Космическите комедии на Калвино

Излезе от печат „Космически комедии“ на Итало Калвино, изд. „Колибри“.

По книжарниците вече можете да намерите книгата „Космически комедии“ на големия писател Итало Калвино.

Фантастичните „космически комедии” на Калвино не са в общоприетия смисъл научна фантастика, а по-скоро опит да се иронизират и пародират много нейни постулати. В тях авторът помирява литературата с науката и митовете и чрез един фиктивен разказвач „пътува” във времето от сътворението на Вселената до наши дни. Както казва в предговора си Божан Христов, преводач на тома, „Итало Калвино свежда човешкото познание до една класическа космогония, в която малкото действащи начала си противостоят: пламък и кристал, крайно и безкрайно, ред и хаос, и го подтикват да търси напразно, при цялата множественост от привидности, хармонията на реалните отношения между човека и природата. А там, където спекулацията не помага, на помощ на писателя идва фантазията – онази неимоверна фантазия на Калвино, която изчерпва възможностите на човешкия ум и сякаш иска да ни докаже, че големият писател може да твори и без вдъхновение.” А Ролан Барт казва за Калвино: „В изкуството на Калвино и в прозиращото у човека според написаното от него, има – нека си послужим с тази дума от XVIII век – чувствителност. Би могло да се каже също човечност, бих го нарекъл почти доброта, ако думата не бе твърде нескромна: сиреч във всеки момент има ирония, но тя никога не наранява, никога не е агресивна, има дистанция, усмивка, съпричастие.”

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |