могло да се случи на учените (а и на всички хора), но може и да доведе до непредвидени ужасни последствия, в случай че някоя фракция или правителство го открадне и приватизира, вместо да позволи то да бъде използвано за общото благо.

Темата за абсурда на войната е силно застъпена в романа. „От дълбините на времето” не предоставя решение, а само предупреждава и се опитва да провокира хората да се осъзнаят. Това предупреждение е тъжно и има песимистично звучене – то създава усещането, че човечеството е обречено да повтаря един и същи цикъл на възход и разруха, докато не поумнее (или не се самоунищожи напълно). Мъничко по-оптимистично е виждането на автора, че бъдещето е в ръцете на младите и стига те да не позволят да бъдат стъпкани, именно техният по-различен мироглед би могъл да донесе жадуваната положителна промяна…Може би…

Моята оценка:
История – 5
Герои – 3
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 6
Теми за размисъл – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5,40)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |