Степени на екшъна и конспирацията

Романите в поредицата за Метрозоната не са кой знае колко различни един от друг. Саймън Мордън явно е напипал това, което се харесва на феновете (без да твърдя, че е комерсиален писател, напротив – очевидно си харесва сътвореното и съм напълно готов да повярвам, че той пише така, както го забавлява и му е приятно, а не както би изкарал повече пари), и се концентрира върху неговото развитие. Книгите дотук са нещо като сравнително високо технологични пост-апокалиптични холивудски екшън-блокбъстъри на хартия и „Степени на свобода“ не прави изключение. Самуил Петрович, главният герой, и Метрозоната, пост-апокалиптичен Лондон, отново ще минат през безброй изпитания, водещи до разруха, но завършващи със задължителния оптимистичен край.

След като спря Джихада на машините в „Уравненията на живота“ (ревюто тук) и се справи с нашествието на Външните в „Теории за полета“ (ревюто тук), както и след цял куп гениални научни открития и изобретения, Петрович е вече нещо като звезда. Начело на Метрозоната е Соня (дъщерята на японски мафиот, която обаче има добри намерения), но всички знаят, че всъщност Петрович е на върха. Той не управлява просто защото не му се занимава със злободневни работи.

Устатият руснак вече има повече хардуер в главата си от роботите на Азимов и вече не е напълно човек. Сред способностите му са да намира хора чрез телефоните им, да изпразва банкови сметки със силата на мисълта си, да открие неизчерпаем източник на енергия… на практика той е свръхчовек и би могъл да завърти планетата на малкия си пръст (и немалко хора, които вече знаят за съществуването му, биха го подкрепили). Но не го прави, защото (поне засега) устоява на изкушенията и покварата на властта и защото продължава да бъде идеалист – да търси начин всички да живеят заедно мирно и щастливо, без да се избиват за глупости, били те по религиозни или финансови причини. Това, както и напълно разбираемите му човешки чувства и емоции, отношенията му с хората около него, продължават да го правят герой, с когото читателят може лесно да се идентифицира.

Та, тъй като на Петрович не му стигат проблемите около създаването на един смел нов свят без омраза, ирационални страхове от новото, религия и т.н. тъпи причини утопията да е невъзможна, съдбата му стоварва ново предизвикателство на главата. В тунелите под центъра на Метрозоната е открита неизбухнала бомба от преди няколко години, когато Армагедонистите са затрили половината свят. Типично по Петровичовски, той бърза да я обезвреди собственоръчно. Но в последствие се оказва, че бомбата не е точно каквото изглежда и е част от много по-сложен план, насочен срещу него и по-добрия свят, който се опитва да изгради. Следват преследвания, куршуми, експлозии, нова доза разруха за изстрадалата Метрозона и, естествено, нови щети върху тялото на Петрович, водещи до нови хардуерни ъпгрейди на все по-роботизиращото му се тяло.

Прочелите предишните книги знаят, че Саймън Мордън пише увлекателно и забавно. Действието е динамично и изпълнено с подходяща доза напрежение. Според мен, в третата част от поредицата няма отстъпление по тези елементи, сюжетът не е по-скучен, няма нещо, което да омръзва, въпреки че формулата не е променена особено. Щом са ви харесали „Уравненията на живота“ и „Теории за полета“, значи ще ви хареса и „Степени на свобода“. Ако пък досега все сте се дразнили на нещо, например плоските женски персонажи, повечето от които са влюбени в Петрович просто защото той е много як, или пък на твърде обилния и на моменти нереалистичен екшън, то очаквайте такива елементи и в тази част.

Положително развитие обаче все пак има, дори и скромно. Докато предишните книги сякаш не се възползваха напълно от възможностите си за повдигане на размисли за бъдещето и за това какво би представлявал идеалният свят, тук сюжетът все пак вдъхновява читателя. Също така, на книгите дотук, особено на втората, им куцаше емоционалният заряд. Е, не че в тази книга драмата ще ви разплаче, но поне има развитие на отношенията с Маделин, жената на Петрович, която на практика отсъстваше от втората книга, със Соня, която винаги е запазвала известна доза мистерия за същността и целите си, и с Майкъл, изкуственият интелект, заради когото (не който – той все пак е личност, както ни убеждава Петрович) САЩ са готови да дозатрият Великобритания.

Има някакво развитие при тези герои, с тях се случват неща, които придават повече дълбочина на сюжета от поредната престрелка. За сметка на това Валентина, Маса, Люси и други персонажи са по-слабо развити и от рисуваните герои в комиксите. Те са просто някакъв фон, колкото читателят да не забрави, че съществуват.

Държа да отбележа, че научните открития на Петрович, които досега се споменаваха без да служат за каквото и да било, най-после започват плахо да се прилагат в действието. Засега без особени последици върху сюжета, но все пак с някаква употреба в историята, което е стъпка в правилната посока.

Може би дори ще се окаже, че Саймън Мордън наистина има план и всичко ще си дойде на мястото в евентуалната последна книга от поредицата (както изглеждаше в началото и както не изглеждаше във втората част). Но засега, изглежда, просто се наслаждава на това да пише екшън. И е притеснителен фактът, че Метрозоната се продава като трилогия, а третата книга определено няма завършек като за поредица (завършва добре като книга, поредна част от цялата история, но не и като за цялата история). Има още една, четвърта книга за Петрович, написана през 2013 г., но след нея няма нищо и не се знае дали ще има. Така че търсеният от мен грандиозен замисъл може и да се окаже напразна надежда. Затова просто се наслаждавайте на екшъна и хумора и не търсете нищо повече.

Моята оценка:

История – 4.50
Герои – 5-
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5+
Степен на оригиналност – 4.50
Старание на автора – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.03)